Докато си пиех сутрешното кафе, от телевизора Георги Марков обясняваше как царят е забил нож на българската десница, като отишъл на конгреса на БСП. Ако сутринта беше лятна, а не студена декемврийска, можеше и да има новина. Защото, ако изобщо Симеон Сакскобургготски е забивал ножове, той го стори още през август, когато сложи подписа си под коалиционното споразумение за управление с БСП и ДПС.

Появата на Симеон и на Ахмед Доган на партийния конгрес на БСП не беше изненада. Така правят партньорите, дори и те да са такива по неволя. Заради съюзът, скрепен трудно преди около 120 дни, на царя му бе предопределено да стои прав на "Интернационалът" и да държи реч пред наследниците на партията, която го прати в изгнание. По същата причина Доган за втори път говори пред конгрес на социалистите. Макар и знаково, не присъствието им под надписа БСП беше най-важното. По-важното е какво казаха тримата лидери и с кого дойдоха - Доган бе съпроводен от всичките си заместници, а Симеон присъства с тези, които симпатизират на това управление, а не с онези, които говорят срещу БСП.

Заради речите на тримата лидери - Симеон, Доган и Станишев, конгресът си извоюва името на коалиционен. Вричането във вярност за поне 4 години бе - първо, послание към Европейския съюз, второ - към партийните активисти на трите партии, и трето - към обществото. Тримата заклеймиха



врачките, които предричат скорошна смърт на тройната коалиция



Извън общото послание, което може би е съгласувано предварително от тримата лидери, те пратиха послания и на своите партии. Симеон не говореше на залата, като каза, че партиите не са се обезличили, като са влезли в тази коалиция. Той говореше на своите. Станишев не гледаше към партньорите, когато издигна постулатите - "пари срещу реформа" и "ако обещаем чудо, няма кой да ни повярва".

Речта на Доган пък бе реч, надхвърляща разумната емоция. С нея Сокола се отблагодари за щедростта на партията, която го остави широко да си живее във властта. Затова последваха и репликите: "другарки и другари", затова нарече БСП: "партията-майка" и "желан от всички за съюзник". Доган малко прекали, когато поздрави лявото ръководство с успешното водене на дясна политика. Ако не бе истински приповдигнатият тон, с който говореше Сокола, човек дори можеше да си помисли, че той се подиграва. Но едва ли е така. Просто емоцията му премина границата, зад която думите стават двусмислени.

Така тримата лидери показаха, че



локомотивът на коалицията е в изправност



Но се видя, че вагончетата скрибуцат. След като гостите си отидоха, социалистите, които им ръкопляскаха, ги шамаросаха. Другарите по места не били доволни от партньорите, които само водели надолу БСП...

Извън коалиционните знаци конгресът роди и партийни такива. Най-важният е реформата в самата партия. Това бе вторият знак от конгреса. След като дълги години Сергей Станишев нищо не можеше да направи, за да изпълни обещанието си отпреди близо 5 години да подмлади БСП, той силово задължи другарите си да пуснат младежи в ръководните органи. Това е и първата лично спечелена от Станишев партийна битка. Така сега на "Позитано" 20 в коването на политиката ще участват и хора на по 21-25 години, които нямат никакъв спомен отпреди 1989 г. А това е добър сигнал. Не само за БСП. Както един от социалистите каза: "След като няма традиция и никой не иска доброволно да я създаде, по-добре силово да я наложим, вместо



да гледаме как и последните млади хора си отиват от нас."



В тази битка се видя и трети знак - страхът на старите от присъствието на младите. Видя се, че социалистите все още се стряскат от думи като "социалдемокрация", "модерна партия", а интернет и електронното членство направо бяха анатемосани.

Четвърти знак - старите муцуни пак са тук. Въпреки подмладяването доста от бившите величия в БСП си останаха по местата. 132 предпочетоха дори Захари Захариев да е част от новото ръководство, въпреки че лепна мазно петно върху партията си. А на Жан Виденов не му стигнаха само 7 гласа, за да е и той част от БСП-елита.

Пети знак - Станишев най-накрая успя да се сдобие и със свое лоби в новия висш съвет на партията, като в него влизат хора като Ивелин Николов, Катя Николова, Юри Асланов. В новия ВС на БСП ще е и парламентарният секретар на премиера Веладин Битолски, както и личният му приятел - зам.здравният министър Емил Райнов. Което означава, че Станишев вече има реално влияние в партията.

Дотук за знаците. По-важното обаче е не да валят послания от един партиен конгрес, а политики от едно ефективно правителство. Но дъждът май само навън вали. А ефективността е все още загадка без отговор.