За пореден път за Косово се захваща люта битка. И този път, както в далечната 1389 и засега за последно през 1999 г., няма да мине без жертви, победители и победени. Бъдещето на Косово, което от шест години е протекторат на ООН, е проблем, който е от изключителна важност не само за официален Белград и страните от Балканския регион.

Разплитането на етническо-социалния "Гордиев възел", оставен в



наследство от режима на Слободан Милошевич,



е важно условие за осъществяването на геостратегическите планове и политическите интереси на САЩ. Един пример. Американската военна база "Бондстийл" в Косово, дислоцирана край гр.Урошевац, е най-голямата в Югоизточна Европа. Пентагонът вече е уредил да бъде предоставена за ползване под наем през следващите 99 години. В това естествено няма нищо осъдително, след като американците си плащат. Освен една малка подробност, разкрита от омбудсмана на ООН за Косово Марек Новицки. Цитиран преди дни от германския "Берлинер цайтунг", той обяви на всеослушание, че "Бондстийл" отдавна е балкански еквивалент на "Гуантанамо"- ерго "затвор за заподозрени в терористична дейност", само че засекретен.

В Брюксел обаче са много чувствителна на тази тема, след като в медиите се появи информация за съпричастност на някои страни-членки към секретните операции на ЦРУ по задържането и транспортирането на заподозрени в терористична дейност лица. И още нещо - в ЕС са недоволни от Вашингтон, който им е отредил позицията на "втора цигулка" при решаването на важни международни въпроси. Особено когато става дума за тлеещи огнища на напрежение в Европа, в каквото вече от години се е превърнало Косово. Едва ли някой се съмнява, че основно



САЩ и ЕС ще играят решаваща роля



при разрешаването на проблема с бъдещия статут на областта.

Логично и обяснимо е желанието на Вашингтон да сложи ред в Косово, а после в Босна и Херцеговина, както и в спора за името на Македония, за да си осигурят здрав тил в региона. Именно поради тази причина американците прецизно подбират представителите, които ще отстояват позициите им на предстоящите преговори.

За ръководител на екипа от САЩ в учредената през ноември Контактна група бе номиниран дългогодишният дипломат от кариерата Франк Вайзнер. Той е известен с две неща. Първото: че е най-добрият приятел и бизнеспартньор на Ричард Холбрук, главния застъпник на идеята за независимост на Косово. И второто: че компанията AIG, в която Вайзнер има ключова позиция, е много активна в Косово, където от мисията на ООН (ЮНМИК) й бе предоставено правото за продажбата на застрахователни полици за автомобилите.

По линия на НАТО, в т. нар. Контактна група плюс представител е бившият посланик на САЩ в Македония, а впоследствие и у нас - Джеймс Пардю. Той вероятно ще бъде „офицерът за свръзка със специални поръчения" на представителя на ООН за преговорите за Косово Марти Ахтисаари.

Заместник държавният секретар по политическите въпроси на САЩ Никълъс Бърнс, който фактически е кадровикът, завеждащ балканското досие в администрацията на Буш, призна официално, че Западните Балкани са първостепенен въпрос за ЕС. Той обаче изрази твърдата увереност на САЩ, че няма да има никаква промяна в сегашния статут на Косово без "динамична американска намеса". На практика това означава, че лансираната от САЩ идея за независимост на областта е приложима. Което ще стане поетапно и при съответните гаранции за сръбското малцинство - международно военно присъствие и мониторинг.

Анализаторите на процесите са склонни да смятат, че изходът на преговорите е предрешен и битката е загубена за Белград. Управляващите в Сърбия също съзнават, че шансовете да запазят областта по формулата "повече автономия" са нищожни. Подкрепата от традиционните съюзници Гърция, Русия и Китай е недостатъчна Сърбия да тропне с юмрук по масата и да наложи свои условия. Въпросът е на живот и смърт, тъй като ако изгубят Косово, ефектът на доминото ще последва във



Войводина, Санджак, Западните покрайнини



и тогава нещата излизат извън контрол. Ако изпадне в безизходица на предстоящите преговори, Белград вече обяви, че е готов в съответствие с Резолюция 1244 на ООН да въведе свои сили за сигурност, за да гарантират правата на сръбското малцинство. Само че държавната общност на Сърбия и Черна гора, която е застрашена от ново разделяне, няма нито военен, нито икономически ресурс да се съпротивлява. Има и още една подробност. Сърбия не е ангажирала компания за лобиране в САЩ във връзка с преговорите за статута на Косово, твърди белградският "Блиц".

Ясно е какъв ход е това, като се има предвид, че във Вашингтон са ключовите създатели на световната политика, коментира изданието. Албанците са разбрали това и са ангажирали "Джеферсън уотърман интернешънъл", една от най-известните компании за лобиране в САЩ, въпреки че през последните две години преговаряше със сръбските власти.

Макар че активизира регионалните си политически контакти с бившите югорепублики, Белград е наясно, че помощ оттам няма да дойде. Предстоящата дипломатическа битка за Косово определено започва в полза на етническите албанци в областта, които смятат САЩ за свои съюзници. Противниците на идеята за откъсване на областта от Сърбия са в неизгодна позиция, но са решили да не отстъпват и отстояват до последно териториалната цялост на държавата. А безизходицата и отчаянието в подобни случаи обикновено раждат безумна смелост. Каквато прояви на Видовден княз Лазар на Косово поле през 1389 г. Но тогава сърбите загубиха сражението.