Нова партия се роди от недоносчето НС-БЗНС. Образуванието се очертава като националпопулистко, десняшко и народняшко. Достатъчно е да се види кой застава начело му. Освен като конституционен съдия, член на управата на футболен клуб "Левски", настървен седесар от първата шаренга и придворен юрист Георги Марков е известен с дантелено си минало и с шушуканията, че чества агентурния си имен ден на 6 декември.

Името на новата партия копира досущ популистката формация на братята Лех и Ярослав Качински в Полша. "Ред, законност и справедливост" странно прилича на полската си побратима "Закон и справедливост". Невероятният успех на братята близнаци на последните парламентарни и президентски избори вероятно е вдъхновил нашенския



Демиург на демокрацията



Да не забравяме, че братята Качински проповядват връщане на смъртното наказание и пълното помитане на т.нар. "трета република" (тази, която беше родена в Полша през 1989 г. с връщането към демокрацията). Бившият полски външен министър Бронислав Геремек определи програмата им като "якобинска", дори "болшевишка".

Болшевишка или не, програмата на полските братя заплени избирателите с радикалния си популизъм. Лех Качински стана президент. По ирония на съдбата българският му събрат Георги Марков също възкръсна от политическата пепел, понесен върху крилете на президентските си амбиции. Преди месеци лидерът на Новото време пръв изстреля новината, че Георги Марков е най-подходящият обединителен кандидат на десницата за предстоящите президентски избори. Присъстващият на промоцията претендент потвърди нескромно, че като гледа конкуренцията, му се вдига... самочувствието.

След неочаквания успех на "Атака" на последния парламентарен вот



кроячите на политически пространства



трескаво затърсиха кандидат за "Волен Сидеров на десницата". И, разбира се, за тази роля най-добре пасна позабравеният и повехнал син на революцията и сeдесарски шут - Георги Марков. Зачести с телевизионните си появи, заостри красноречието си и пак призова тълпите - този път срещу царя, комунистите и системата дори.

Зад моноспектакъла на този умел демагог обаче със сигурност се крие коварен капан. Да се вслушаме по-внимателно в гласа му! Какво ни казва той?

Че "парламентарната република е изчерпана, затова страната вече трябва да е президентска република"! Според Марков президентът трябва да назначава главния прокурор и шефовете на ВАС и ВКС, да има законодателна инициатива, да насрочва референдуми! Законите, приети с чужди карти, да не се обнародват от президента! Ясни послания с неясни цели.

На практика Георги Марков иска цялата власт за президента. Същевременно той самият иска да е президент. Значи ли това, че бившият конституционен съдия иска цялата власт за себе си? Ако е така, всичко изглежда просто - болни амбиции на болен политически ум.

Само че



Марков не е вчерашен,



че да играе само в първия план. А и никога не е играл самостоятелно. Ораторската му дарба и барикаден патос винаги са обслужвали други интереси. Кой, извън автора на идеята, има интерес от президентска република? Отговорът на този въпрос ще очертае задкулисните силуети, които дърпат конците на Марковите жестикулации.

Идеята за президентска република никак не е чужда и на царистите. Неотдавна зам.-председателят на НДСВ Николай Свинаров я тества публично, като възкреси дебата за държавното устройство на България от страниците на нашия вестник. Измъкна се чрез остроумие: кажете ми кой ще е президент и аз ще ви кажа дали съм за президентска република. Но думите му бяха изтълкувани така: ако ми кажете, че Симеон Сакскобургготски ще е президент, аз ще ви кажа, че съм за президентска република. Разширените правомощия, за които воюва Марков-Качински, със сигурност ще прилегнат като царска корона върху главата на бившия монарх, стига да стане държавна. Засега идеята и авторът й звучат еретично. Но как ли биха зазвучали, ако се стигне до предсрочни избори и неразрешима парламентарна криза?

Очевидно темата набира скорост. Неслучайно това става година преди президентските избори. Демиургът на демокрацията вече има своя партия, десницата вече има своя Волен Сидеров. Но къде ли се спотайва царят?!