Понятието "лекарства" все по-рядко се свързва с понятието "здраве" и все повече с "бизнес", "капитализъм" и "печалба" дори и у нас. Не само защото фармацевтичните компании са едни от най-мощните и богатите в света. Просто съвременните медикаменти са продукт на последните 2 века, на пазарната икономика, наука, химическа индустрия и бум на технологиите.
--------------------------------------------
Пазарът на лекарства в България е за близо 2 млрд. лв., сочат данните на Изпълнителната агенция по лекарствата. Малка част от сумата - 200-300 млн. лв., е за медицински изделия, суровини за производство на медикаменти и стоматологични продукти. Останалото са медикаменти.
В Америка пък се харчат годишно 200 милиарда долара само за лекарства с рецепта, като сумата ежегодно расте, сочат данните на независими компании, които проучват пазара на медикаменти. При това става дума само за купените от аптеките и по интернет, без огромните суми, плащани в болници, хосписи и лекарски кабинети. Годишно 25-те страни от Евросъюза харчат 100 млрд. евро за лекарства.
Според класацията на престижното списание "Fortune" в САЩ от няколко години фармацевтичният бизнес държи първенството по продажби и печалби в САЩ. През 2002 г. общата печалба на десетте най-големи фармацевтични компании в листата на списанието е 35.9 млрд. долара. Което е повече от печалбата на всички останали 490 фирми от списъка.
Едва през 2004 г. фармацевтичният бизнес отстъпи първото място на петролните компании и банките. Неофициално продължава да се твърди, че от медикаменти се печели повече, отколкото от наркотици и проституция. Дори най-богатият човек на планетата Бил Гейтс е инвестирал във фармацевтични компании, говори се, че и президентът Джордж Буш има акции в този бизнес.
Защо?
Ето част от обяснението. По време на истерията около птичия грип в Румъния и Турция в Гърция се образуваха опашки пред аптеките. Гърците купуваха не само класическите противогрипни ваксини, но и антивирусното лекарство "Тамифлу", което облекчава симптомите на птичия грип при хора. Препаратът изчезна от гръцкия пазар още преди и там да се появят съмнения за болни птици, макар че лекарството няма профилактична стойност.
У нас също изчезнаха ваксините, започна щурм на аптеките и за въпросното лекарство. То се определя като почти единствения препарат, който помага за птичи грип. Различни съобщения сочат, че лекарството действително дава резултати при лечение на заразата, макар и да не е панацея. Медикаментът е производство на швейцарска компания и е оригинален, т.е. все още е под патент. Това значи, че само тази компания може да произвежда окселтамивир. Едва след изтичане на патента и останалите фирми ще могат да правят генерични копия на лечебната формула окселтамивир. Ще се появи конкуренция и цената, съответно продажбите и печалбата на швейцарския производител, ще паднат. В момента у нас препаратът струва около 50 лв.
Явно птичият грип беше добре дошъл за производителя. Миналата година продажбите на препарата са отбелязали спад с 22% и са били за 330 млн. швейцарски франка, съобщи наскоро британският сайт "Фарма таймс". Заради страха от пандемия от птичи грип анализаторите предричат продажбите да са за около 800 млн. франка, или 617 млн. долара. Препаратът се препоръчва от Световната здравна организация, а правителствата по света се канят да формират с него резерви от лекарства в случай на пандемия. Затова психозата тази година беше двойна - подозрението, че опасността от пандемия е всъщност плод на фармацевтичен заговор беше почти толкова масово, колкото и страхът от истинска повсеместна зараза.
Цените на лекарствата
Една от любимите теми у нас са твърде високите цени на лекарствата в сравнение с тези в Европа. Факт е, че част от вносните медикаментите са с пъти по-скъпи в България, отколкото в ЕС. Освен това разликите са предимно при цените, по които обществените фондове - здравно министерство и здравната каса, плащат медикаментите. Което естествено поражда съмнения за корупция. По регламент у нас всеки препарат трябва да регистрира пределна цена в здравно министерство, иначе не може да излезе на пазара. Над тази цена той не може да се продава. Нищо обаче не пречи да се пласира под пределно допустимата цена. Точно тези максимални цени у нас са твърде високи и твърде често МЗ и НЗОК плащат по тях. Иначе на свободна продажба в аптеките, същите лекарства могат да се намерят и двойно по-евтино.
Това е възможно, защото формирането на цената на лекарствения препарат е търговска тайна. Никой не може да задължи производителя да доказва разходи, от които е сформирана тази цена. Доскоро МЗ дори не можеше да отказва да регистрира цена, колкото и висока да е тя. Едва от началото на тази година ведомството може да иска мотивация от фирмата и съответно - да откаже скока, ако реши, че цената е необоснована. Вече има и коректив - сравняват се цените на едни и същи медикаменти у нас и в съпоставими нам държави - Чехия, Полша, Унгария, Гърция. Но и той не е гаранция, защото никъде по света производителите не са длъжни да обясняват какви са разходите, които формират цената. Според различни неофициални твърдения реалната цена на лекарствата е около и дори под 50% от тази, на която се продават. Тоест - 50% е чиста печалба.
Това трудно се доказва, но ето един прост пример. Български производител вкарва 30 тона субстанция за производство на вид аналгетик. Това е т.нар. активно вещество, което прави аналгетика болкоуспокояващо лекарство. Останалите му съставки са помощни - стабилизатори, консерватни, захароза и т.н. Декларираната стойност на 30 тона субстанция е 150 000 долара, по данни на митниците. Ако тя се използва за производство на таблетки аналгетик от 500 мг, значи цената на активното вещество за една таблетка е четвърт цент, или по-малко от половин стотинка. Към стойността на активното вещество се прибавят помощните вещества, които са с пъти по-евтини, производствени разходи, 20% ДДС и максимално позволената надценка за търговци и аптеки - 28%. Така цената на таблетка аналгин излиза пряко сили не повече от 1 ст.
Регистрираната у нас пределна цена на 10 таблетки от това лекарство е 35 ст., т.е. една таблетка струва 3.5 ст.
Патентите
Никой не знае как точно може да се експонира този пример към цената на препарат за рак под патент, струващ 1000 лв. Там нещата стоят по малко по-различен начин.
Фармацевтичната индустрия, условно казано, се дали на два вида - оригинална и генерична. Под първото се разбират новите медикаменти, с нови химични формули и активни вещества, които лекуват по нов и, твърди се, по-добър и модерен начин. Някои от новите лекарства действително водят до напредък в лечението на някои болести и състояния - рак, неврологични, психични болести. Без тях пациентите щяха да живеят по-кратко, или качеството им на живот щеше да е по-ниско.
Оригиналните продукти са под патент. Той се нарича data exlusivity и продължава 10 г. за високотехнологичните продукти, при които са използвани биотехнологии - например инсулин. При останалите нови медикаменти - повечето оригинални лекарства за рак и СПИН, алергии, депресии, срокът на патента е 6 г. Очаква се обаче скоро и той да скочи на 10 г. До изтичането на патента никоя друга фирма няма право да произвежда и продава лекарството. То е монополист на пазара и съответно цената му не се съобразява с конкуренцията. След края на патента останалите компании могат да пуснат т.нар. генерични копия - лекарства, за които са доказали, че съдържат същото активно лечебно вещество, т.е., че са еднакви с оригинала.
Разбира се, създаването на нов препарат съвсем не е евтино начинание. Според едни съобщения, от 1 млн. потенциално лечебни молекули 1 стига до пазара. Според други се отсява 1 от 100 000 молекули. Пътят до аптеката е дълъг и скъп. Появата на едно ново лекарство отнема между 5 г. до 10 г. В това време се синтезират и създават молекули, изпитват се върху животни, здрави и най-накрая - болни доброволци. Разходите стигат от 500 млн. до 1 млрд. долара. Има и риск. Широко рекламирана инвестиция на водещ производител на препарати за рак за продукт, за който се очакваше да направи сериозен пробив в лечението, едва не доведе до фалит на компанията. При клиничните изпитания се оказа, че всъщност лекарството не помага с нищо на болните. Когато фирмата се видя принудена да изтегли иновацията и да се откаже от продукта, акциите й на борсата спаднаха с 30%.
Затова и периодът на патента защитава инвестицията и никой не може да каже какви са реалните печалби на производителя и каква част от продажбите покриват разходите по пускането на пазара.
Докато тече патентът, производителят може да прави каквото иска с цената. Ако медикаментът се окаже успешен, тя може да скача постоянно, а ако не - да пада. Например в САЩ по време на патента, цената на хитов препарат срещу алергии е вдигана 13 пъти и накрая е била с 50% по-висока от първоначално заявената. Обикновено компаниите обясняват, че това им помага да инвестират в нови проучвания за нови лекарства.
Доколко цената е свързана с реалните разходи говори и фактът, че при не особено успешен старт на пазара, тя може да падне много преди края на патента. У нас нов инсулин направи опит да пробие с цена над 800 лв. След отказ на обществените фондове да поемат такава цена препаратът свали цената си до под 200 лв.
Примерите за това какво става след изтичането на патента са много. Доста медикаменти за кръвно налягане, психични болести, рак, намалиха цените си у нас с пъти заради появата на генеричните копия. Обикновено обаче рядко оригиналният продукт пада до цената на генериците. Вместо това той променя рекламната си стратегия. А рекламата на медикаменти, между другото, както всяка друга реклама, е калкулирана в крайната цена.
Това е невярно!
За откриване на нови лекарства разходите са огромни!Десетки милярди долари при някои компании!
Патенти изтичат след няколко кратки години!
Съдебните наказания за усложненя от лечението възлизат на милярди наказателни глоби!
Съдебната власт и правителства демагогстват с мултимилионни накзания на "богатите" фармацевтични компании причинили вреди на "бедните"болни"!
Много фармацевтични компании фалират!