Визитка

Добрин Далов е завършил статистика в Университета за национално и световно стопанство. Има магистратура по икономика от Американския университет "ДЕУЕР", работил е като експерт-счетоводител към "Айсплотер хаус". От две години и половина работи по проекта за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3".





-----------------------------------------------------------------------------------



- Българският енергиен пазар като цяло се смята за силно регулиран и слабо либерализиран. Трябва ли според теб да се стремим към много по-голяма либерализация на пазара?

- Виждаме опита на някои страни в Европа. Англия например преди 15 години напълно либерализира енергийния си пазар. В резултат първо паднаха цените за крайните потребители, но това доведе много от производителите до ръба на фалита, а част от тях изпаднаха в неплатежоспособност. В последните години се наблюдава повишаване на цените. Така че в крайна сметка свободният пазар, както във всяка друга област, накрая стига до едно равновесно положение, но в конкретния случай - с цената на доста сериозни сътресения. В България, както почти в цяла континентална Европа, енергийният сектор е силно регулиран. Трябва да има по-голяма либерализация, но не на всяка цена. Най-важното според мен е да не се застраши сигурността на системата - както например в Щатите.

- Става въпрос за кризата в Калифорния, която се случи на няколко пъти в последните 5-6 години ли?

- Да.

- В България се говори за около 6% либерализация на енергийния пазар, като се измерва какъв процент от производителите продават директно, без да минават през НЕК. В какъв период би било реално да очакваме една по-чувствителна либерализация - след 3, 5 или 10 години?

- Енергийният пазар не е краткосрочен пазар, той работи с хоризонти от 15-20 години. Според мен в следващите до 3 години ще видим значителна възможност потребителите - независимо дали са частни лица или фирми - да избират своя доставчик. И в следващите 5 до 7 години ще постигнем и крайното ниво за либерализация на пазара. Тук трябва да се отбележи и завареният монопол - съществуващите електроразпределителни дружества имат достъп до крайния абонат и по тази причина те са в по-добро положение.

- В България до момента не се вижда понижаване на цените вследствие на дерегулацията. Какви са причините - цените са били прекалено ниски, или пък либерализацията е на прекалено ранен етап, или има други причини?

- От една страна, е вярно, че доскоро цените, които плащаха потребителите в България, бяха по-ниски, отколкото в Западна Европа. В момента те се изравняват, да не кажа, че са изравнени. Основната причина за липсата на ефект върху крайните цени е, че у нас все още няма свободен пазар за електроенергия. Към момента между 6 и 8% от цялата произведена електроенергия се договарят между доставчик и потребител, като потребители са само промишлени предприятия, затова не виждаме ефект.

- Какви са пречките за по-бърза либерализация на пазара?

- На първо място трябва законодателна база, която да регулира либерализацията по възможно най-добрия начин. Това е основното.

- Не пречи ли монополната роля на НЕК?

- И тя е въпрос на държавна политика. В една регулирана система е нормално да има един т. нар. обществен доставчик, който осъществява връзката между производител и краен потребител. И тук пречката е чисто законова - НЕК е монополист, защото така е предвидено в закона. За разлика от други монополи аз не мисля, че НЕК се възползва от това свое положение. Дори напротив - в част от случаите печалбата на НЕК е ощетена - било за сметка на производителите, било на разпределителите.

- Пречи или помага регулаторната рамка, регулаторната система в България за привличане на чужди инвестиции, тъй като не е тайна, че енергийната система се нуждае от модернизация?

- Поне в моя опит, работейки по модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", нямам впечатление регулаторният орган да е възпрепятствал по някакъв начин проекта. Напротив, винаги сме се ползвали от тяхното съдействие и бърза реакция, когато е било необходимо. Не мисля, че има някаква разлика между чужди и български инвестиции, включително и по отношение на нормата на печалба, която е специфична за всеки конкретен случай.

- Как ще повлияе затварянето на малките блокове в АЕЦ"Козлодуй" на българския енергиен сектор? Ще доведе ли до недостиг на електроенергия, ще се оскъпи ли цената на тока за крайния потребител?

- Ако евентуално успеем да предоговорим затварянето на 3-и и 4-и блок, ще бъде много полезно за страната. Няма спор, че енергията, произвеждана от атомни електроцентрали, е най-евтината и България губи такъв източник със затварянето на тези два блока. Трудно ми е да кажа дали това ще повлияе на енергийния баланс на страната, но във всеки случай ще намалеят възможностите за износ на ток. Всички проекти за заместващи мощности - АЕЦ "Белене", изграждането на ТЕЦ "Марица-изток 1", модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Марица-изток 3" - изискват много пари и доста време за изпълнение. Към днешна дата е реално да прибавим поне 5 години, за да прогнозираме кога ще бъдат пуснати нови мощности от сорта на ТЕЦ "Марица-изток 1" и АЕЦ "Белене". Тоест не можем да разчитаме, че още догодина ще имаме нови мощности, които да заместят спрените два ядрени блока.

- Трябва ли според теб държавата да съфинансира строежа на АЕЦ "Белене" и да гарантира печалби на инвеститорите?

- По принцип свободният пазар трябва да определи дали има нужда от такава мощност или няма. Самият факт, че доста инвеститори проявяват интерес към финансирането на това начинание - някои от тях, без да искат държавна подкрепа - под формата или на участие, или на гарантирано изкупуване впоследствие, - говори, че това е проект с бъдеще. След като има интерес и стига да няма проблеми за околната среда, трябва да продължи.

- Какви са проблемите в България, свързани с бизнессредата? Как оценяваш данъчната тежест, има ли проблеми с работата на данъчната администрация?

- Бизнессредата в България е добра. Доказателство за това е продължаващият добър растеж на БВП. Продължава интересът и от страна на чуждите инвеститори. Но има и проблеми и те не са свързани с размера на корпоративния данък - ставката у нас е по-ниска, отколкото в повечето страни в Европа. В това отношение според мен е направено достатъчно. Пречките са по-скоро от административно естество и не говоря само за данъците. Всеки инвеститор - независимо дали е чужд или български, - когато реши да вложи пари в нещо, най-напред желае да има сигурност - да знае колко пари трябва да плаща за разрешителни, за лицензи, за всички останали неща, които са му необходими. В случая това не е непреодолимо, особено за големия бизнес. Моята тревога е за малкия и средния бизнес, който няма капацитет и чисто административно трябва да се занимава с голям брой разрешителни, лицензии, а те сами по себе си са достатъчни да откажат един човек да развива свой бизнес. Административната система в България е направена по начин, който да обслужва самата администрация, а не данъкоплатеца.

- Къде сме в сравнение със средната западноевропейска система?

- Горе-долу на нивото на страни, които традиционно имат много бюрократично усложнена система. Например в Италия - колегите там казват, че нашата администрация в сравнение с тяхната е направо супер. Но има страни, които са много по-напред, където подходът е много по-либерален, и като пример мога да дам Великобритания и Ирландия. Неслучайно Ирландия показва най-голям икономически растеж от цяла Западна Европа. Това най-вече се дължи на силно облекчените режими. Там е много лесно да се започне бизнес, има прозрачност, има сигурност какво ще се случва в бъдеще.

- Какви други проблеми стоят пред бизнеса в България?

- Искам да изразя едно свое доста голямо притеснение. Може би в близките 5 години най-сериозният проблем пред бизнеса у нас ще бъде постоянно намаляващото количество от способни, квалифицирани и желаещи да работят млади хора. През последните 10-15 години България напуснаха основно квалифицирани и способни хора. Те в момента работят и създават добавена стойност в някоя чужда икономика. Опасявам се, че в следващите години намирането на качествени хора ще става все по-трудно. В момента например в голяма част от случаите има стотици кандидати за свободни позиции. Но хора, които да отговарят на нашите изисквания - а според мен те не са прекомерни, особено на фона на заплащането, - няма.





карета



"До 3 години ще видим значителна възможност потребителите да избират своя доставчик. И в следващите 5 до 7 години ще постигнем и крайното ниво за либерализация на пазара."



"След като има инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене" и стига да няма проблеми за околната среда, проектът трябва да продължи."



"Административната система в България е направена по начин, който да обслужва самата администрация, а не данъкоплатеца."