По пътя си към Европейския съюз България може да се похвали с малко неща. В малко отрасли може да твърдим с чиста съвест, че сме повишили качеството, и то се доближава до европейските стандарти.

Със сигурност в евронормите са траурните услуги и траурните аксесоари - това се видя от Първото международно изложение на този тип стоки и услуги в Пловдив. Търговците обикновено се събират на едно място само при условие, че има пазар, който носи добра печалба. В Пловдив се видя, че този пазар е добре разработен у нас.

След 10 ноември 1989 г. българската икономика беше в колапс. Траурните услуги обаче започнаха да се развиват мащабно. Общините вдигнаха ръце пред агресивните частници, които завзеха услугите по извършване на траурните церемонии. Нароиха се стотици частни траурни агенции. Шарлатаните от бранша обаче бързо бяха натирени и в момента трудно може фирма, предлагаща лошо качество, да попадне в Съюза на погребалните фирми.

Качеството на услугите е такова, че българите могат да бъдат сигурни - ковчези с еднакви екстри се предлагат както у нас, така и в Европа и Америка. И това е факт, защото част от "дървените пардесюта", които се предлагат тук, се произвеждат в една от най-големите европейски фабрики - тази в Италия. Оттам ковчези се поръчват за цяла Европа и дори за САЩ, твърдят хора от бранша.

Най-търсени, и съответно с най-голямо качество, са



ковчезите от африкански дъб или махагон,



твърди шефът на фирмата-вносител за страната ни "Алианс 2001" Иван Йорданов.

Стоката, която идва от Италия, наистина може да задоволи и претенциите на най-капризните клиенти. Ковчезите са направени от най-скъпоструващия дървен материал, може по тях да има инкрустации или дърворезба. По желание на клиента в ковчега може да се направи специална ниша за стъклена капсула, в която да бъдат сложени някакви данни за мъртвеца или завети към следващите поколения.

Цената, на която се внасят луксозните сандъци, е между 650 и 3000 лв. Това обаче е производствена цена и след като мине през прекупвачите и агенцията, скача почти двойно.

Десетки фирми пък се надпреварват да задоволят претенциите на клиентите в сферата на аксесоарите. Стотици видове са покровите, които са от всякаква материя. Има дори от брюкселска дантела. Да не говорим за възглавничките и всякакъв вид венци.

През последните няколко години рязко се покачи процентът на луксозните погребения, анализира председателят на Съюза на погребалните фирми Атанас Аргиров. Той не иска да каже дали това се дължи на факта, че част от населението е забогатяло, или защото напоследък бяха убити доста богати българи.



Най-скъпото погребение засега възлиза на 30 хил. лв.,



доверява Аргиров. Намеква, че толкова е струвало всичко около погребението на застрелян наскоро известен "добре облечен бизнесмен". В тази цена освен най-луксозен ковчег от африкански дъб с дърворезби и инкрустации влизат всички аксесоари, извозването на трупа с луксозна катафалка мерцедес и подавката. Така се нарича събирането на близките на покойника след погребението. На него се яде и пие за "Бог да прости". Съвсем нормална е тази цена, тъй като на тези подавки на всеки един опечален се връчва по една бутилка отлежало уиски, казва Аргиров. Според него в България отдавна няма нещо в областта на погребалния бизнес, което да поискаш и да не ти се изпълни.

За качеството на този тип услуги говори и фактът, че единствено в България от страните на Източна Европа и Балканите преди време се проведе семинар, на който се дискутираха проблемите около кремирането на покойниците. В него участваха членове на Работническия комитет за крематориуми и гробищни паркове към Европейската федерация за траурни услуги и крематориуми. Тази организация има статут в ООН и това е показателно колко важна е тази дейност.



Непрекъснато се увеличава броят на кремациите



както на столичани, така и на хора от провинцията, заяви пред "Сега" директорът на дружество "София Крематориум" АД Янислав Недев. В момента в единствения крематориум у нас се обработват около 15 трупа на ден. А погребенията на ден в София са 40. Недев обаче не предвижда да се правят нови пещи, тъй като двете, с които разполага крематориумът, могат да изпепеляват до 40 души на ден.

Проблемите на гробищните паркове и крематориумите са свързани предимно с леснодостъпната среда. В Европейския съюз хората с увреждания са над 38 млн. души, твърдят специалистите. В различните страни гробищните паркове са с различни стандарти, при едните трябва да се преодоляват само хоризонтални прегради, но при други има и вертикални препятствия. Във Франция например има много монументални гробници и за да може един човек да се поклони, налага му се да изкачва стълби. В такъв случай управата трябва да осигури подемно устройство, което да се използва от инвалидите. При устройството на гробищните паркове пък трябва да се има предвид разстоянието между два гроба, както и настилката - тя трябва да не спъва придвижването на количките.

В Италия например гробищата са общински и те не са само гробищни паркове, а места, където се съхранява паметта на нацията. 2 млн. семейства в Италия имат проблемни членове - хора с малформации. Затова в някои от техните паркове са инсталирани асансьори, които изкачват инвалидите по етажите на урновите стени. Но въпреки това италианците смятат, че трябва да се въведе и длъжността "придружител" в гробищните паркове, тъй като възрастните хора често се объркват и не намират гробовете на близките си.

В Испания гробищата са с 51% общинско участие, а останалите проценти се държат от частни фирми.



В страната има 180 крематориума



По-голяма част от семействата прибират урните вкъщи, а други пръсват пепелта в морето или в планината - според последната воля на покойника или собствените си възгледи. Разпръскването на обществени места обаче е забранено със закон. В гробищните паркове пък има и специална "градина за спомени", където опечалените могат да разпилеят праха на покойника.

У нас този проблем все още не е решен, тъй като наредба 21 на здравното министерство разпорежда урнополагането и урносъхранението да става в гробищните паркове, обяснява Янислав Недев. Напоследък се наблюдавала тенденция близките да крадат урните с праха на покойниците си. "Не знам какво ги правят след това - може да го разпръскват някъде, а може да го съхраняват и вкъщи", казва Недев.

В Англия е забранено да се погребват двама души в един гроб. При тях 50% от покойниците се кремират, като няма ограничение къде може да бъде разпръсквана пепелта. Естествено, че не може в ресторант. Много модерно напоследък в Англия било така нареченото "зелено погребение". При него мъртвецът се погребва в земята без капак на ковчега. Така тленните останки се разпадат по-бързо.

В Норвегия гробищата са държавни, а управниците са инсталирали дори високоговорители за хората с увреден слух. Благотворителни дружества пък осигуряват гидове, които да развеждат възрастните поклонници до гробовете на техните близки. Залите за поклонение са боядисани в свежи и светли цветове, тъй като е било установено, че тъмните краски допълнително утежняват душевното състояние на скърбящите.

В България има какво още да се желае по организацията и поддръжката на гробищните паркове, но по качество и вид на погребалните услуги отдавна сме постигнали евростандартите.