Вече не ме учудва как се изхитряме да съчетаем глада и преяждането. Или, казано по-сериозно, хем да имаме над 10% ученици между 7- и 14-годишна възраст, които страдат от затлъстяване, хем най-популярната ни протестна реторика да си остава тази: "Гладни сме!"

По традиция и инерция ни вълнува все още въпросът



дали ще напълним паницата, а не с какво



Но влизаме в свят, който пати от това, което яде. Влизаме с лаком разбег и вероятно скоро ще ни се наложи да се замисляме. Ще си призная, че преди няколко години тези въпроси изобщо не ме вълнуваха.

Хлябът си е хляб, доматът - домат, яйцето - яйце. А пържолата - пържола. И по-добре една пържола, отколкото сух комат, нали. Толкоз. Такива ми бяха кулинарните ориентири, над които не умувах особено. Не ме убеждавайте, че мисленето ми се различава особено от средностатистическото, няма да повярвам.

После ми направи впечатление колко се шашна от вкуса на наш селски домат един гостувал тук французин. Взе да охка и ахка и усетих, че този театър не е обикновената куртоазия на госта. (А тази нация разбира от ядене.) Сетне започнах да правя разлика между яйцата и доматите, които купувам от магазина, и тези, които понякога ми подарява тъщата.

Името - едно и също, но само името. Тези, селските, и на цвят, и на аромат, и на вкус са много, ама мноооого различни от другите. Да не говорим за пилетата, кокошките, сиренето и други благини.

Ще кажете, че откривам Америка. Да, така е. Откривам я. Не съм очарован.

В Америка и в целия ни високотехнологичен свят (към който принадлежим, къде ще ходим) все по-малко са тези, които си позволяват лукса да държат домашни птици. А птици и яйца светът лапа здраво, близо 7 милиарда са това. Така че работи конвейерът. От излюпването до тенджерата. На същия този конвейер се качват малките пиленца (само женските, мъжките се избиват и използват за тор или храна на животни.) С горещи остриета им отрязват човките, а после започва яко тъпчене с храна и антибиотици. Носачките са по 10 парчета в телена клетка, а клетките примерно са 9000 в една зала. Работата на носачките е да снасят колкото се може повече. И заради генетичните изменения, специалната храна и стимулантите, както и поради факта, че има денонощно осветление, въпросните "ударнички" произвеждат по около 300 яйца годишно всяка. Макар че природата ги е предвидила за максимум около 100.

Толкова биха снесли нормалните кокошки, които си джиткат на воля из градините, кълват си каквото намерят там, и от време на време имат кратки, но съдържателни любовни срещи с гръмогласния тартор на курника.

При бройлерите нещата са още по-противни. Определена им е жизнена площ 23 на 23 сантиметра. Липсва естествена светлина и чист въздух, а изкуственото осветление е 23 часа в денонощие. Всеки ден се налага да гълтат над 800 г специално разработена храна, съдържаща стимуланти и лекарства. И така, докато достигнат магазинното тегло. После ги убиват, разфасоват, опаковат и отправят към фризерите и пазара.

Пилетата от подобни фабрики често са куци, а сърцата им не издържат, защото не успяват да поддържат непропорционално наедрелите им тела. Страдат и от респираторни заболявания поради неестествения си живот. Затова ги тъпчат с илачи. Едно изследване показва, че месото на 37 процента от бройлерите в големите магазини е замърсено от



устойчиви на антибиотици патогени.*



Чудно ли е, че при такива темпове скоро наистина можем да ядем артикули, които с толкова красноречива физиономия опитваше Луи дьо Фюнес в онзи стар филм "Крилце или кълка"? Така е и при прасетата, и при телетата, и във всичко. (Дали пък птичият грип не е някакво отмъщение на бога на пилците, а?)

Отделен е въпросът, че това, което ядем от нашите магазини, често е я от резерва на американския флот, или от друг някакъв - "втора преснота" евтин внос. И ако ви е направило впечатление, дълго време имаше разфасовки само от леви бутчета. Защо леви ли? Разправят, че там се биели инжекциите, затова.

Д-р Нели Петкова от ДВСК преди време разказа какво й било учудването, когато разбрала, че австрийска фирма внася само предни телешки бутове у нас. Попитала защо. Ами защото задните бутове били "само за бели хора", отвърнали австрийците.

За да се намали употребата на вредните пестициди, измислиха генномодифицираните култури. Но плевелите също се изменят, развиват резистентност, борят се успешно дори с хербицида Раундъп. В резултат пак се използват пестициди.

Това попада в животните, а животните попадат в нас. Едуард Грот, инспектор от Съюза на потребителите в САЩ, отбелязва, че то особено застрашава децата.

Още през 2002 г. Световната здравна организация отбеляза, че всяка година от остри хранителни заболявания страда до една трета от населението на развитите страни. Което води до бъбречна и чернодробна недостатъчност, мозъчни и нервни разстройства и т.н.

Нашето правителство прие Стратегия следствие на Глобалната такава за храненето на същата организация, почнаха и тук да крепнат фирми за "екопродукти", вериги "за бавно хранене", различни адаптации на вегетарианската идеология и естествените продукти. (Като че някой знае кое вече е естествено.)

Съжалявам, ако предколедно ви поразваля апетита, но ако имате възможност да си намерите нещо от градината или курника на баба, то си го приготвите за празника както трябва. Само така ще противодействате поне за миг на кошмарния бъдещ трилър - "Голямото плюскане - за последно".

---------------

*Даниъл Ниърънбърг, доклад на института "Уърлдоч".