- Г-жо Крумова, какво ще се случи на пазара на застраховки "Гражданска отговорност" след освобождаването на цената на полицата?
- Краят на годината досега се свързваше със задължителната застраховка „Гражданска отговорност" и създаваното покрай нея напрежение на пазара. Определянето на календарната година като задължителен срок за тази застраховка винаги ставаше причина за създаването на т.нар. кампании по сключване на застраховката, когато за един сравнително кратък период на годината пред изпитание се поставяха и застрахователните компании, и потребителите, и органите на КАТ. Това, в комбинация с държавното регулиране на цените, доведе до сериозни изкривявания на пазарните отношения в борбата за пазарен дял. Една такава проява бяха например прословутите „подаръци" като бензин и прочее маркетингови похвати, често на ръба на законодателството за защита на конкуренцията.
На прага на 2006 г. сме изправени пред едно ново предизвикателство - свободата. Сега е моментът да си зададем въпроса дали се страхуваме от нея. Безспорно е, че систематичният контрол върху застрахователните тарифи и условия следва да отпадне напълно в хармонизация с европейските норми.
Мненията за това какво ще се случи са различни - на единия полюс е обещанието да настъпи рай за "добрите" потребители, които ще бъдат оценени по справедливост и ще плащат по-малко от "лошите", а на другия - апокалиптичната картина на дъмпинг и последващи фалити. Съгласно същите европейски директиви контролът върху тарифи и условия се заменя с контрол върху платежоспособността на компаниите, т.е. регулаторният орган следва да установи правилата и да следи за това компаниите да ги спазват. След като вече имаме законодателното решение в тази насока, решението е в ръцете на застрахователния надзор, който следва да осъществява ефективен контрол.
Основните опасения са свързани със съмнението за зрелостта на компаниите и наличието на саморегулиращи механизми. Реалната цена на застраховката се определя на база на статистическите данни, с които разполагат компаниите, и прогнозите за развитието на риска. Считам, че понижението на цените е временно и е продиктувано от това, че и тази година работим в условията на кампания. Очаква се след присъединяването ни към Европейската общност покритието по тази застраховка да е единно за цялата европейска територия, т.е. една полица за зелена карта и вътрешната отговорност. Вземайки предвид и увеличението на лимитите, не може да се очаква трайно понижаване на цените. Те по-скоро ще растат.
- По какви критерии са разработени тарифите на "Армеец"?
- Тарифата ни е на база на статистическите данни за портфейла на "Армеец" и данните за пазара, които са публикувани. Едно от условията за прилагането на пълната гама от индивидуални критерии е наличието на единна база данни, включваща застрахователите и държавните институции.
Ние сме разработили тарифата си, отчитайки вида на автомобила, какви автомобили се карат в страната и в големите градове, вида и тежестта на произшествията. Не трябва да се забравя, че застраховката покрива отговорността на водачите за виновно причинени от тях вреди. Тя трябва да осигури плащането на обезщетение, но не заличава отговорността. Затова считам, че при избора на застраховател е по-важна стабилността на застрахователната компания, отколкото ниската цена на продукта, който той предлага. Целта ни е да сме в крак с пазарните тенденции, както и да си осигурим един добре структуриран портфейл, гарантиращ изплащането на бъдещите ни задължения, което е основната функция на застрахователя.
- Бихте ли коментирали следния казус: Баща ми е стриктен шофьор и купува евтина полица. Аз съм хулиган, взимам му колата и правя катастрофа. Ще плати ли той следващата година по-скъпа полица заради моето произшествие?
- Системата «бонус-малус» е предмет на индивидуална разработка на всеки застраховател, но тя може да работи само при условията на единство и взаимна връзка между застрахователите, Гаранционния фонд и държавните органи. В момента липсват реални условия за справедливото й прилагане. В конкретния случай би трябвало да се увеличи премията за следващата година, но при липсата на обща информационна система, баща ви ще отиде при друг застраховател, който няма да има информация за него, и ще си купи отново евтина полица като нов клиент. Засега е възможно обратното: през следващата година да стимулираме застрахованите за това, че нямат произшествия, ако са ни били клиенти през предходни периоди и да продължим да изграждаме системата за управление на връзките с потребителите.
- Какво мислите за честия контрол върху компаниите, който от КФН смятат да извършват?
- Не виждам практическа полза от седмичния контрол. Комисията за финансов надзор следва да прецени т.нар. достатъчност на премията. Застрахователната премия е достатъчна, когато на база на статистиката за обезщетенията и разумните актюерски предвиждания тя може да покрие бъдещите плащания. Този анализ е доста сериозен и едва ли в рамките на една седмица може да се прецени дали дадена компания е направила правилно изчисленията си, или че целенасочено продава под достатъчната премия. Застраховката е от типа на т.нар. «дългоопашат бизнес» - плащанията по нея се очаква да се правят в следващите 5 години, в рамките на давностния срок.
Не съм убедена, че един ежеседмичен контрол би допринесъл да се предвидят всички случаи, тъй като получените данни трябва да се обработват в комисията. Може би ще се констатират големите изкривявания, но те са видни на пазара и без систематични проверки. Мисля, че това би било административно утежнение както за компаниите, така и за КФН.
- Очаквате ли преструктуриране на застрахователния пазар и евентуални сливания между компаниите?
- Консолидацията е естествен процес и първата предпоставка за него е наличието на пазарен потенциал. Застрахователното проникване в България e наполовина по-ниско от средното за Европа, но същевременно ръстът на проникването в последните години е значително по-висок от европейския. Това е предпоставка за растеж на застрахователния пазар. Стабилизацията и растежът в икономиката като цяло и във финансовата система в частност, присъединяването на страната към международната общност допринасят за развитието на застраховането в България и правят страната ни интересна както за чуждестранните инвеститори, така и за местните участници, които имат стремеж към окрупняване и увеличение на пазарния дял.
На второ място, промените, свързани с повишаване на изискванията за платежоспособност, ще доведат до естествен стремеж към консолидация. Тъй като тези, които не могат да отговорят на изискванията, ще трябва да търсят партньори, да се слеят или да излязат от бизнеса. Според мен този процес като цяло ще увеличи доверието в застрахователния пазар.
|
|