|
| Иво Цанев |
- Г- Цанев, като човек, който е бил вътре в нещата, а сега е извън политиката, какво виждате, като гледате дясното политическо пространство?
- За съжаление погледът отвън е трагичен. Дясното пространство не е в кондиция. СДС претърпя няколко поредни загуби на избори. Впоследствие и битките на вътрешните фронтове окончателно направиха така, че сега е почти невъзможно СДС да се възроди като такава партия, каквато беше. От друга страна, скорост набра ДСБ на Иван Костов. Тази партия излъчва най-силни и добри послания в десния спектър и в антикомунистическата риторика. Проблемът в ДСБ е, че голяма част от говорителите й са добре познатите ни лица от началото на прехода. А избирателите смятат, че тези хора дълги години са управлявали и не са успели да постигнат това, за което говорят.
- Като казахте антикомунистическа риторика, тя вирее ли още? Има ли кой да се хване за нея?
- Да, вирее. Както виждаме, 7% се хващат за нея. Голяма част от тези, които гласуваха на последните парламентарни избори за ДСБ, бяха точно хора антикомунисти, които помнят миналото и не искат то да се връща. Друг е въпросът доколко тази риторика може да обедини повече хора.
- Със 7% няма как да управляваш?
- Точно така е. Затова мисля, че бъдещето на дясното минава през някаква обща платформа и програма, около която да се обединят повече партии. Било то в коалиция, съставена преди избори, било то в съюз след избори.
- И как могат тези партии да се обединят, след като лидерите им не искат?
- Не бива да се персонализира и да се говори само за лидери. Важно е доколко сегашното ръководство на всяка една от тези партии би дало възможност на преден план да излязат нови лица. Във всички партии вдясно има - на средни и на по-ниски нива - хора, които заслужават да бъдат подкрепяни, за да излязат на челни позиции в партиите. Но може би трябва да мине по-дълго време, за да стане това.
- Колко по-дълго?
- Колкото по-навреме се усетят лидерите на десните партии, че трябва да излязат новите лица, толкова по-бързо ще дойде и дясно управление в България. Колкото повече отлагат този процес във времето, толкова по-трудно ще бъде дясното да управлява.
- Сега си говорят за общ кандидат-президент. Дали пък този път няма да успеят да се обединят?
- Те говориха и за общ кандидат за кмет. Много е важно по какъв начин се подхожда към бъдещия кандидат-президент. Неправилно е да се подхожда с тезата "ние ви бихме на последните избори и затова трябва наш да е кандидатът". Грешен е и другият подход - "ние дълги години бяхме водеща партия вдясно и затова трябва ние да излъчим кандидата". Приветствам желанието на десните партии да говорят за общ кандидат. Начинът това да се случи е да се търсят личности, които биха могли да завоюват обществено доверие. Това трябва да е човек, който да е извън ръководствата на десните партии. Като човек, който дълги години е бил в дясното пространство на политиката, ми се иска да вярвам, че ще успеят да се разберат за общ кандидат-президент. Признавам обаче, че съм скептичен. Възможно е, но трябва лидерите да прескочат много обиди.
- Възможно ли е да надскочат себе си? Имаха няколко теста през последните години и се провалиха.
- Така е. Но всеки нормален човек се учи от грешките си. И ако лидерите на десните формации са разумни, би трябвало да се поучат от тези грешки. И ако искат да повторят 1996-1997 г. с избора на Петър Стоянов за президент, мисля, че трябва да се замислят за нови лица. Тогава Стоянов също не беше популярен, но начинът на предварителни избори и обединение около една кандидатура доведе до пробив в лявото тогава управление и впоследствие до предсрочни парламентарни избори.
- Ще доубие ли още повече десницата една загуба и на президентските избори?
- Да. Ако десницата загуби президентския вот, капацитетът за сформиране от настоящите партии на силно дясно ще бъде изчерпан. Това важи и за ДСБ, и за СДС, и за БНС.
- И тогава ще се появи друг субект, който да заеме това дясно пространство?
- Да, обществото само ще го намери. Няколкото поредни загуби на избори води до едно изчерпване на ресурса на настоящите партии. Десномислещите хора трудно биха повярвали, че тези политически субекти могат под някаква форма да намерят себе си за бъдещи парламентарни избори. Защото ако те загубят президентския вот, нивото, от което ще стартират за лансиране на политически идеи за управление, ще е много ниско. Освен ако под някаква форма не се развие нов деснополитически субект, който да повлече след себе си избирателите на тези партии.
- Как го виждате този субект - като обединение на сегашните десни партии?
- Не съм далеч от мисълта, че в България все повече самият бизнес и хората, които мислят дясно - а те основно са от средите на бизнеса, - ще помислят за свое политическо представителство. Не говоря за тяхна партия, а като личности, които те да лансират и около които да се обединят. Грешката на бизнеса в лицето на ФАГО при последните парламентарни избори бе, че самите бизнесмени лансираха себе си. За мен една симбиоза между хора, които са в политиката, но с ресурс, и бизнеса в България - този, който произвежда БВП, - би довела до много сериозна дясна политическа идея, която да стартира и впоследствие да доведе до управление. Това е бъдещето на десницата - с активна и явна подкрепа на реалния бизнес.
- Говорите за симбиоза между бизнеса и някой от сегашните десни политически субекти?
- Не говоря за партия, а за личности в дясното пространство, които дори да са от различни партии.
- НДСВ влиза ли в тази идея?
- Да. В НДСВ има много интересни личности, които мислят много по-дясно от тези в СДС. В НДСВ има борба между двете крила.
- Както вървят нещата, ако искат десните да управляват, трябва да минат през съюз с НДСВ. Дали ДСБ биха приели такъв съюз?
- Така е, дясно управление минава през такъв съюз. Познавайки ръководството и хората в ДСБ, си мисля, че те израстват. Някои от тях започнаха да се учат от грешките си. Забелязвам често в тях смяна на риториката, когато това е необходимо. И според мен, когато става въпрос за бъдещо управление и в ДСБ, и в СДС, и в НДСВ, и в БНС, има достатъчно сериозни политици, които ще надделеят над дребните политически страсти.
- А дали една освободена дясна ниша в пространството може да се запълни от партия на Бойко Борисов?
- Борисов има харизма. Това привлича хората. Но Борисов привлича различни слоеве - леви, десни, центристи. Той е широкоспектърен политик. Той би имал шанс да сформира, ако изобщо има такова намерение, една широка народна партия. Но в никакъв случай дясна.
- Помага ли на процеса на оздравяване на десницата това, което се случва в СДС - бившият лидер Надежда Михайлова прави вътрешна фракция в партията?
- Категорично не. Надежда Михайлова е заблудена или от хора около нея, или просто от желанието си да участва в активната политика и да покаже, че съществува. Но тя е изчерпала политическия си ресурс.
- А Петър Стоянов?
- На самата конференция на СДС Стоянов бе принуден да се съобразява с избора на ръководство и продължава да се съобразява. Той е зависим от хората, които го избират. Стоянов е заложник на вътрешнопартийни, котерийни интереси. И ще му бъде трудно с тези хора. За да продължи да съществува под някаква форма, СДС трябва да промени членския си състав като цяло. Особено по места се забелязва следният парадокс - този, който е против някой съгражданин, член на ДСБ, е в СДС. И обратно. И излиза, че хората, които са членове на десни партии, са такива на лична основа. Голяма част от тях не знаят защо членуват в тях. И не осъзнават, че не би трябвало да членуват в десни партии, а в леви например. Бъдещето на политическия процес минава през смяна на членския състав на партиите, включително и на БСП, където вече членуват хора със сериозен бизнес.
- Какво би ви накарало да се върнете отново в политиката?
- Човек трябва да се реализира извън политиката, да изгради семейство, да има бизнес. Да покаже, че името му значи нещо и извън политиката и впоследствие да влезе в нея и да работи за обществото. В момента искам да работя за себе си. Все още не съм готов да работя за обществото.
Проблемът на политическата класа е, че когато един човек стане депутат, започва да прави бизнес. Голяма част от хората в парламента и в активната политика са хора, които виждат, че чрез политиката могат да правят бизнес. Затова в политиката трябва да влизат хора, които са се реализирали и имат достатъчно добър доход. Да могат да си позволят да не се возят на парламентарен автомобил, а да плащат от своя джоб заплата на свой личен шофьор. Това би могло да обърне негативизма на хората към политическата класа.
- А какво ще накара хората, които се занимават с бизнес, да го зарежат и да седнат на парламентарните банки? Сигурно печелите повече от бизнеса, с който се занимавате, отколкото е депутатската заплата.
- Може би трябва да се помисли за намаляване бройките на депутатите и увеличаване на заплатите им. И не само на тях, а като цяло на държавната администрация. Една заплата от 1500 лева в момента взимат касиери в банки. Не може един митничар да получава 350 лева и да искаме той да се бори срещу корупцията.
- Страх ли ви е, както бившите ви съпартийци, че може да се повтори управлението на Жан Виденов?
- Нормално е опозиционните партии да мислят и говорят така. Но от гледна точка на бизнеса мисля, че никой не го е страх от това. България е друга. Наблюдавайки отстрани политическите процеси, мога да кажа, че включително и БСП започна да се променя. А и когато има коалиционно управление, е много трудно да се стига до крайности. И може би това е бъдещето и е хубаво.
