Точно по царско управление в Правец вдигнаха паметник на Тодор Живков. Точно по перестроечно управление нашият пръв партиен и държавен ръководител издигна като лозунг призива "Снишавай се, снишавай се!". Двете събития имат и друго общо освен фигурата на Човека от народа, а именно политиката на снишаване, която царската партия днес и лично нейният пръв партиен ръководител практикуват при всяко по-сложно и трудно препятствие, задало се пред тройната коалиция.

Едно от най-големите беше (и е) стачката на учителите. Обещанията, дадени малко прибързано и на ангро от спечелилата изборите БСП, поставиха и нея, и коалиционните й партньори в жежката позиция да обясняват защо думите се разминават с делата. И въпреки че както личи коалиционното споразумение включва отдаването на отделни министерства под аренда съответно на БСП, НДСВ или ДПС, то разгневените образователи бяха прехвърлени като гореща топка към министъра на финансите, министър-председателя и дори президента, докато прекият им началник Даниел Вълчев предвидливо се покри зад кулисите. Като направи две изказвания преди това: едно за това какво ще стане, ако и министърът тръгне да стачкува за по-висока заплата, и друго, рязко обърнало посоката на сарказма му, че исканията са справедливи и че той ги подкрепя. Янка Такева също похвали "влизането в положение" от страна на Даниел Вълчев, ала за другите от кабинета изрече тежки думи, за журналистите да не говорим - прокле ги публично. Политиката на снишаване си изигра ролята: с проблема на учителите се заангажира цялото правителство, а не - както стана с уволненията на болнични шефове, предприети от здравния министър Радослав Гайдарски, - само той да стърчи сам като Йохан на барикадата.

Всъщност в



НДСВ имат много добър учител в снишаването



- това е бившият премиер и настоящ "мъдрец" на тройната коалиция Симеон Сакскобургготски. Спомняме си, когато начело на правителството ни призоваваше да не бързаме, да бъдем търпеливи, че всичко ще се оправи, въпросът е само да не сме подражатели на Спиди Гонзалес. Обясняваше как в цивилизованите страни се действа точно по този начин, без стремглавости. "Всичко ще се оправи, вервайте ми!", бяха крилатите думи. Следвайки максимата, тихомълком от предишния кабинет върнаха на бившия владетел имотите му, дадоха магистрала "Тракия" на консорциум, с който един от синовете му се оказа в доста близки бизнесвзаимоотношения, после пък превърнаха друг един властнически син - на директорката на тотализатора Ирен Кръстева, в истински последовател на Шопенхауер, който твърди, че каквото човек натрупа като интелектуален и друг потенциал на млади години, черпи от него до края на живота си.

Но ако това е снишаване, което е уличаващо, но не животоопасно, то снишаването и "тихата дипломация" към осъдените на смърт в Либия български медицински сестри постави на карта изхода от делото и за сетен път показа, че



няма снишаване, което може да реши проблемите



- то само ги отлага. Впрочем както не реши и проблемът на Тодор Живков с перестройката - отвя го независимо от заетата ниско долу клекнала позиция.

Снишаването при НДСВ обаче никога не е самостоятелен начин на политическо поведение, а е придружено с други два прийома, също характерни за жълтите апаратчици. Приличат много на мързеливата невяста от приказката, която, като я нагреел огънят, се обаждала "отмък", та някой да я премести по-надалеч, а пък като й станело студено, се обаждала "примък" - да я преместят по-близо. При царистите е същото: стане ли някъде горещо, те тихичко се отмъкват, измиват си ръцете и сякаш нямат нищо общо с онова, което преди това са надробили. Така беше с приватизацията на "Булгартабак" - отмъкнаха Лидия Шулева в щаба на партията, за да я превърнат в двигател на предизборната си кампания, докато коалиционните им партньори от ДПС оттеглиха Мехмед Дикме, макар че той ще излезе май най-невинен за провала на сделката (това е и една от причините за разрива с Доган).



Успехите са на всички, провалите са само ваши



- това е, изглежда, мотото, на което стъпва НДСВ в съвместните си действия с БСП и ДПС в управляващата коалиция: напредъкът към ЕС е наше дело, а с убитата инерция на придвижването нямаме нищо общо; стачката на учителите е общ проблем, докато в държавната администрация не бива да се бъркате ("червената метла" беше повече слух, дошъл от Министерството на държавната администрация, отколкото истина); с базите и евентуалните кацания на US самолети с военнопленници също трябва да се оправяме заедно, но искаме коректност въобще да не повдигате въпроса с магистрала "Тракия" (учудвам се само как регионалният министър Асен Гагаузов се хвана на тая въдица). По всичко личи, че царската партия е приела линия на поведение, която хем да я държи вътре в управлението, хем с един крак да е вън от него. Снишаване, докато мине бурята, "примък" към успехите, "отмък" от неуспехите: дали пък в НДСВ не си правят сметката, че ако правителството на Сергей Станишев се провали, те пак ще бъдат неговата единствена алтернатива при това гъмжащо от разбити авари дясно политическо пространство?