В новото трипартитно правителство има само четири жени, но какви! Ветеранът по евроинтеграция втори мандат Меглена Кунева, Емилия Масларова в ролята на социален министър и "Матросов на амбразурата", Емел Етем - вицепремиер и ръководител на катастрофичното ведомство на бедствията и авариите, и световният стрелец Весела Лечева с ранг на министър, която уцели в десетката Държавната агенция за младежта и спорта.
И четирите са красиви, елегантни и най-вече протежирани от мъжкото си обкръжение. Зад Кунева изничат сенките на Пламен Панайотов, на основния й съзаклятник Соломон Паси и на рода Пръмови. Зад гърбовете на Емилия и Емел прозират профилите на премиера Станишев и на Ахмед Доган, а зад спортния силует на шампионката - гърбът на съпруга й Манол Велев, крупен бизнесмен и бивш автомобилен състезател.
Меглена Кунева някак естествено се преля
от бившия в настоящия кабинет, след като усърдно затвори всички преговорни глави с ЕС, без това да й изяде главата. С напоритостта на отличничка тя успя да омае еврочиновниците с дискретния чар на буржоазията.
Евроминистърката съчетава двете основни християнски деноминации - наследява католицизма от дядо си по майчина линия, който бил виден адвокат, завършил право в Сорбоната и заклет франкофон, обвинен след Девети за френски шпионин. Дядо й по бащина линия пък е бил православен свещеник. Майката на Кунева учи във френски католически пансион.
Евроминистърката е онаследила всички буржоазни прелести - тя се облича елегантно, но без видим лукс, обича литературата, изразява се добре, държи се възпитано, сдържана е в оценките. Това не попречи на "Госпожа Европа" да погребе с усмивка на уста ядрената ни мощ, както и да приеме т.нар. отлагателна клауза, която заплашва навременното ни членство в ЕС.
Интересна подробност от биографията на 48-годишната специалистка по екологично право е бракът й с финансиста Андрей Пръмов. Той е син на Иван Пръмов, който от 1963 до 1978 г. е секретар на ЦК на БКП по селското стопанство. Макар след Десети той да губи позиции във властта, остава близък до левицата. Случайно или не, успехът преследва и двете му снахи. Другата е настоящата шефка на БНТ Уляна Пръмова.
Кариерата на Меглена е шеметна - от водещ на правна рубрика в Националното радио през 1991 г., тя скача в правния отдел на Министерския съвет, където остава почти до влизането си в политиката. Основава и юридическа кантора заедно с Андрей Делчев - бивш дългогодишен шеф на правния отдел при правителството. Оттук е топлата й връзка с Пламен Панайотов. През 1994-1995 г. Кунева е в надзора на Агенцията по приватизация. След победата на НДСВ през 2001 г. тя сменя Владимир Кисьов на поста зам.-министър на външните работи и главен преговарящ, а след това става министър.
Социалната министърка скочи в движение
във влакчето на властта. Името й отсъстваше от първоначалния вариант на кабинета. Едва на второ четене бойната Масларова замести кроткия д-р Хасан Адемов от ДПС. Смяната трябваше да се изтълкува като жест на добра воля към големия коалиционен партньор БСП и същевременно като доброволен отказ от повече власт. Така с една Масларова - два заека.
Тя вече е изпълнявала тази роля в правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов през 1990-1991 г., но припомнянето на този факт едва ли е в нейна полза. Това е времето на "Лукановата зима", купонната система и тоталния дефицит. С една дума - отсъствие на каквато и да била социална политика. Масларова замазваше положението с приказки за митичната "потребителска кошница", която обаче така и не успя да напълни. Освен това все хвърляше някакви "социални мрежи", с които трябваше да обхване бедните. Тогава те бяха в пъти по-малко, отколкото сега, но тя не успя.
Журналистите галено я наричат "леля Еми" заради майчинското й отношение към тях. В дългите и мрачни опозиционни години на БСП Масларова нерядко захранваше пресата със скандали и новини. Социалната й чувствителност рязко се обостря, щом застане под светлините на прожекторите. В такива мигове е способна да брани на живот и смърт социалната справедливост от посегателствата на десницата. Тя е жената-ръководителка, феминистка и еманципантка, ратничка за квотно присъствие на жените във властта. От началото на 90-те до ден-днешен оглавява Демократичния съюз на жените. Любимата й фраза напоследък е: "Ще направим всичко възможно...", без никога да уточнява докъде точно се простират границите на възможното.
Тази "Майка Тереза" на кабинета обаче ще остане в сърцата на бедните и онеправданите със скандалното си изказване преди месеци, когато прати недоволните от скока на парното да протестират в чужбина.
Една слабост има Масларова и това са скъпите тоалети и обувки. Колегите й през смях разказват как отишла предизборно в циганско гето с обувки за стотици лева и луксозно "шанелче" и прочувствено изплакала: "Братя роми!"
Но как само готви! Казват, че баниците й са митични. Правилно! Какъв социален министър е тоя, който не може да те нахрани!
С тежка социална мисия се е нагърбила и Емел Етем,
на чиито крехки плещи легна грижата за стотици наводнени българи, останали без покрив. Това, което я сродява с колежката й Масларова, е партийната лоялност. Винаги до лидера, винаги готова да брани партийните позиции, винаги предана на ДПС. Израстването си във властта дължи изключително на Ахмед Доган.
Наричат я "жената-мечта" (Емел означава мечта). Ако името прави човека, то в стремителната й кариера няма нищо учудващо.
Наглед ведра, разговорчива и усмихната, в критични моменти тя никому не цепи басма. Внучка е на хафъз - жената ходжа, която чете молитвите. Признава, че не е ревностна мюсюлманка, но почита традициите.
Два колосални гафа бележат някои от дръзките й управленски решения. Първият - когато се опита да сложи свой човек начело на БТА и си навлече гнева на журналистите от агенцията. Вторият - непремереното й изказване, че ромите са лентяи и мързеливи. Бившият ромски депутат от НДСВ Александър Филипов сега е неин заместник в министерството...
Ако приемем, че политиката е театър, това обяснява защо Етем е във властта - като млада се е увличала по пантомимата. През 1977 г. трупата й дори печели награда на международен фестивал в Монако.
За успелите спортисти у нас е прието да се казва или добро, или нищо. Затова мнозина простиха на Камата за неплатените данъци, синята лампа и безличното представяне на националния отбор.
Какво да кажем за петкратната световна и осем пъти европейска шампионка по стрелба - Весела Лечева?
Жената с най-точния мерник и теменужено сини очи
пленява с красотата и упоритостта си. В политиката обаче е новак. Зад гърба си има само един депутатски мандат, през който премина почти незабележимо. През последните месеци стройната хубавица прояви характер и вдигна мерника на предшественика си - сметановия бос Лучано, като го обвини в злоупотреби с държавни терени. После се прицели и в шефката на тотализатора Ирена Кръстева.
Стане ли дума за Весела, няма как да подминем съпруга й Манол Велев. Според злите езици тъкмо той я вкарал в политиката, за да брани икономическите му интереси. Велев е бизнесмен от зората на демокрацията. Той нашумя покрай съмнителната приватизация на "Черноморски солници" по Виденово време. През 1998 г. тогавашният министър на промишлеността Александър Божков го обвини,че е приватизирал предприятието по престъпен начин. Сделката бе развалена и солниците се върнаха при държавата. Заради аферата Лечева обяви, че ще поиска политическо убежище в чужбина. После очевидно размисли...
След олимпиадата в Сидни през 2000 г. Лечева прекрати състезателната си дейност и оглави Федерацията по спортна стрелба. Мъжът й пък е председател на Федерацията по боулинг и собственик на боулинг-залата под НДК. Има интереси и в хазарта. Самата Лечева притежава строителна фирма.
Както казва собственият й съпруг - политиката има нужда от човек като нея, който да отстоява принципите, характерни и за спорта - правдата, справедливостта, равните условия.
Казват, че жените облагородяват това мъжко занятие - политиката. Но винаги има риск тези "мъжки момичета" да се окажат "жени под влияние". Доколко карето дами ще се справи в отстояването на олимпийските принципи за равен старт и справедливост? Чертата ще теглят милионите редови състезатели в дисциплината "пазарна икономика" след максимум три години.
Жена да пише за грозни жени, че са красиви - сигурно доста пари са й дали за тази несъмнено поръчкова статия