Накъдето да се обърнеш - думи, думи, думи. Можеш да гребеш с шепи, да си ги подреждаш както искаш и да ги изстрелваш, накъдето си искаш. Това е право на всеки човек.

Всъщност като помислиш, цялата работа при общуването между хората е в подреждането на думи. Първолакът започва с това и доколкото успява да го прави,



може да стане обикновен боклук, или академик



Цялата политика - световната, извечната - е също въпрос на подреждане на думи. Помня речите на Хитлер, после тези на Сталин. Чел съм и онези на Цицерон. Думите отвеждат милиони хора на смърт или ги спасяват. Затуй "Бог е Слово, Словото е Бог" - както е заковано в Светото писание.

Не съм напълно сигурен, че човешкият говор е чисто наше изобретение; по същия начин



не мога да се закълна в теорията на Дарвин за произхода ни



Но човекът е факт и говорът му е факт. Плюс тайнството, заключено в разделянето на езиците. Защото една родопска мечка и една мечка от Скалистите планини общуват на един език. Както славеят от Апенините и този от крушата в двора ми.

В началото на обучението с думите ние бързаме да станем "големи" и "силни". За това ни помагат вулгарните думи от улицата и псувните. Ние смайваме с тях. После постепенно откриваме ефекта от "купешките" думи и започваме да тъпчем паметта си с тях - по този начин искаме да изглеждаме особено "интелигентни". А още по-нататък започваме да усещаме вкуса на думите. Но уви това съвсем не се отнася за всички.

Вкусът на думите - наистина божествени движения в душата ти. Те, думите - когато не са изцапани или натруфени, - извикват видения, форми и аромати, чувства и направо усещания от цялата гама, в която съществува човекът. Всяка една дума притежава това свойство - стига да имаш способността да я приемеш без предразсъдъци и да знаеш, че тя е по-голяма от самия теб, след като е създадена и е останала през вековете.



Благословен е човекът със своята реч



И прокълнат при подреждането на думите. Всичките гафове - на улицата, в училище, у дома - стават поради неумението ни да си избираме и подреждаме думите. С голямо съжаление установих, че това се отнася и за парламента, където най-малко би трябвало, дори само защото "парламент" идва от pаrler, тоест "говоря".

Лошо говори за всички ни този наш говор вътре в парламента. И тук някои бързат да станат "големи" и "силни" - също като децата. И тук някои искат да изглеждат "особено интелигентни", пълнейки устата си с купешки или уж засукани думи. А



после ни боли, когато кажат "онези в парламента"



Е, нищо, че го казват тези в парламента (около четиристотин журналисти, репортери и подобни), които първо изяждат депутатските кюфтета и после възмутени пишат против тях. Пак си боли. Но вината си е наша, след като грозните думи излизат от нас.

Най-куриозното от всичко това е, че с тези грозни, жлъчни, прекалено остри думи никой никога не е постигал някакъв резултат освен единствения - когато прекали, да го изгонят от залата.

И понеже става дума не за обикновен глупак, който произнася тези "лоши думи", те имат определена цел. Те трябва да отекнат навън - предназначени са за група хора, които таят същите думи в душата си. Какво по-добро място за насъскване от парламентарната трибуна?

Насъскването е стара наша черта. И отлично знаем докъде ни довежда. И в никой случай не може да се нарече патриотизъм.

И тъй, гребеш думите с шепи, подреждаш ги както си искаш и им се радваш. А начинът, по който ги изстрелваш в лицето на другите, показва какъв си. Това определя твоята същност и твоята стойност в което и да е общество.

Диапазонът - от гения до идиота.