От седмици насам многолюдната, но сплотена задруга на трафикантите на нелегално и полулегално карго благославя финансовото ведомство, а майсторите на опасното изкуство да препразваш ДДС сметки в своя джоб шетат весели и доволни наоколо. Те с право очакват охолна и плодоносна нова година. В замяна онези, които произвеждат в България, за да изнасят в странство, се произнасят най-безотговорно за майката на правителството. Причината е обявеното от кабинета намерение да прокара
общо увеличение на ДДС!
Това ще е най-опасният експеримент с икономиката от 1996 г. насам. Ударът е нелогичен, неочакван и затова ще е още по-болезнен. Нормален човек не би си представил, че в страна, където икономиката вече 16 години цикли в мъчителна депресия, доходите са 1/3 от европейските, макар че цените надскачат германските, а въпреки всичко държавата касира в бюджета над 40% от брутния вътрешен продукт, въобще може да става дума за увеличение на ДДС. А шокът от антилогични намеси на държавата в бизнеса са най-опасни тъкмо защото фирмите не са подготвени да поемат удара. Интересна е набързо споделената
мотивация на балтията
Разбира се, на преден план отново бе размахано плашилото Международен валутен фонд. Тяхна била идеята. Тъй като въпреки всички досегашни репресии дупката в платежния баланс от година на година зее все по-широко, трябвало да се намали търсенето на вносни стоки, като се ограничи (!) разполагаемият доход на фирмите и населението. Така, като нямаме пари, ще можем да купуваме все по-малко вносни стоки (и все по-малко местни също), вносът щял да намалее, а с него и дефицитът по търговската сметка. От друга страна, блокираният фискален резерв (с който практически безлихвено кредитираме братските европейски страни и американски щати), щял да служи като баланс на дефицита. Това са
най-нахалните антиаргументи,
които биха убедили само хора без грам икономическа култура. (В Министерството на финансите отлично знаят това, но с присъщия на ведомството им фискализъм предпочитат да си мълчат, докато фондът пробутва нови идеи за опразване на джобовете на българина.) Увеличението на ДДС няма да намали дефицита на платежния баланс, а напротив - ще го увеличи. Вярно, че вносът може да се свие, но още повече ще пострада износът, така че салдото ще е в крайна сметка отрицателно. Ако ставката на ДДС се увеличи дори с един процент, това означава по цялата верига на доставката и производството на всяка една българска стока да се увеличи минимум с 1.5%. Защо? Първо, защото с увеличената ставка се облагат и онези компоненти в цената на всяка стока, които не съдържат данъчен кредит. Например лихвата по кредитите, данъците и таксите, труда и прилежащите му социални и здравни данъци, печалбата. Второ, защото голяма част от брутния продукт се произвежда и добавя от дребния, нерегистриран по ДДС производител, фермер и търговец. И трето, защото у нас съществува
скрито свръхоблагане с ДДС
Само наивници си въобразяват, че ДДС е 20%. Цялата данъчна администрация е впрегната негласно да го увеличи. Ако добавим към официалната ставка още лихвата за времето, докато данъчните възстановят дължимия ДДС, ако отчетем ефекта от непризнатия по всякакви измислени или верни (но независещи от потърпевшия данъкоплатец) причини, ако включим в сметката и разходите по забързване и омилостивяване на бюрокрацията (от кутиите бонбони до парите в плик), накрая ще се окаже, че ефективната ставка на данъка е поне 22-23%. А освен на държавата,
бизнесът плаща и на крадците
на ДДС. Нещо повече, за всяка установена ДДС кражба държавата събира ДДС неколкократно. Да допуснем, че съм купил стока за 100 лв. от ДДС измамник. Данъчните ще поискат да внеса обратно ползвания 20 лв. ДДС кредит заедно с лихвите - примерно 2 лева. Същото ще поискат от всеки, комуто съм продал "нередовната" стока. В практиката са известни случаи, когато заради една кражба на ДДС данъчните са отказвали възстановяване на данък или искали връщане на ДДС от пет фирми. С увеличение на ставките ефектът на свръхоблагането също ще нараства.
Естествено и аз съм от оптимистите, които се надяват, че увеличение на ДДС няма да има. Напротив, ДДС трябва да се намали. Бюджетът бездруго е лаком, а излишъкът на хазната (въпреки декемврийските харчове) според мен ще надхвърли 2 милиарда. Така поредната фондовска идея ще остане само една лоша шега.
Оптимизмът обаче не бива да ни успокоява. По стара българска традиция съдбоносните крачки в икономическата политика се анонсират тихомълком и се предприемат мълниеносно. През останалото време с важен тон се дрънкат празни приказки.
