Нова година. Пловдивското село Дълго поле се готви да посрещне 2006-а. В къщите печките бумтят, месото цвърчи във фурните, а децата радостно подскачат с бенгалски огньове около елхите. Бащите подгряват празника с червено вино.

Не толкова радостна е тази вечер за 30-ина семейства от селото, които се стремят да забравят, че вече нямат собствен дом и се опитват да създадат домашен уют в дадените им от държавата фургони.

50-годишният Наско Галаганов, живеещ на улица №39, е събрал в новия фургон цялото си домочадие от 11 души - синове, дъщери, снахи, зетьове и внуци. Жена му Петранка се опитва да шета и да подреди родата. Трудно й е, тъй като новогодишното действие трябва да се развие на чиста площ от не повече от 7-8 квадрата. Фургонът е около 17 квадрата, но като се махне тоалетната, двете легла, мястото за телевизора и камарата натрупани дрехи - остават малко.

Галаганов е от хората, които през септември миналата година загубиха къщите си след наводненията. Хубаво направени, но кирпичени, постройките не издържаха на натиска на водата и се сринаха.

Една от тях дори



отне живота на възрастна жена от село Дълго поле



Над 200 семейства пък бяха евакуирани посред нощ в читалището, кметството и сладкарницата на селото.

Преди месец и половина новите фургони, произведени в Турция, бяха доставени в Дълго поле и инсталирани до разрушените къщи. Държавата отпусна най-много временни домове на това населено място, заради което и то се превърна в селото на фургоните. Движейки се из него, незапознатият може да реши, че това е една от най-мащабните строителни площадки в Република България и тук в скоро време ще има я голяма язовирна каскада, я ще се ширне някой проход.

"Каквото е трябвало да се случи, се случи. Това ни е било писано от Бог. Не трябва да се оплакваме, защото все пак имаме някакъв покрив над главите си. Не знам дали е божа работа, но каквото беше останало от къщата, рухна окончателно около 17 ч. на 31 декември - часове преди Нова година", споделя Наско Галаганов. Това му дава повод да смята, че

всичко лошо е останало в отминалата година и през новата няма да ги сполети ново наводнение.

Не може да прикрие, че празниците около Коледа и Нова година не са били едни от най-добре прекараните. И то не толкова заради теснотията на новия фургон, а заради притеснението в душата му от неясното бъдеще.

"Добре, че мъжете, като си пийнаха, прекараха по-голямата част от вечерта на двора. Иначе се чудех къде да сложа масата, за да настаня толкова много хора. Не мога да кажа на децата да не идват, камо ли пък да не доведат внуците ми. Нали за тях живея?! Хляба от устата си ще им дам. Казах даже на мъжа ми, че ще спя навън, но искам да посрещна новата година с тях", казва жената на Наско Петранка. Стопанката на временния фургон с носталгия си спомня как преди това едвам успявала да ошета шестте стаи на вече сринатата къща, а масата в хола била толкова голяма, че имало място да седне още една фамилия.

От срутената къща на Наско е останала единствено табелата "Телевизионен сервиз". Такава е и професията на кореняк дългополеца. Преди, когато телевизорите бяха лампови, имаше много работа и се изкарваха добри пари, но сега с тези плазми, плоски екрани и високотехнологични системи направо останахме без хляб. Дали ще дойде някоя баба или старец да му запоя буксата за антената или не - но това не са никакви пари, ядосва се Наско.

Въпреки всичко семейство Галаганови не роптае, а се радва и на това, което има в момента. С надежда чака пролетта, за да излезе на полето и да изкарва насъщния си. В този край хората се занимават със земеделие и зеленчукопроизводство. Тези, които нямат собствена земя, работят на надница, която не надхвърля 8 лв. на ден. Но пак е нещо.

Малко по-нашироко празникът е посрещнал комшията му Митко, който освен жена си Хризантема приютил на празничната трапеза общо шестима души.



В техния фургон направо е било като салон



за танци в сравнение с този на Галаганови. Освен това фургонът на Митко е от старите български, които бяха на бившето ГУСВ. Той е поне с четири квадрата по-голям. И най-важното е, че Митко не се притеснява да пали вътре печка на дърва и въглища, тъй като съоръжението е пригодено за тази цел.

Проблемът с новите турски фургони е, че нямат дупки за комини, а при инсталирането в дворовете семействата са подписали декларация, с която обещават да не променят конструкцията на фургона - да не пробиват дупки, да не преграждат за друго помещение и да не изменят конструкцията. За тази цел обаче хората трябва да се отопляват само на електричество. Дори като помощи им били раздадени калориферчета. Само за две седмици вече трябваше да платя 40 лв. електричество, а това са просто пари, които няма откъде да взема?!, казва Иван от същото село. Други пък навъртели по 100 лв. ток и сега се чудят откъде да вземат парите. Преди да пристигнат новите фургони и хората да подпишат декларациите, от Постоянната комисия по бедствия и аварии обещаха на хората да им бъдат осигурени помощи за електричество, за да не пробиват бараките. Това обаче остана само пожелание, тъй като от Министерството на социалните грижи не пожелали да дават пари за това, каза кметът на селото Николай Виделов.



------КАРЕ----

Кметът Николай Виделов: Чакане му е майката



- Хората живеят във фургоните малко повече от един месец. Договорът, който е сключен, е за една година. Сега сме подали всички документи в Министерството по бедствията и авариите и чакаме. Казаха ни, че евентуално към края на февруари ще започнат да дават някакви парични суми за ремонти. Тези, на които къщите им са напълно срутени, ще имат по-голямо обезщетение. Точната сума не мога да кажа.

- Колко са такива къщи в селото?

- 51 къщи бяха срутени от водната стихия. Толкова са и фургоните, но има и още 6 по-стари, които ни бяха дадени от ГУСВ.

- Хората нямат право да пробиват дупки на фургоните, за да се отопляват на твърдо гориво. Отпускат ли им се обаче помощи, за да се греят на електричество? Такива бяха обещанията на министър Емел Етем.

- Имаше такава идея, но засега няма никакво решение на този въпрос. Затова и част от хората минаха на твърдо гориво.

- Какво ще стане, ако след една година не дойдат пари за ремонт и строеж на нови къщи? Хората във фургоните ли ще останат да живеят?

- Нима управниците горе знаят какво ще стане след една година? Сигурно за напуканите къщи ще отпуснат по 3-5 хил. лв. за ремонти. За другите сега се решава по колко пари ще бъдат давани. В интерес на истината има и къщи, които са кирпичени и не струват дори и 5000 лв. Имаше само 2-3 по-хубави къщи от разрушените. Другото си беше кирпич. Не знам. Чакаме края на февруари, за да започнат да обезщетяват. Чакане му е майката.

- Взимате ли някакви превантивни мерки? Никой не може да обещае, че догодина няма да има пак наводнения.

- Тези диги, които реката разби, са укрепени вече. Само един Господ обаче знае какво може да стане отново. Вижте какво става в цяла Европа. Природа е.

- Вашето село ли е с най-много фургони?

- Не съм чувал някъде да са давани повече фургони. Значи сме първенци.