След вестникарската война, която през 90-те беляза медийното развитие у нас, сега идва ред и на войната за ефира. Тези думи на доц. Лилия Райчева от СЕМ най-ясно описват това, което предстои да се случи в радио- и тв бизнеса у нас тази година.

Причината за очакваното напрежение е, че от 1 януари формално се отпушва процесът на лицензиране на ефирните радио- и тв оператори, който беше блокиран в продължение на цели 5 години от предишното правителство. Формалните спънки пред развитието на бранша обаче не го замразиха напълно и доведоха до натрупване на високо напрежение в борбата за привличане на рекламни приходи. След последните процедури по лицензиране, които приключиха през 2000 г., новите медии се раждаха най-често по 2 начина - чрез инвестиции в кабелни тв канали и чрез обединяване на съществуващи вече местни радиостанции в национални вериги.

Тенденцията за окрупняване на пазара ще продължи, защото рекламният обем тепърва ще нараства, категорични са всички представители на бизнеса и независимите медийни експерти. Техните прогнози се потвърждават и от практиката в по-напредналите западни държави, където в тв сферата 3-4 оператора държат до 70-80% от аудиторията. У нас залогът при предстоящото лицензиране на местните ефирни радио- и тв оператори са



неколкостотин милиона лева годишно



По неофициални данни за първите 6 месеца за 2005 г. в тв реклама у нас са инвестирани около 150 млн. лв. През 2004 г. пък радиото глътна около 27 млн. лв., като прогнозите на Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) за 2005 г. бяха приходите от реклама да нараснат с още 15%.

Последните чужди инвестиции на медийния пазар у нас също са предизвестие за очакваното развитие на бранша. В рамките на по-малко от два месеца британската компания "Апейс медия" обяви, че е купила 66% от капитала на "Телевизия ММ" (продуцент на музикалните канали ММ и М2) за 660 хил. евро и 50% от дяловете на "Диема вижън" ("Диема+", "Диема 2", "Диема екстра" и "Александра"). След втората сделка изпълнителният директор на "Апейс медия" Дидие Щьосел коментира, че с това компанията му иска да затвърди позициите си на един от най-бързо развиващите се медийни пазари. Малко преди продажбата на "Диема вижън" у нас стъпи и най-голямата радиоверига в Европа - френската "Енерджи" (NRJ). Тя развива марката си в българския ефир чрез "Метромедия интернешънъл инк", която държи лицензите за "БГ радио" и радио "Нова" и притежава 75% от "Радио Едно". 66,5% от първото частно радио у нас - "ФМ+", също вече са притежание на чужда компания. През октомври мажоритарен собственик стана американската компания "Еммис комюникейшънс корпорейшън". Сделката беше за 3 млн. долара. България е четвъртата европейска страна, в която "Еммис" стъпи, след като през последните години инвестира последователно в радиостанции в Унгария, Словакия и Белгия.



Идването на нови западни партньори



е добре дошло за всички, защото те правят големи инвестиции и няма да продължат да работят на ниските нива на труда в момента, убеден е директорът на "ФМ+" Петър Пунчев. Според него радиопазарът у нас е силно подценен, защото медиите са твърде много, работят с ниско качество и на дъмпингови цени. "В страната има излъчвания на 30-секундни рекламни клипове за по 50 стотинки. Пределно ясно е, че такива оператори не могат да се издържат, а те повличат и всички останали да свалят цените, което е пагубно за бизнеса," коментира Пунчев. През 1992 г. например "ФМ+" е започнало излъчване на рекламни клипове за по 15 долара, а в момента цената за 30-секундно съобщение е вече с 3-4 долара по-ниска. Обичайната тарифа в повечето радиостанции обаче е 5-6 лева, като очакванията са навлизането на големите играчи отвън да вдигне цените с около 10 пъти.

Затова според представителите на АБРО именно състоянието на пазара трябва да е определящо при предстоящото лицензиране. "Пазарът има лимит, според който трябва да се направят ограниченията при пускането на нови оператори," смята шефът на "Ретро радио" Мартин Захариев. Според него преди раздаването на разрешителните трябва да има одит на национално и регионално ниво. "На базата на този одит и според броя на свободните честоти във всеки град СЕМ трябва да прецени колко нови играчи ще пусне на пазара," смята Захариев. От АБРО настояват също в закона да бъдат прокарани промени, които при лицензирането да гарантират предимство на вече работещите медии.

От СЕМ се съгласиха принципно с искането, макар още да не са ясни правилата и критериите за оценяване при провеждането на конкурсите. Според Лилия Райчева обаче приоритетно трябва да се пускат в действие обществени и местни оператори. "На този етап регионалното и местното съдържание в тв програмите е пределно ограничено", смята съветничката. Местни програми трябва да се развиват не само в по-големите градове, но и в курорти като Несебър, Банско, Сандански, Поморие и др. Райчева настоява обаче и да се въведат ограничения, които да не позволяват на получилите местен лиценз да излъчват предавания от програми с национално покритие, каквато практика има в момента, защото това ограничава жанровото разнообразие и плурализма. Според нея местни честоти не трябва да се дават и на собствениците на кабелни мрежи, защото се получава конфликт на интереси при разпространението на програми и концентрацията на капитали. Във всеки район освен това трябва да се запази по една честота, на която в бъдеще да тръгне цифровата телевизия.

"СЕМ обаче ще сгреши, ако повтори грешката на НСРТ от миналото, когато се даваше предимство на местния бизнес," убеден е Петър Пунчев. Според него, ако този подход бъде запазен и при предстоящото лицензиране, ще се появят много малки оператори, които до година-две по-късно неизбежно ще станат част от някоя голяма национална мрежа или ще бъдат продадени на чужд инвеститор. Ще се получи



същото като при кабелните фирми,



където масово незаконно се създаваха малки мрежи, а инвестицията съществуваше единствено, за да бъде изтъргувана. "Залитането в посока на местния бизнес е грешка, за мен основният критерий трябва да е професионализмът," смята радиобосът. Друг важен проблем, който според него трябва да бъде изяснен, е спазването на програмния профил на операторите. "Свободата да се променя съдържанието не бива да е крайна, все пак трябва да има някакви правила и ангажименти на медиите при програмирането, твърди Пунчев. И в момента много оператори работят, без да спазват първоначално обявените си програмни параметри.

Друг проблем е и неяснотата на свободните честоти. От АБРО настояват за пълна прозрачност на състоянието на ефирния ресурс при провеждането на конкурсите. От Комисията за регулиране на съобщенията уточниха, че със сигурност възможност за провеждане на конкурси ще има във всички населени места, за които са издадени временни лицензи по Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията, а те са около 60. Към настоящия момент е рано да се каже какъв честотен ресурс ще бъде определен за тези населени места, твърдят от КРС.



Цифровизацията и платените предавания



са другият голям стимул за бъдещото развитие на медиите у нас. Интересът на "Апейс медия" към "Диема вижън" не е случаен. Групировката притежава единствения засега роден тв канал, който развива услугата Pay Per View (заплащане срещу получаване на определена програма) "Диема екстра". Този вид услуги тепърва ще се развиват и ще стават все по-масови, смятат експертите. При тръгването на новата "ТВ 7" изпълнителният й директор Румен Артарски беше категоричен, че единственият начин медията да се развие и да се утвърди сред конкуренцията на пазара е да заложи на услугата PPV. Тази схема обаче е приложима единствено, ако се предлагат програми с високо качество, които привличат интереса на голяма част от аудиторията.

От Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) уточниха, че конкурсите за цифрова телевизия не могат да започнат, преди да бъдат направени промени в действащия Закон за радио и телевизия, които да определят регламента за лицензиране на програмите на цифрови предавателни станции. В техническо отношение развитието на тези процедури е свързано и с приемане на честотния план за цифрово радиоразпръскване, което ще стане на международната конференция в Женева през лятото на 2006 г.

Въпреки това в КРС вече има заявен интерес от 20 фирми за създаването на цифрови мултиплекси на територията на 8 града - Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Ст. Загора, Сливен, Габрово, Добрич. По неофициална информация сред кандидатите има и собственици на кабелни мрежи. Депутатите и експертите у нас обаче все още спорят дали те трябва да бъдат допускани да управляват цифрови честоти.