Освен че сме сред шампионите по песимизъм, сме и най-бързо топящата се нация в Европа. И докато първото може и да се промени чрез някои автосугестивни техники или с две-три чаши добро питие, второто не подлежи на особени корекции.

С такива данни демографи и статистици ни отсурвакаха новогодишно. Отнесоха ги и на президента. Не че не ги знаехме, но друго си е да ти тикнат цифрите в лицето - до 2050 сме щели да сме 3.5 милиона при песимистичен вариант, или 5.5 при оптимистичен. Едни викнаха, че намаляваме с 40 000 годишно, други - с 90 000. И че малцинствата, които се плодят по-усилено, през 2050-а ще са мнозинство, а нашего брата, белият европеид, щял бил да се маща от картата на света.

Нещо като 45 години стигат в демографски вариант.

Тема плодоносна, оказа се, че по нея бъка от специалисти и активно преживяващи. (Не бъка от размножаващи се все пак.) Аз специалист не съм, но реакциите ме развълнуваха. Те са в широк спектър - от веселбата до паниката. Има такива - дайте да плащаме на подбрани особи, за да раждат по 10-15 деца, или дайте да забраним, или дайте спешно да пишем концепции и приемаме стратегии. Допускам, че са се намерили и ентусиасти с гореща кръв, които, стиснали конски пряпорец под мишка, са се юрнали да се репродуцират с патриотична цел...(Не че си няма и хубавите моменти това последното).

Само че шегите - шеги, а работата - дебела. Порових и ще ви кажа какви чудни работи прозрях.

Богатата част от света, за чиято опашка сме се уловили и ние, би искала следното: по планетата да се плодят повече заможните, образованите, възпитаните и трудолюбивите индивиди. За зла участ тенденциите сочат тъкмо обратното - заможните, образованите и възпитаните гледат да не се обременяват с много деца. Защото отглеждането им е сериозна тегоба и грижа, и не остава достатъчно време за радостите от живота, заслужени със заможност, образованост и добро възпитание. В отличие от тях бедните пък, необразованите и невъзпитаните, така и така ударени от съдбата, се отдават на размножение с някаква лудешка страст, иде ми дори да я нарека отмъстителна, ако не звучеше прекалено холивудски.

Ей така седят нещата.



Развитите намаляват и застаряват, неразвитите се плодят.



През 2000-а в света над 60-годишна възраст са били 600 000 милиона, три пъти повече, отколкото през 1950-а. През 2050-а ще са 2 млрд. Според данните на ООН старците (над 60 г.) през 1950 са били 8% от населението, през 2000-а са 10%, а през 2050 ще са 20%.

Изследвайки същите прогнози, разбираме, че през 2050 в Африка ще живеят около 1млрд. и 770 милиона души, в Азия - около 5 млрд. и 270 млн., в Европа - около 630 млн., в Латинска Америка и Карибския басейн - 810 млн., в Канада и САЩ - около 400 млн., а в Океания - 46 млн. Или казано с други думи - в развитите страни около 1 млрд. и 160 милиона, а в развиващите се - 7 млрд. и 750 млн. Процентно това изглежда така - през 1950 населението в развитите страни е било 32.2%, а населението в развиващите се - 67.8%. През 2000 г. то е в съотношение 20 към 80%, а през 2050-а ще е 13% население на развитите страни, 87 % в развиващите се.

При това трябва да държим сметка за нещо важно - населението в самите развити страни ще дължи своя прираст главно на имиграционните размножителни усилия. И сега в европейските страни текат интензивни процеси на арабизация (Франция), тюркизация (Германия, Холандия), индо-пакистанизация (Великобритания). В САЩ пък расте процентът на хора с произход от Латинска Америка, на негри и китайци.

Тези данни дават основание на катастрофичните умове да вещаят демографски апокалипсис. Тоест, бедният, озлобен и многоброен свят ще се взриви един ден като котел, за да се опълчи срещу богатото, но застаряло и малобройно племе на тия, дето стискат благините. Или пък богатите, като по-въоръжени, ще изхвърлят бедните в космоса или небитието.

(Впрочем към тези проблеми светът се е отнасял различно. Например още в края на XVIII век в САЩ набира сила движение, което изселва афроамериканците обратно "вкъщи" - в Африка. Така през 1821 г. в Западна Африка възниква новата държава Либерия със столица Монровия, наречена така на американския президент Джеймс Монро. През целия XIX век пък в САЩ всячески се поощрявала имиграцията от Великобритания, а не примерно от Латинска Америка.)



Е, аз да ви кажа - тези мрачни визии не споделям.



Ако е съдено светът да погине, то няма да е от междурасова война. А ще стане, когато глупостта окончателно надвие любовта. (Чак тогава идват другите работи, включително войната, но за такъв свят може и да е по-добре.)

Само че много ми е обидно за нас си. Как така сме в челните редици на този процес ние, дето все на опашката кретаме в другите показатели на цивилизацията? Кога сколасахме и защо? Държавната политика ли куца в тази сфера, след като на политиците не им пука за след 30 години, понеже не мислят по-далече от избори? Или ние по странен начин съчетаваме нежеланието за деца при заможните с фрустрацията от възпроизводство при бедните, но образовани слоеве?

Или е въпрос до помощи? Ще кажете, не е в парите работата. Но все пак Естония отбеляза повишение на раждаемостта с 15%, може би защото държавата въведе закон, с който майките получават пълната си заплата цяла година, след като родят.

Дали все пак да не опитаме нещо такова, преди да поведем белия свят към демографската му погибел?