ВИЗИТКА

Мариела Ненова е икономист, директор на дирекцията за "Икономически изследвания и прогнози"в БНБ. Била е председател на Агенцията за икономически анализи и прогнози. В агенцията работи от 1991 г., където следи макроикономическите процеси в България и прехода от административно регулирано командно към пазарно стопанство.



--------------------------------



- Коя е доминиращата тенденция в макроикономиката днес?

- През последните 2-3 години развитието на икономиката се определя до голяма степен от притока на пари от чужбина. Заедно с приходите от приватизация се формира значителен финансов ресурс, който влиза в икономиката на страната. Този ресурс се влива в реалната икономика и финансира икономическия растеж - финансира инвестициите в основни активи и потреблението на домакинствата.

- Съществуват 2 вида притоци: единият, свързан с инвестиционни капитали, а другият е от трансфери на граждани. И за двата ли говорим?

- Да. Защото трансферите на българи от чужбина към България се увеличиха през последните години. За 2005 г. са към 600 млн. евро, плюс 300 млн. евро от страна на ЕС. Освен чуждестранните инвестиции, които влизат по финансовата сметка на платежния баланс.

- Капиталовите притоци водят до инвестиционен бум....

- Категорично има инвестиционен бум. Като погледнем числата за третото тримесечие на миналата година, реалният растеж на инвестициите в основни активи е 26%. Това включва и жилищното строителство.

- Има ли спекулативен балон в цените на жилищата или не?

- Има много бърз растеж на цените през последните 2 години. Но темповете вече се успокоиха и очакваме леко намаление на растежа на цените на недвижимите имоти.

-Какви са прогнозите ви за ръста на българската икономика през 2006 г.?

- Това, което ме изненада през 2005 г., е много високият темп на растеж на потреблението на домакинствата. Свързвам го както с подобряване на средния доход на домакинство, така и със сигурността в бъдещето. Домакинствата считат, че доходите, които получават сега, ще ги получават и занапред. Затова вземат и кредити, тъй като смятат, че в бъдеще ще могат да ги обслужват.

- Икономическият растеж през 2005 г. е по-висок именно поради по-високото потребление на семействата.

- Това е единият фактор. Ако погледнем числата, ще видим, че потреблението в първото тримесечие на 2005 г. нарастваше със 7%, през третото тримесечие растежът е 11% в реално изражение. Другият фактор са инвестициите в основни активи - това е важно за създаването на потенциал за бъдещ икономически растеж и бъдещ износ.

- Как виждате този растеж?

- За 2006 г. очакваме по-умерено нарастване на потреблението на домакинствата по няколко причини. Първо, очакваме темповете на растеж на заетостта да се забавят, защото фирмите обръщат голямо внимание на ефективността на производството и на производителността на труда. С инвестициите през последните 2-3 години очакваме да се повиши производителността на труда и залагаме почти нулеви темпове на растеж на заетостта.

Друг фактор е свързан с обслужването на вече взети кредити - то ограничава разходите за потребление на други стоки и услуги.

При инвестициите очакваме високите темпове на растеж да се запазят, но не в такива размери, както през 2005 г. Очакваме за миналата година реалният ръст на инвестициите в основни активи да бъде 17-18%, а за 2006 г. - 13-14%. И най-важното, което трябва да се случи тази година, е износът да ускори темпа на растеж.

- Ще окаже ли съществено значение върху потреблението и инвестициите през 2006 г. укротяването на кредитната експанзия, което БНБ предприе?

- Още в началото казах, че в България има значителен приток на капитали отвън, които финансират растеж, а банковият кредит е един от каналите, по които външният ресурс се влива в икономиката. През последните 3 години - мисля, че от средата на 2002 г. - започнаха да се ускоряват номиналните темпове на растеж на кредитите и достигнаха 50%. Затова БНБ, която е отговорна за стабилността на финансовата система, още от 2003 г. и по-активно през 2004 г. предприе мерки тези темпове да се снижат до умерено равнище, съвместимо с нашето виждане за стабилност на банковата система. През 2004 г. се повиши сумата на резервите, които банките държат в БНБ. Ние интерпретираме това като инструмент, който задържа темпа на растеж на кредитите, т.е. преустановихме тенденцията на ускоряване на кредитния ръст. Но все пак темповете останаха високи, от около 45-50%. Затова в началото на 2005 г. БНБ предприе нови мерки, много по-драстични, за ограничаване ръста на кредита. Те са чисто административни и се вижда, че са ефективни, защото темпът намалява много бързо в сравнение с края на 2004 г. Към края на ноември 2005 г. ръстът на заемите е около 32%, а в края на годината очакваме да е около 28-29%. С промените на Наредба 21, които направихме на 22 ноември м.г., засилихме наказанието за банки, които нарушават позволените темпове за нарастване на кредита. Това предполагаме ще подейства допълнително като ограничаващ фактор и за края на 2006 г. очакваме темпът на растеж на кредита да спадне на 20%.

Това, което БНБ прави, е косвено да ограничи притока отвън на пари в банковата система. През 2004 г. имаше тенденция банките да задлъжняват навън, за да предоставят кредити вътре в страната. След въвеждането на ограниченията през 2005 г., външните задължения на банките спряха да нарастват бързо. По последни данни за Брутния външен дълг нарастването на задълженията на банките в края на октомври м.г. спрямо декември 2004 г. е 386 млн. евро. За сравнение, през декември 2004 спрямо края на 2003 г. е бил близо 1 млрд. евро.

Това, което банките направиха през 2005 г., бе да снижат темповете на растеж на корпоративния кредит. Но се опитаха да запазят високия ръст на потребителския кредит, тъй като у нас заемите за домакинствата са ниша с голям потенциал, понеже този пазар не е добре разработен.

- А за жилища?

- В момента се извършва преструктуриране на кредитите за домакинствата и ипотечните растат с високи темпове за сметка на потребителските.

- Външнотърговският дефицит като че ли става все по-популярна тема, предвид рязкото му нарастване през последното тримесечие на 2005 г. Трябва ли да се притесняваме от това?

- През третото тримесечие половината от влошаването на търговското салдо се дължеше на вноса на енергийни ресурси - съвпадение на висок физически обем на горива и скок в цените на суровия петрол. Втори важен фактор, влошаващ търговското салдо, е вносът на инвестиционни стоки. Номиналното увеличение на разходите за дълготрайни материални активи през третото тримесечие е 36%.

Може да се твърди също, че причина за дефицита е наличието на външно финансиране. Около половината от външните задължения на частния сектор са по линията на преките чуждестранни инвестиции. Нарастването на частния външен дълг обаче се компенсира до голяма степен от редуцирането на правителствения дълг. През 2005 г. правителството плати над 1 млрд. евро по външния дълг чрез обратно изкупуване на брейди облигации и България вече няма такъв тип дълг, който принципно се счита за черна точка за една икономика.

- Какво би станало, ако цената на нефта се запази 60-65 долара за барел през 2006 г. Как ще се отрази тя на външнотърговския дефицит?

- Човек очаква, че като се повишава цената на една стока, потреблението спада. Но при нас такъв процес няма. Физическият обем на вноса на суров петрол нараства - значи има вътрешно търсене независимо от цената. Това е тенденция и тя показва, че би трябвало да се преструктурира енергийният баланс и потребителите да се насочат към по-евтини ресурси като природен газ.

- От 2006 г. се увеличиха и акцизите, какви са прогнозите ви за инфлацията през тази година?

- Очакванията ни са за около 6.3% средно годишна инфлация за 2006 г., като 3 процента от нея ще се формират от повишаване на акцизите.

- Какви са прогнозите ви за икономическия ръст през 2006 г.?

- 5.4 - 5.5%.