Демографският песимизъм съпътства тази страна през последния половин век. Имам две деца и съм последният, който ще се противопостави на това държавата най-сетне да се погрижи за правата на своите най-беззащитни граждани. Предлагам ви обаче да помислим за фантазмите, които поражда демографското въображение.

Впрочем именно злоупотребата с натализма е причината след войната така драстично да се раздалечат политиката на Франция на Де Гол и Германия, където всяко споменаване за насърчаване на раждаемостта в продължение на десетилетия намирисва на нацизъм. Резултатите от това са, че днес Франция на една жена се падат 1,9, а в Германия - под 1,3 деца (което там възприемат като демографски срив). Много е важно ясно да се каже защо, според какви принципи, с какво право искаме раждаемост. Иначе и най-добрата политика се компрометира за дълго.

През 60-те години партийното ръководство у нас е все по-разтревожено от по-нататъшното спадане на естествения прираст. Разбира се, то е пряко следствие от модернизацията и урбанизацията на населението, но не така го възприема активът. И не само защото Георги Димитров бил завещал да станем десет милиона. Държавата има нужда от войници, от работници, тя мисли себе си като техен собственик. Ето защо естествените процеси на модернизация Пенчо Кубадински тълкува в патриархалния ключ на вината пред обществото:

"Ако направим проверка, ще установим, че семействата с едно дете не са нито бедни, да не говорим за най-бедни, а в повечето случаи са семейства с по-големи материални възможности. Едно дете!! - гледат го два чифта баби и дядовци, гледат го майка и баща. И то става капризно, глезено, егоист, себелюбиво и в крайна сметка - невъзпитано. Единственото дете поражда егоизъм у родителите, които искат то обезателно да се подготви за високо положение в обществото..." (1967)

Демографската фантасмагория има и друг, по-агресивен момент. Както писа един словенски философ (по повод сръбско-албанската лудост), другият винаги ни се привижда като прекомерно сексуално активен, изпадаме в паника от предполагаемата му способност да се множи, да ни залее. През шейсетте, из закритите заседания на ЦК често се спряга "научната" теория, според която българите трябвало вече да бъдат 70 милиона, защото, виждате ли, Ботев (?) бил изчислил, че по негово време те били 7 и значи едно естествено демографско развитие би дало една такава впечатляваща цифра (повече от Франция, повече от ГФР!). И понеже не сме станали толкова, значи всички останали са били претопени, значи следва да възродим с различни мероприятия тяхното правилно самосъзнание.

Другият момент е да наваксаме с форсирана наталистка политика, която е, тъй да се каже, продължение на войната с други (..?) средства. Ето какво казва Живков на същото съвещание:

"Когато говорим за снижаване на раждаемостта, ние имаме предвид спадането й сред българското население. Сред турци и цигани тя е голяма. Става дума да се увеличи българският елемент. Става дума за третото дете. Българката няма да почне да ражда 4, 5 деца. Дума да не става."

В резултат от тези умонастроения въпреки достойната съпротива на няколкото жени, участващи в съвещанието, които бранят свободата на избор за своя пол, абортите са затруднени до максимум, а помощите за деца нарастват до 200 лв. за третото, после рязко падат на 20 лв. от четвъртото нататък.

Припомням това заради смущаващите повторения в журналистическото мислене по демографския въпрос - да не говорим за популистите, при които окайването на изчезващата, циганизираща се българска нация, е основен номер от шоу-програмата. Подкрепата на държавата за раждане и отглеждане на деца не трябва да се мисли като военно-стратегическо действие, това просто не подхожда на съвременна, развита страна - нито ще ни залива някой, нито ние ще заливаме, и изобщо тази работа най-добре да си остане в библейските времена, където й е мястото. В света, в който живеем, човешката маса не е вече и безспорен икономически ресурс. Повече хора тежат повече на социалната система, означават повече училища, повече болници и после може би повече помощи за безработни. Това, че децата ще изработват нашите пенсии, също е все по-малко вярно в раздвижения свят - кой може да каже къде ще са децата ни след 20 години? Обратно на онова, което си мисли Кубадински, днес по-добре да се гледат по-малко деца, но по-добре, с по-високо образование и възможности. Не знам САЩ да блестят с подкрепата на раждаемостта, но са направили така, че млади и амбициозни хора от целия свят се стичат да работят там, правят усилие да станат американци. Как ще интегрира България бъдещите имигранти, ако дай боже, изведнъж й потрябва работна ръка? Има ли готовност обществото, има ли държавата политика за това?

Е, вярно, че мисълта да сме повече е приятна, особено за човек, който пише на български език. Но това не е проблем физиологически, на телесно възпроизводство, а духовен, на културна експанзия. Не зная колко са раждали древните римляни, но със сигурност тяхното "ние" не е зависело от половата им мощ.

Наместо да се борим с демографски тенденции, аз бих предложил да говорим за права. Едно дете от раждането си има права, независими от тези на родителите му. Тъй както днес изглежда очевидно, че обществото дължи нещо на възрастния човек, след като той вече е престанал да бъде полезен на обществото, по същия начин то дължи на онзи, който още не е почнал да бъде полезен. Наместо повече физическа маса, по-качествени индивиди.