"Най-големите врагове на полицаите са айдуците, след това журналистите и адвокатите", признава служител на столично РПУ пред 31-годишната Мария Великова.

Тя е една от 47-те доброволци, които от 1 декември, за първи път в историята на МВР, извършват наблюдение в деветте районни управления на София. И така ще е една година. Такъв пилотен за страната проект вече мина в Плевен. Инициативата е на Дирекцията на националната полиция, Столичната дирекция на вътрешните работи, Институт "Отворено общество" и зам.-кмета по сигурността. Тази длъжност заема Цветан Цветанов - дясната ръка на Бойко Борисов още от времето му в МВР.

Целта на наблюдателите е



да разговарят със задържаните,



за да установят спазват ли се правата им, и да проверяват работата на униформените. Основната идея е да се засили доверието между местната общност и полицията, като се повиши прозрачността на нейната дейност, казват създателите на проекта. След всяко посещение доброволците пишат доклади, които се изпращат на специална комисия, и ако в тях се съдържат данни за насилие над задържан или други нарушения, те ще бъдат изпращани за проверка в МВР, а резултатите ще бъдат оповестени.

Наблюдателите са избрани с конкурс измежду 200 души. Всички те са се кандидатирали, макар да няма никакво заплащане.

"Може и да звучи клиширано, но за мен е удовлетворение, че съм полезна с нещо. Много неща в държавата може да бъдат правени по-добре и ако повече хора полагаме усилия, това ще е възможно. Ако не сме оптимисти, защо живеем?", обяснява мотивацията си Мария.

Тя е от Поморие, но повече от 10 години вече живее в София. В 5 от тях се занимава с доброволческа дейност, работила е с хора от малцинствата, безработни, жени и деца в риск.

"Така че за мен това не е нещо непривично и когато



видях в интернет обявата



на Отворено общество, беше просто поредното предизвикателство", казва доброволката, която все по-малко се занимава със счетоводство, макар да е завършила финанси в УНСС. Препитава се от социална дейност в неправителствени организации.

Одобрените са минали през специално обучение в полицията за нормативната база на МВР. И курс за комуникативни умения. Всеки е покрил изисквания - да не е осъждан и регистриран за престъпление, срещу него да няма запрещения, да не е бивш или настоящ служител на МВР, да е уважаван член на своята общност, да не е психично болен. Ако по време на проекта някой от доброволците бъде задържан от полицията или срещу него бъде образувано наказателно производство, правото му на гражданско наблюдение се прекратява.

Избраните са от всякакви социални групи - студенти, юристи, пенсионери, безработни, майки с малки деца, дори собственичка на книжарница. Най-младият е на 18 години, а най-старият - на 65 г.

"Правим това, защото имаме гражданска позиция - ако искаме нещо в България да се промени, трябва да положим усилия. Не може просто някой да каже: този е корумпиран, а този бие, без да докаже това, затова не лепим етикети, а сме безпристрастни", обяснява пък 27-годишният ерген Атанас Димитров. Той се занимава от 3 години с



доброволческа дейност -



в два дома за деца, лишени от родителски грижи, в селата Угърчин и Доганово. Иначе и той е икономист и работи като кариерен консултант.

Атанас и Мария са двойка, но не в живота, а в работата си по проекта. Всички граждански наблюдатели са се разделили по двама и така правят посещенията си в съответното РПУ. Посещават го няколко пъти месечно и след това си ги разменят. Имат специални идентификационни карти, с които могат да влизат без предупреждение в районните управления по всяко време на денонощието. Полицаите са длъжни да им осигурят незабавен достъп. Забавяне се допуска само когато това може да изложи на риск живота и здравето им или възпрепятства работата на униформените. Причините се описват в доклада, за да се изясни дали наистина са съществували.

Доброволците имат право да разговарят и да се интересуват от материалите, свързани само със задържани по Закона за МВР за 24 часа. При другите, които имат наложена прокурорска мярка и срещу тях се води дознание или следствие, не могат да се бъркат, за да не попречат на разследването.

"Мисля, че ни избираха заради възгледите ни, защото не би било допустимо някой, който е предубеден във вината на задържаните, да прави това. И обратното - да вярва в доста широкото схващане, че в полицията има насилие. Колкото и да се опитват да ни изкарат вън от Европа, все пак ние сме част от нея и виждам, че такива случаи са изключение", казва Мария.

Задължително доброволците



проверяват за нередности в заповедите за задържане,



протоколите за личен обиск, разписките за приети и върнати вещи и пари на задържаните, книгите за извеждане от ареста, проведените свиждания и медицински прегледи, получените хранителни продукти.

От краткия си опит като наблюдатели засега Мария и Атанас са се натъкнали само на дребни административни пропуски в документацията. Никакво насилие и друг произвол. Поне задържаните не са се оплаквали. С изключение на един - разказал, че не са му осигурили навреме полагащия му се разговор с близък или адвокат. Полицаите обаче показали служебните си тефтери, в които е отразено, че при въпросния човек дори дошъл посетител. Мария е описала този случай в доклада си и се очаква вътрешна проверка.

"Повечето от задържаните обаче не искат адвокат, някои дори не си знаят правата. Повечето са там за кражби, дребни битови престъпления, без документи и преди всичко са много учудени, като ни видят", разказва Атанас.

Той и колегите му по проект могат да записват думите на задържаните, но само на ръка, не и с диктофон. Подписали са се, че ще спазват Закона за защита на личните данни и няма да разпространяват информация, събрана при наблюденията. Всеки от тях може да бъде лишен от това право заради неетично поведение или ако използва неправомерно идентификационна си карта. Разговорите се провеждат в присъствието, но не и в обсега на слуха на полицай. Целта е той да може да следи доброволците да не вземат или дават каквото и да било на задържаните.

Наблюдателите проверяват още



състоянието на помещенията за задържане,



тези за водене на разпит, за свиждане и срещи с адвокат, както и тоалетните. Мария и Атанас са неприятно изненадани от битовите условия в РПУ и са убедени, че трябва да бъдат подобрени. На места дори липсват част от нужните помещения, защото по закон за привеждането им в действие има срок до края на 2009 г. В някои районни вече текат ремонти, но обстановката е още по-сложна.

"Много са зле, дават им по 4 литра гориво на смяна, нямат компютри, за наше изумление още се ползват пишещи машини. Налагало се да си купуват със свои пари дори листове, химикалки и гумички, за да попълват нужната документация. А тя наистина е огромна", казва Мария. Според нея е недопустимо да искаш служителите ти да си вършат работата, а да не им осигуряваш необходимите условия.

Иначе като цяло полицаите не смеели много да говорят пред доброволците. Въпреки че интервютата с тях са анонимни.

"Може би са наплашени, все пак са в затворена система, казват: Каквито забележки имаме, сме ги докладвали по надлежния ред до началството. То пък съответно се скатава и проблемите си остават", коментира Мария.

И казва, че и прави впечатление как повечето служители



възприемат и тях, доброволците, като врагове



"Е, чак пък врагове, много силна дума, притесняват се, а и спазват йерархията в МВР", не е съвсем съгласен Атанас. "Ами на мен ми го казаха. Не знам как са им представили нещата, но сякаш имат чувството, че ние сме отишли там непременно да намерим недостатъци в работата им", отвръща Мария.

Все пак един униформен не издържал и се оплакал от въведената от два месеца практика всички полицейски коли да са постоянно със светещи лампи. Бандитите отдалеч ги виждали и нямало никакъв шанс да хванат някого. Няколко пъти пък при натоварено движение шофьори се опитвали да им правят път и ставали катастрофи.

"Полицаят беше много недоволен, вика: Онзи ден акумулаторът се скапа и стана голям цирк, единият кара, а ние отзад с друг колега бутаме. И всички ни се смеят!", разказва доброволката.

Тя твърди, че блюстителите на реда са много любезни, но признава, че понякога се пита наистина ли са такива, или се държат така заради наблюдението. Атанас пък смята, че може сега да са се стегнали, но няма как постоянно да са нащрек. Дори е силно впечатлен как униформени купували с лични пари кроасани на безпризорни деца, които са прибрали.

"Мои приятели се интересуват какво става в районните, питат бият ли там, връзват ли? И аз им казвам, че това е много преувеличено, дори мисля, че доверието на хората в полицията се е повишило", уверен е Атанас.

А Мария, която вече е навила още трима души да станат доброволци, го подкрепя: "Надявам се от нашата работа да има ефект - обществото да разбере, че ако попаднеш в РПУ, няма да си подложен на физическо и психическо насилие. И да убедим полицаите, че чуваме и техните проблеми."