Намерих пилешки дюнер на бюрото си. От онези, дето са полуфабрикати - опаковани, надписани, брандирани. Чий е, питам? На колежка, разбирам. Защо не е изяден? Хм, ами птичият грип?!
М-да, разбирам. Страховита работа е пандемията - действа бързо и безмилостно. Ето, пред мен стои първата жертва на птичия грип, която виждам с очите си, но не заразена с H5N1 или както там се нарича щамът, опасен за хората, а свидна жертва на истерията, която се вихри у нас.
Слушам радио сутринта. Водещата е напориста към някакъв експерт. "Господин еди-кой-си, кога очаквате птичият грип да се появи в България?" Еди-кой-си отвръща, че това не може да се каже, защото най-общо казано, птиците не пращат намеренията си у нас по факс, а още повече щамът е доста далеч от границите ни. Обаче повредената плоча е сложена и тя прескача точно на думата "кога". В един момент еди-кой-си се пречупва и водещата получава някакъв мъглив отговор "ами, около два месеца". И така: в крайна сметка има новина - произведена, тиражирана, опакована, отпечатана, употребена. Имаме и един дюнер на бюрото ми - опакован, но не употребен и готов за изхвърляне. Причина и следствие.
Паниката, която се всява за пандемичната опасност у нас
днес, е като онази, свързана с лудата крава от вчера. Не че не трябва да се предупреждава и да се вземат мерки, но човек ако се зарови в детайлите, ще започне да се чеше зад тила на петата минута. Възникват толкова много съждения и умозаключения, че лошо да му стане. Като например трябва ли главният прокурор на страната да се занимава с нещо, което е на стотици километри от България, и защо, по дяволите, забраняват продажбата на декоративни рибки на "Женския пазар", при условие че грипът е птичи? Тъпи демонстрации.
Но пък де да знаете, може и да има основание за всичко това. Вие просто не знаете колко са опасни тези малки златни рибки. Ето ви пример: в света има повече убити от този звяр, отглеждан в аквариум, отколкото са всичките загинали у нас от птичи грип и луда крава взети накуп. Това е новина, нали? Въпрос на интерпретация, защото истината е друга. В България никой не е починал от нито един от двата щама, докато със златна рибка наистина има един починал в целия свят (шанс едно към шест милиарда). Напил се човекът, лигавел се там нещо с любимата си декоративна твар, стреснал се, глътнал я накриво и се гътнал.
Да, пандемията не е шега работа. В Китай починалите от птичи грип са десетина. За сравнение само изпълнените смъртни присъди в тази държава са близо 10 000 (според "Дейли мирър"). А в света има повече хора, загинали вследствие на удар от корковата тапа при отваряне на шампанско, отколкото от тази нова, модерна болест.
Новите болести възникват вследствие на човешката алчност и глупост
Когато храниш тревопасни животни с екарисажно брашно от умрели или бездомни кучета и котки, със смлени, ненужни риби не е чудно, че в един момент кравите превъртат, а птиците започват да кихат.
Да, пандемията е опасна работа, но от това, което чета и слушам, би трябвало да съм спокоен, че лекарите и важните там служби ще овладеят ситуацията. Нали? Макар че би трябвало повече да се пазя от здравната система, отколкото от птиците. Когато двама наши колеги от Русе бяха покосени от вирусен менингит, опитни лекари не можаха да различат настинка от уж овладяна вече болест. Аз как точно да съм спокоен? Питам се дали ако кихна, личният ми лекар ще хване щама H5N1 за гушата и ще го изолира, или ще ми предпише лекарство за грип, договорено с пътуващите търговци на фармацевтичните гиганти.
От "Бърза помощ" оставиха човек с инфаркт да се помине, защото не намериха време да прескочат до жертвата, при условие че им звънели в продължение на часове. Като капак на всичко се държаха унизително с роднините на починалия. Не живея в заблуда: ако кажа по телефона, че имам съмнения за птичи грип, час по-късно ще викам в ефир "мамо, дават ме по телевизора", а не като този клетник, умрял от нещо, което в България се лекува от години.
Сигурен съм, че ако се появи дори един случай на птичи грип у нас, цялата държава ще изсипе мощта си върху нея така, както севернокорейци биха посрещнали агресия на "капиталистически агресор". Ветеринарните служби и ХЕИ в момента са нещо като ядрени ракети на парад на Червения площад - лъснати, наточени и изглеждат безмилостни. Точно като за снимка. Извън парада обаче нещата са доста по-различни.
В България има толкова неспечелени битки със зарази
и болести, от които действително страдат и умират хора, че не ми е дори забавно да гледам репортажи от Далечния изток за шестата или седмата жертва.
Пред НДК има много... хм... шарени хора, които си изкарват прехраната по всевъзможен начин - един свири на саксофон, друг - на гайда, трети проси, четвърти продава картички, пети - кифли. Има и един жонгльор, който заема едно място близо до "Аптека" (ъгъла на "Патриарха" и "Витошка"). Той не гледа с периферното зрение, за да види дали някой се доближава и чак тогава да започне да върти тенис-топките във виртуозен танц. Жонглира, сякаш е на представление, въпреки убийствения студ. Тъкмо грейна усмивка на лицето ми, когато този чаровен мъж нещо откачи и започна да хвърля като луд топките в земята. Наистина побъркана работа, ще кажете, ако не знаете, че той всъщност беше подгонил един голям като котка плъх. Да беше обаче само един! До НДК точно три плъха притичаха пред мен. Лятно време те са значително повече. Толкова повече, че по дърветата, в градината на гърба на двореца, имаше разлепени бележки по дърветата "Майките да пазят децата си от гризачи".
С птичия грип се справяме чудесно засега. Това е така, защото е на стотици километри от нас, но иначе центърът на София е превзет от животинки, които разнасят повече от 40 вида опасни болести. Някой да забелязва битка с гризачите? Болестите, които заплашват децата по улиците, уви, са много повече дори от тези, дето носят плъховете. И сега, като се замисля, птичият грип наистина е опасен. Опасен е, защото, ако стъпи у нас, ще стане като с всички останали болести, дето бродят. Опасностите, които са под носа ни, не можем да преборим. Нито с бездомните кучета, които разнасят зарази, можем да се справим, нито с мръсотията. Най-лошото е, че съществуването им вече не е новина и ако нещо у нас не е в прожекторите на новините, то с него не се воюва. Щом няма как да се произведе, опакова, продаде и отпечати, то си върлува на воля.
|
|