Думите "слуга" и "слугиня" вече не се използват по пряко предназначение. Останали са главно в театрите и семейните скандали. Как тогава наричаме човека, който чисти къщата срещу заплащане и слага масата, а после разтребва и мие чиниите? Изобщо този, който изпълнява в чуждото домакинство това, което му наредят стопаните?
Имам добри познати, които ползват такива услуги, имам и позната, която осъществява такива услуги.
По агенции и бюра се срещат различни термини - домашна помощница, домашна прислужница, иконом(ка), чистачка и т.н. Но не се използват особено. Дали от някакъв свян, наследен от по-еднородни в социален план времена, дали от неусложнена през вековете субординационна и стратификационна култура, но тия думи и длъжности звучат под сурдинка.
"Леля Мара", "момичето", "жената" - така наричат в разговор помежду си слугинята чорбаджиите. (На мен тези думи - "слугиня" и "чорбаджия", ми харесват с определеността си, ще ги използвам и по-нататък.)
Спомням си как Валери Петров се възмути веднага след промените от факта, че се връща обществено устройство, в което слугуването между хората е норма.
То не се връща в същите параметри, както преди стотина години - с многобройните слугинчета от село по домовете на видни търговци, чиновници, дори писатели (Вазов примерно) - но се връща.
Добре или зле е това? Нека помислим.
И поне за момент да изключим най-естествения масов отговор - добре е да ми слугуват, а аз да слугувам - тц, не е много добре, не ми подхожда.
Хората с високи финансови и властови позиции гледат да се освободят от всекидневния неквалифициран, но монотонен и обсебващ домашен труд. Между другото го правеха и в "най-справедливия строй" - т.нар. "домашни помощници" се полагаха на номенклатурата, като някои от "помощниците" съвмествяваха шетането с още една служба - в органите. Хем чистеха на обслужвания ръководител, хем го охраняваха и докладваха какво говори той за Главния и Идеята в по-непринудена обстановка.
Но политическото цунами на прехода преобърна социалните пластове и принуди някои неподготвени за това кадри към пируети от по-унизителен характер. Моя позната, висшист и бивш служител в едно от представителните, но затихнали в агонията на прехода учреждения, загуби работата си преди 14-15 години.
Известно време си търсеше нова, достойна за нея служба; явно не намери. Срещнах я веднъж по-късно, разказа ми, че работи като прислужница у чужди дипломати в София. Плащали добре, но не й харесвало. Кое точно?
Ами ролята не й харесвала.
Мразела жената на дипломата, защото винаги проверявала как е изчистено, и защото само парфюмът и струвал колкото месечната й надница. Мразела децата на дипломата, особено едното, защото обичало след тенис да се разходи с мръсни маратонки по току-що измитата теракота, и тя трябвало да почва чистенето отново. Усъмних се, че детето го прави нарочно, но тя беше сигурна, че е така, и аз не настоявах - откъде да знам. Пък и възможно е, в края на краищата. Изглежда обаче, че и работодателите й усетили тези нейни настроения, та скоро я уволниха. Тя обаче не се предаде. Срещнах я години след това - каза ми, че работи в чужбина, горе-долу същото, но пак не звучеше особено доволно, писнало й било друг да й казва какво да прави.
Съвсем наскоро я видях за пореден път, беше се върнала, поостаряла, но елегантна; с поспестените пари се канеше да отвори фирма за набор на персонал за почистване и предоставяне на подобни услуги. Бившата комсомолска активистка искаше да стане чорбаджийка и вероятно щеше да успее. Пожелах й го искрено.
После си помислих, че
най-добри чорбаджии стават от бивши слуги
Тоест от такива, които познават системата в лице и опако, и освен това са пришпорвани от постоянното си недоволство. Не казвам, че са по-щастливи от доволния от положението си слуга, но амбицията върти планетата.
Помислих си също, че голяма част от тези над 2 милиарда евро, които влизат в страната ни от наши емигранти, не са само от бране на домати и маслини, (или от дрога и проституция, както смятат други), а са от най-обикновена, старателна работа по гледане на старци и болни хора, от работа в сферата на хигиената, казано най-общо.
Ако трябваше да вдигнем някакъв паметник на прехода, той би трябвало да се подпира на току-що измита витрина. Или още по-добре, Чапкъновата София, заменила Ленин на площада пред Булбанк, можеше вместо бухал да държи прахосмукачка.
Който реши, че се майтапя, ще сбърка. В някои от преводите на библейските десет Божи заповеди думата "роб" се заменя със слуга, не че е по-целомъдрено - "Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му...(5:21 Пета книга Моисеева).
Та да се върнем на въпроса - добре или зле е това - че слугуването се масовизира.
Ог гледна точка на оцеляването, икономиката и Библията безусловно е добре. От гледна точка на онези, които на свой ред ще викат "Без бог, без господар!" един ден, и - "Не щеме ний никого роб!"*, също е добре.
Защото неравенството амбицира, а както вече казахме, амбицията върти планетата.
---------------------------
*Гео Милев, "Септември".
"...После си помислих, че най-добри чорбаджии стават от бивши слуги..."
-------***----------
Не, г-н Ламбовски, не сте прав. Чорбаджии от слуги може и да стават, но за съвременния свят ръководители от слуги не стават. Справка нашите бивши ченгета и сегашни чорбаджии. Ръководител се става първо с натрупване на опит за работа с хора, после с обучение и най-накрая (но не на последно място) с предприемачески дух. А който е слугувал или козирувал (все тая) няма откъде да си изработи чувството за отношение към другите като към равни, които трябва да убедиш, амбицираш и т.н. за постигане на съвместен успех. Няма откъде и да са се научили да рискуват и да оценяват степента на риска. А на това се гради успехът всред хората изобщо. Другото е робовладелство и крепостничество към което новите ни чорбаджии упорито ни тикат.