|
| Борислав Ралчев |
---
Г-н Ралчев, възможно ли е президентът, който стана кръстник на тройната коалиция, да се окаже арбитър и при избора на главен прокурор, като се има предвид, че неговият съветник Борис Велчев е фаворит за поста?
- И с двете определения не съм съгласен. Очевидно, че институцията на главния прокурор предизвиква значим обществен и политически интерес, предвид ролята му през последните два мандата. Да се твърди, че президентът не може да има отношение към този въпрос е просто несериозно. Както е несериозно да се твърди, че политическите партии не могат да имат мнение по въпроса. Обстоятелството,че един от основните претенденти за поста главен прокурор, г-н Борис Велчев, е от президентския екип, не трябва да бъде абсолютизирано. И ще ви кажа защо. Не може една фигура на главния прокурор да дойде из нищото като херувимче. Той все пак трябва да има биография. Но е важно преценката за неговата личност да бъде направена въз основа на изчистени критерии. Първо - доказано стабилна личност. Второ - доказан професионалист. Трето - да е приет от гилдиите. Прокуратурата, съдът, адвокатурата са консервативни институции. Там е лесно да влезеш, но трудно да се докажеш. А главният прокурор трябва да бъде доказана личност. Аз не приемам аргумента, че след като Борис Велчев е излязъл от президентската система, може да има някаква зависимост.
- Всъщност Борис Велчев ли е фаворитът на НДСВ за този пост?
- НДСВ няма фаворит. Няма политическо решение в партията да бъде издигнат еди-кой си кандидат.
- А има ли неофициално съгласие за някое от спряганите за поста имена?
- Нито официално, нито неофициално. Виждания от типа на това, което аз изразих, очевидно са обсъждани в неформални разговори, но официално политическо становище, досежно избора на главен прокурор, няма.
- Какви са личните ви предпочитания?
- Нямам лични предпочитания. Имам изисквания към личността.
- Предлаганите към момента кандидати отговарят ли на тези изисквания?
- Как да имам знание за Велчев, след като го познавам съвсем формално. Или за Груев, или Петканов. Лични предпочитания нямам, но трябва да са отговорни хора.
- Защо НДСВ се отдръпна от дебата около избора на главен прокурор и дори демонстрира незаинтересованост?
- Съвсем нормално е да бъде така. Говорим за независима съдебна власт. Тя е вън от политическите характеристики. Ненормално е една партия да изрази своите политически виждания и предпочитания и да издигне собствена кандидатура. Независимата съдебна власт е вън от политиката.
- Искрено ли е желанието ви да скъсате с практиката политици да назначават висшите магистрати?
- В предишния ви въпрос се съдържат доказателства за това. Вие сама казахте, че сме се отдръпнали. Аз бих казал, че въобще не сме заявили отношение към тези въпроси. Но е абсурдно да се твърди, че партиите ще се дезинтересират от образа на главния прокурор.
- Не ви ли смущава призивът на Георги Петканов управляващите да се обединят зад един кандидат за главен прокурор?
- Тези приказки на министър Петканов се абсолютизираха. Той няма друго виждане освен това, че една партия не може да наложи определен избор. То и самият избор е направен така. Всъщност всичко е в ръцете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Вижте композицията на ВСС - 11 души, избрани от парламента, прокурорска, следователска, съдийска квота. Както и да го въртите, бройката 17 не може да бъде придобита на партиен принцип. Ако някой си прави сметката, че тези достойни хора във ВСС могат да бъдат манипулирани елементарно, много се лъже.
- А как точно НДСВ ще изрази одобрението си за един или друг кандидат?
- Никак. Няма да правим прокламация до ВСС: "Мнението на НДСВ е еди-какво си..."
- Но нали все пак трябва да покажете, че ето този човек отговаря на вашите критерии?
- Ето, в преценките си изразяваме отношение.
- Ако например трябва да изберете между Борис Велчев и Лазар Груев, цитирам ги съвсем произволно, как ще покажете предпочитанията си?
- Мен ми се струва, че ролята на обществото, включително и на политическите партии, е да реагират, ако имат решителни възражения против дадена личност. Аз съм професионалист, но не мога да отдам предпочитания на Груев или Велчев. Университетски хора. Познавам се и с двамата, макар и съвсем бегло. И в края на краищата почваме да питаме хората, които ги познават. И двамата работят в областта на наказателното право, единият е конституционен съдия, висок сан. Което показва, че тези хора са изградени като личности, че професионалната им характеристика е подходяща за този пост. Това са общите преценки. Ако някой твърди, че познава всички кандидати от майчиното им мляко досега, това е несериозно.
- Но вие имате съвсем конкретна позиция по кандидатурата на Ангел Александров например.
- Да, и само в едно-единствено отношение. Той не прие реформата на НПК. Това не значи, че няма да преодолее своите виждания. Това не значи, че е нямал право да заяви собствена позиция. Но ми се струва, че по-трудно би могъл да реализира това, което се очаква от прокуратурата.
- А имате ли своите съображения по кандидатурата на Младен Червеняков?
- Да, имам. За мен той също е много достоен човек и подходящ за тази пост. Познавам го добре от много години. Един човек, който е бил в системата на прокуратурата, бил е министър на правосъдието. Направи много прилична концепция за реформата в съда още 1996 г. Адвокат и политик, изграден. Става.
- Ако трябва да се избира между тримата, безразлично ли ще ви е кой ще заеме мястото.
- Няма безразличие. Има пристрастие, и то към качествата на лицето, което ще заеме този пост.
- Ама вие казахте, че всички стават...
- Сигурно в преценките на 25-те членове на ВСС ще има повече аргументи в кошничката на всеки един. Затуй на когото е дадено правото, нему е и отговорността.
- По тази причина ли оставате на президента правото да избере прокурора, понеже нему е отговорността да издаде указа за назначаването му?
- Ние не му оставяме това право, а конституцията му го дава.
- Изборът на главен прокурор обвързан ли е по някакъв начин с президентските избори?
- Не, ни най-малко. Не приемам да се говори на тази тема. Хайде да бъда ясен и точен - няма пазарлъци "главен прокурор срещу президент". Категоричен съм. Това просто са несъотносими неща.
- Защо промените в конституцията са толкова важни за членството ни в ЕС?
- Като видите какви са предложенията, и ще разберете защо са толкова важни. По отношение на дознателския институт необходима ли е промяна в конституцията? Необходима е. Но при категоричното становище на Конституционния съд от септември 2005 г. става ясно, че радикална промяна не може да има.
- Това признание ли е, че промените не са дълбоки, а козметични?
- Какво означава дълбоки? Да променим мястото на прокуратурата ли? Нали знаем, че не може да стане. Да не правим евтина политика. Прави се това, което е възможно. В крайна сметка всичко се прави с оглед на това, че основните претенции на българското общество и на европейските институции са към правосъдната система.
- По какъв начин отчетността на тримата висши магистрати и ограничаване на депутатския имунитет ще спомогнат за по-ефективната борба срещу корупцията и организираната престъпност, за което Европа ни сочи с пръст?
- Справянето с корупцията е един толкова важен въпрос, колкото и сложен. Имунитетът сам по себе си не е панацея. Въпросът е да имаме реализация на отговорност, в случая наказателна, за организираната престъпност. Ако влезем в тая тема, трябва да кажем, че началото й е някъде преди 15-16 години и не може сега изведнъж и изначално това да се премахне. Но трябва да се ограничи. Ако говорим за ефективност на правосъдието, по много пунктове резултатите на българското правосъдие се доближават до добрите образци на европейското. Но имаме един голям проблем - демонстративните убийства на босове на мафията, които се считат за неподсъдни. Иначе имунитетът сам по себе си нито създава, нито премахва основанията за корупция.
- Тогава за какво се правят? С промените ще се сложи ли край на абсолютната безнаказаност на големите мафиотски босове?
- Няма държава в света, в която да няма корупция и престъпления. Проблемът при нас е, че в условията на прехода бяха изтървани много години и сега не могат да се добият необходимите резултати. Всички тези хора, които може би са извършвали директни престъпления, в настоящия си статус са с бели якички, имат по три-четири бушона, а парите им са изпрани. Но все пак ние трябва да отговаряме на европейските изисквания, но това не може да стане от раз.
- Има едно разпространено схващане, че когато корупцията мине определена граница, няма връщане назад и цялото общество се оплита в тази корупционна мрежа.
- Мисля,че България не е стигнала дотам. Има начини за промяна и те са налични.
- Как мислите, време ли е за промяна на държавното устройство и за президентска република, както зоват някои партии?
- Не мисля, че въпросът е актуален. Парламентарният характер на българската република е утвърден. Няма условия за президентска република, нито необходимост. Президентската република или е историческа даденост, или необходимост за съсредоточаване на власт. В България няма нито едното, нито другото.
