Според последните официални данни на статистиката у нас отпадъците от бита и различните производства през 2004 г. са достигнали 200 667 000 тона. От тях отпадъците от индустрията са около 196,5 млн. т, а от домакинствата - 3,673 млн. тона. Почти цялото количество битова смет у нас е обхванато от система за организирано обслужване, благодарение на която до депата за отпадъци са стигнали 3,092 млн. т от боклуците.

------------



На пръв поглед в тези данни няма нищо обезпокоително. Случаят със София, свързан с експлоатацията на депото в Суходол, и неясните засега перспективи на плановете за заместването му с други площадки и преработвателни инсталации обаче превръщат управлението на отпадъците в един от основните проблеми на държавните и общинските администрации. Неслучайно още с встъпването си в длъжност министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров обяви, че въвеждането на масово разделно събиране на боклука ще е приоритет в работата на ведомството му за 2006 г. Причината е, че единствено сепарирането и



преработката на отпадъците могат да намалят



общият обем на боклука, който се съхранява в депата.

Протестите на живеещите в околните на столицата общини срещу всеки опит на кметската управа да определи парче земя за струпване и преработка на боклука могат само да подскажат, че в бъдеще ще става все по-трудно намирането на удобни терени за построяване на сметища. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че почти всички съществуващи у нас депа са стари и капацитетът им е на изчерпване.

В момента с липсата на проблеми, свързани с депонирането на отпадъци, могат да се похвалят само общините, където са открити нови сметища. Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2003-2007 г.) предвижда до 2009 г. да бъдат изградени 54 регионални депа. През 2004 г. с нови клетки бяха разширени вече съществуващите сметища в Мадан, Троян и Оряхово. На 3 октомври 2005 г. ново депо заработи и в Шумен. Капацитетът му е 413 538 куб. м. Почти в края на миналата година пък - на 12 декември, беше открито и новото сметище на Русе, което е с капацитет от 2,1 млн. куб. м. Предстои и откриването на ново регионално депо в Монтана. Плановете предвиждат и нови регионални депа за Добрич, Разград, Ловеч, Златица, Варна, Пловдив, Оряхово и Петрич.

Нито експертите, нито общинските управи обаче се ангажират да определят точно



колко време може да бъде експлоатирано



всяко едно депо. Причината е, че времето на използването му е пропорционално на намаляването на общия обем отпадък. Общинските власти отдавна вече са наясно, че имат интерес да организират разделното събиране на боклука. Това обаче е свързано с големи инвестиции, които могат да бъдат поети от малко общини.

Неслучайно ековедомството обяви война на фирмите, които произвеждат и внасят стоки с опаковки. Те трябва да събират и преработват отпадъците от тях. Ако не го правят, компаниите трябва да внасят продуктови такси. За 2005 г. очакванията на експертите бяха от такива такси приходите да са общо 217 820 млн. лв. На края на 2005 г. обаче се оказа, че събираемостта е едва 30%. Причината е, че фирмите членуват в колективни организации, които организират разделното събиране и доказват преработката на материалите с много по-малко средства от предвидените от държавата. Затова чиновниците решиха да променят нормативната уредба и да задължат фирмите да доказват не само обема на събраните и рециклирани материали, но и инвестициите си в разделното събиране на боклука.

И докато бизнесът и общините се организират, а хората се научат, че трябва да разделят боклука си по вид и да не го хвърлят в общия контейнер,



и новите, и старите депа ще продължават да се пълнят



В последната седмица на декември министър Чакъров посочи като проблемни сметищата на Плевен и Бургас, които са пред изчерпване. От острата реакция на кметските управи на двата града срещу това изказване стана ясно, че общините там вече работят по проблема и едва ли ще допуснат криза с боклука като в София.

Според общината в Плевен сметището край с. Буковлък, което обслужва града, има проектен капацитет за още около 2 години. През това време трябва да бъде построено новото депо, за което вече има одобрен терен, а финансирането ще дойде по линия на програма ИСПА.

Зам.-кметът на Бургас Венелин Тодоров също е категоричен, че депото в село Братово трябва да издържи до 2009 г., докогато е крайният му срок за експлоатация. В момента Бургаска, Добричка и Провадийска област се готвят да кандидатстват за помощ по ИСПА от ЕС на обща стойност 20 млн. евро за три нови регионални депа. Тези три депа трябва да са готови през 2009 г. В Бургас вече се въвежда разделното събиране на боклука, което ще гарантира спокойна работа до изграждането на новото сметище. По инициатива на кметството в Братово е поставена и електронна везна, която много точно измерва количеството на депонирания боклук.

За изграждането на бъдещото бургаско депо вече има три избрани терена, които обаче



общината се страхува да посочи публично



Причината е ясна - протестите на хората от покрайнините на София могат да се окажат заразителни и да спънат проекта.

Именно заради негативните обществени настроения е проблемна и ситуацията в Добрич. В средата на декември зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев, който отговаря за управлението на отпадъците, посочи региона като изоставащ в реализацията на проекта за ново депо. Капацитетът на съществуващото сметище е изчерпан, а все още няма съгласие за избор на една от общо 4 предложени площадки за бъдещото депо. Обсъжданите терени са в с. Алексеево - изток, с. Дончево - запад, с. Дончево - югозапад, и с. Стожер. Кметовете там обаче се опасяват, че близостта до тях на депо ще повлияе отрицателно на селскостопанската работа и износа на продукцията на земеделците. По предварителна оценка изграждането на новото сметище ще струва 15 млн. евро, като строителните работи трябва да приключат до 2009 г. Ако кметовете на общините от област Добрич обаче не стигнат до съгласие, парите от еврофонда няма да могат да бъдат усвоени.

Заради процедурния проблем съществуващото депо в с. Богдан, обслужващо Добрич, ще бъде реконструирано. Планът за това предвижда закриване на 44 дка от него и реконструкция на други 54 дка, за да се удължи срокът му за използване. Отделно от това общината в Добрич предвижда и въвеждането на разделно събиране на боклука, което да започне още тази година.

След като беше запълнено, депото в с. Въглен, обслужващо Варна, също беше разширено, за да може да се използва до декември 2008 г. Общият му капацитет е 2,65 млн. куб. м, от които обаче почти половината - 1,31 млн. кубика, вече са заети. Въпреки това община Варна все още няма одобрена програма за по-нататъшна работа.

През 2006 г. трябва да започне строежът на депа за Пазарджик и Кърджали. Според официални данни на екоминистерството



депото в Кърджали вече е запълнено



Въпреки това то продължава да се използва. Проблемна е също и ситуацията в Сливен и Ямбол, където свободният обем на депата също е на изчерпване. Според националната програма за управление на отпадъците в Ямбол трябва да има ново регионално депо, което да обслужва нуждите и на гражданите на Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа.

Сметището на Стара Загора, което се намира на 12 км от града, пък работи от 1973 г. и в момента е толкова препълнено, че има регистрирани няколко случая на самозапалване. В района на Стара Загора обаче в 17 от общо 20 общини, които наблюдава регионалната инспекция на МОСВ, вече е въведено разделно събиране на боклука.







----Инвестиции

За периода 2007-2013 г. прилагането на оперативната програма "Околна среда" у нас ще струва 2 млрд. евро. 21% от тези пари ще отидат за изграждането на депа за битови отпадъци, сепариращи инсталации за разделно събиране на сметта, депа за строителни отпадъци и др. Проектите по изпълнението на програмата ще бъдат финансирани основно от фондове на ЕС. До 40% от сумите пък ще бъдат осигурени от държавата и общините. Тези пари обаче няма да са достатъчни за изпълнение на програмата, затова трябва да се готвят схеми на публично-частно финансиране, смятат от екоминистерството.





-------Мерки

По данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) до края на 2004 г. са закрити 2899 от общо 5135 регистрирани през 2002 г. незаконни сметища. Това е струвало на държавата близо 1,4 млн. лв. През 2005 г. за същото нещо бяха планирани 3,5 млн. лв., като в края на годината стана ясно, че едва 10% от незаконните сметища са обработени.