:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,682,425
Активни 302
Страници 24,990
За един ден 1,302,066
Интервю

Димитър Делян: България е разпъната между ереста и светостта

Мит е, че богомилите са бунтари и разрушители, а цар Петър - слаб владетел, казва писателят
Снимка: Борислав Николов
Димитър Делян
-----------------

Димитър Делян (псевдоним на Димитър Кръстев) е роден през 1929 г. в Пловдив. Учил е българска филология и физика в Софийския университет. Работил е в сп. "Български воин", сп. "Отечество", сп. "Наша родина". Автор на романите "Глиненият ангел", "Пришествие", "Юнашка вяра", на нашумелите изследвания за анормални явления "Сериозно за НЛО" и "Второто пришествие". Историческият роман "Царство и страдание на българите" (изд. "Развитие") е неговата 16-а книга.

--------------------



- Какво се надявате да намери съвременният читател в новия ви исторически роман "Царство и страдание на българите", съсредоточен върху управлението на цар Петър? В неговата епоха между другото се завързват едни от най-интересните възли в по-нататъшната българска история - тези на светостта и ереста, олицетворени от св. Иван Рилски и поп Богомил...

- Надявам се читателят да усети колко малко са се променили за хиляда години политическите и обществените страсти, а също и егото на човека в личните му стремления. Мирното управление на цар Петър е дало възможност на българина да потърси пътя към съвършенството. Българските богомили са вярвали, че това върховно състояние на човешкия дух може да бъде постигнато. Вярвал го е и св. Иван Рилски, който се е ръководил от прочутата "Лествица" на Йоан Лествичник, където е записано, че по "трийсет" стъпала на възвисяването човек може да влезе в Царството небесно още докато е в тяло: чрез доброта, състрадание, любов (според дефиницията на апостол Павел) и излизане от властта на егото.

Наистина през сетнешната си история България остава разпъната между ереста и светостта. Към светостта може да се причисли и личността на владетеля, който е бил признат и канонизиран за светец веднага след кончината му, което е прецедент в агиографията. Тук откриваме и тайнствения образ на брат му, четвъртия син на Симеон, Боян-Венеамин, наричан Мага, спряган за идеолога на богомилството. Изглежда, тъкмо Боян донася от Египет "Тайната книга", която чрез България отива към западните страни. Далеч по-известният поп Богомил е по-скоро гениален разпространител на новото учение.

- Вашето мнение за богомилството?

- Британският византолог Стивън Рънсимън пише: "Поп Богомил, най-значителният еретически водач в цялото Средновековие, е фигура, забулена в неизвестност." Все ми се струва, че същото се отнася и до самото богомилство. Бих искал обаче да разсея вкоренилото се разбиране за богомилите като някакви бунтари и разрушители. Ако бъде прочетено внимателно писанието на Презвитер Козма, с учудване ще забележим, че те са били най-вече мирни хора, които живеят както другите православни, ходят на черква, съблюдават обредите, но истински се молят (според наставленията на Христос) само в най-съкровената "тайна стаичка". В останалото не се отличават от обикновените люде - работят, раждат деца, дори отиват във войската. Козма не отбелязва случаи на бунтове от страна на богомилите. Тези "тайни" християни са били свързани в една тайна църква и са били на "особено мнение" спрямо някои светски порядки. Мисля, че от всичко това се е запазило познатото ни упорито собствено мнение по редица въпроси за политиката и действията на властта, което прави и съвременния българин "вечен еретик" - все не вярва в истинността на уверения и обещания. Знам, че звучи странно, но ако се обърнем към Юнг и неговото "колективно неосъзнато", ще открием, че у българина дори в революционните му начинания има богомилски понятия и думи, охотно използвани дори от един Левски. Това са: общата завера и организираната всенародна мрежа, когато във всяко селище е имало "тайна къща", където са отсядали "тайните люде", след като кажат "тайната дума". Същото е било и при богомилите.

- Какви политически паралели съзирате между Х и ХХ век?

- Има доста на брой многозначителни паралели. На ръба на хилядолетието и тогава, както и днес, е ставало въпрос за оцеляването на България. Големият проблем е бил проблемът за царството. Ако говорим за ХХ век, Княжество България не е могло да просъществува, без да потърси първенстващо положение на Балканите. Тогава, както е известно, княз Фердинанд се обявява за цар, а България бива призната за царство. В началото на Х век, след сключването на мирния договор с Византия, бива официално признато, че България е суверенна, забележете, империя! Това може да прозвучи странно, но споменатият вече именит британски византолог Стивън Рънсимън написа през ХХ век книгата си "История на Първа българска империя". При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство". Това не е вярно.

Разбира се, паралелите са от различен мащаб. През Х век България е била трета велика сила в Европа. През ХХ век, в навечерието на предначертаната Втора световна война, цар Борис III се измъчваше да провежда почти царпетровата политика на избягване на войната, спасяване живота на българското население и запазване потенциала на държавата, лавирайки между великите сили.

- Официалната теза на историците за цар Петър е, че това е слаб цар, а неговото управление представлява упадък на България, особено на фона на предишното на цар Симеон. Във вашата книга "Царство и страдание на българите" вие застъпвате различна позиция.

- Аз се помъчих да видя онова време, Х век, като си послужих с доста широк кръг от източници. Представете си едно 43-годишно царуване, през което владетелят е свит в някакъв дворец и се плаши от всичко, каквито са внушенията на официалната историография, а в същото време България запазва една огромна територия, почти в границите, завещани от Симеон. При това много силно охранявана - от Епир до Закарпатието и от Браничево до оттатък Днестър. Просто е невъзможно такъв цар да бъде слаб управленец.

- Защо в историческата наука се е наложил другият образ - на слабия цар Петър?

- Такова мнение донякъде срещаме още в "История славянобългарска". Не бих казал обаче, че Паисий Хилендарски е дал този тон. Той се отнася към Петър уважително и го нарича силно набожен. Марин Дринов на свой ред бива впечатлен от контраста между Симеоновото и Петровото царуване и ми се струва, че той пръв нарича Петър слаб владетел. След това започва една инерция, която аз помня от ученически години, та до най-ново време. Така това положение просто бива узаконено.

- А какъв е образът на цар Петър според вас?

- Според мен Петър е твърде сложна личност. Трудно е било едновременно да бъде самодържец и владетел на такава голяма държава. Изглежда, тъкмо затова той е потърсил упование и е получил морална подкрепа от отшелника, признат по-късно за най-големия светец. Странното е, че тъкмо св. Иван Рилски отказва подареното от царя злато, но вместо да го посъветва да помогне на бедните, според едно житие му е казал: "Запази златото си за войската." Петър държи рекорд сред средновековните владетели заради тридесетилетното си мирно управление. Но всъщност царуването му започва с война. Той и неговите съветници вдигат огромна войска и нахлуват във Византия, Одринската област и Тракия. При това българите разрушават всички ромейски крепости в тези области - нещо, което и Симеон не е правил. При създаденото напрежение почти пред стените на Цариград Петър предлага на император Роман Лакапин мирен договор. Той е приет веднага, а чудното е, че при последвалите преговори цар Петър получава всичко онова, за което баща му Симеон Велики е воювал безуспешно десетилетия - включително титлата "василевс на българите", известни териториални придобивки, право на най-предпочитана нация, патриаршеско звание за главата на църквата и може би най-ангажиращото условие за мир по онова време - ръката на внучката на императора. Според мен предварително Петър е имал готова концепция за дългогодишен мир, но тъкмо чрез военните си действия е принудил императорския двор да я приеме.

---

"У българина дори в революционните му начинания има богомилски понятия, използвани от един Левски например. Това са общата завера и организираната всенародна мрежа, когато във всяко селище е имало "тайна къща", където са отсядали "тайните люде", след като кажат "тайната дума"."



"Чудното е, че при последвалите преговори с византийците цар Петър получава всичко онова, за което баща му Симеон Велики е воювал безуспешно десетилетия - включително титлата "василевс на българите"."



"В началото на Х век, след сключването на мирния договор с Византия, бива официално признато, че България е суверенна, забележете, империя! Британският византолог Стивън Рънсимън написа през ХХ век книгата си "История на Първа българска империя". При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство"."
60
8188
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
60
 Видими 
18 Януари 2006 00:54
*****

Редактирано от - bot на 18/1/2006 г/ 10:21:57

18 Януари 2006 01:09
...При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство"...
ЦАРСТВО означава ИМПЕРИЯ и ЦАР - ИМПЕРАТОР. Цар идва от ЦЕЗАР или КЕСАР, откъдето идва и немското KEISER. Руският император е едновременно ЦАР. Първият Български ЦАР е Симеон, а първият руски - Иван Грозни. Преди него са били КНЯЗЕ.
Петър 1-ви (руския) е въвел в Русия титлата император.
В България тази дума се е опорочила през вековете. В превода на Библията се пише за царе, ама те не са били императори. Фердинанд също е приел тази титла без да е бил император.
Тук някои превеждат KING като цар, което също не е правилно. KING е равносилно на КНЯЗ при славяните и KOENING при немците. Най-вероятно тези думи произлизат от един корен.
18 Януари 2006 01:11
В Британската енцеклопедия се пише за 1-ва Българска империя и 2-ра Българска империя.
18 Януари 2006 01:18
Ало горните!
В Британия, НИЩО НЕ СЕ ПИШЕ НИТО ГОВОРИ ЗА България! Чат пат се промушва новина за някое продадено новородено, или за проститутки...Те това ни е “авторитетът” в пикливото им кралство!

18 Януари 2006 01:24
Тъй, тъй! Аферим за интервюто, много хубаво си го е казал човекът, ама и журналята си знаят работата, браво на Деян Енев, ей веднъж на годината ще се появи нещо свястно и то – пак от него!
За сведение на читателите – има и още едно интересно четиво, излезе преди 3 години от едно издателство във Варна, авторът е Христо Манджуков, а заглавието “Големият заговор срещу българите”. И какво се оказа? Англосаксонците дори герба си с лъвовете са изкопирали от един наш през 1483г!
18 Януари 2006 01:31
Още едно потвърждение че заниманията с физика не прощават на никого..
18 Януари 2006 01:48
Св. ап. Павел благодари на Бога за християните в Коринт, тъй като “не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос” 1Коринтяни 1:7 Първите две дарби, които Павел изброява са слово на мъдрост и слово на знание, словото на знание ни дава фактите за дадената ситуация. След това словото на мъдрост ни показва как Бог иска ние да се справим с тази ситуация. Някои от дарбите са в множествено число и в двете си части: например дарби на изцеления, дела на чудеса; разпознавания на духовете; видове езици. Това посочва, че всяко изцеление, всяко чудо, всяко разпознаване, всяко слово на език е дар, но ако човек злоупотреби с някоя от тези дарби, Бог ще я отнеме, дарбите на Светия Дух са точно това, което е името им - щедри дарове, а не заеми със съответни условия или лихви. “Защото даровете и призванието от Бога са неотменими” Римляни 11:29. Веднъж щом получим някоя от тези дарби, ние сме свободни да я използваме, или да не я използваме въобще. В крайна сметка обаче Бог ще изисква отчет за това, което сме направили, или не сме направили
18 Януари 2006 05:07
Първан дали е чел такива работи сато историк.....
Аз не ги чета щот не съм. А и малко ме интересува, кой, къде, какво и защо.....
18 Януари 2006 05:56
Mrx++, немското Кeiser си идва направо от латинското Caesar. И за Кесар си прав. Обаче в българския език на думите царство и империя се придава различен смисъл (поне днес). Да, България, особено по времето на Иван Асен II, е била същинска Империя. Под царство се има предвид по-скоро формата на управление. Затова наистина превода трябва да е Империя (Empire), а не Царство (kingdom).

ps. В Британия имаме английско кралство и британска кралица (Виктория) и същевременно британска империя.
18 Януари 2006 06:03
Юношески писател, чел съм "Юнашка вяра" като дете, за Бенковски. Маркс е прав, на английски е прието да се казва "First and Second Bulgarian Empire", на български е прието "царство", думата "цар" иде от "цезар", "крал" - от името на Каролус Магнус (Карл Велики), "княз" (канас) - от герм. "конунг" през литовски "конунгас" - наистина има същия произход като англ. "кинг". От старонемски произход са и слав. думи като "мляко". Лондонското евангелие на цар Иван Александър е в първата зала на библиотеката на Брит. музей - паметник на разцвета на изкуствата във Втората българска империя.
*
Румънците (чикагския проф. Мирча Елиаде) я наричат "Втора румъно-българска империя" (за първата - не знаят коя е), защото Калоян се титулувал до папа Инокентий Трети "цар на българи и власи" и самите Асеневци били от "румънски" произход. Унгарците пишат в учебниците си, че името "Унгарн", "Hungary", "Унгария" идело не от хуните, ами от оногундурите или оногурите, племенен съюз (он-огур = тюрк. 'десет племена'), в който заедно с българите били и маджарите.
*
Моя шеф в ин-та по филос. - д-р Анани Стойнев беше специалиста по "отшелничеството и богомилството" в 10 в. и докторската му (голяма) дисертация беше за тях. Той пръв ме открехна за демоничния гностически облик на богомилите, за който са писали на форумите и големите хГенчо и Христо Тамарин.

Редактирано от - Чичо Фичо на 18/1/2006 г/ 06:09:34

18 Януари 2006 06:37
Мараба Нигро. Аз съм го виждал тоя НАШ герб с трите лъва от 14 век. СЕГА англичаните си нго носят на екипите на националния отбор по футбол. Мисля че е редно да ни плащат за авторски права.
18 Януари 2006 06:59
Лондонското евангелие на цар Иван Александър е в първата зала на библиотеката на Брит. музей - паметник на разцвета на изкуствата във Втората българска империя.


Фича, четириевангелието не е лондонско, а българско. Доколкото си спомням, гадовете го бяха повредили слагайки печати на всяка страница.
18 Януари 2006 08:45
Юношеският писател Презвитер Козма не е запознат с академичното форумно творчество на големите Тамарин и хГенчо, и техния чирак чФ...
18 Януари 2006 09:38
Църно негро
Явно не си чел тази британска енциклопедия дето аз съм я чел. Ама като те гледам какви книги четеш -“Големият заговор срещу българите”, ми са ясни знанията ти.
Не всичко що е написано и още повече що гъделичка нашето самочувствие е вярно.
За съжаление историята използва емперичен материял (факти), които колкото по-назад се връщаме са все по-оскъдни., а някои може да са подвеждащи. Така, ако намерят някъде си парче от гръцка керамика историците започват да пишат, че там е имало гръцко поселище, ама то може някой да си е взел стомната от Гърция и като е минавал отатм да я е счупил и захвърлил.
По същия начин и с писанията. За древните автори историческата истина не е била толкова важна, колкото да изтъкнат някой владетел.
Преставете си, че след векове се запазят писанията от този Форум. Какви ли не глупости бяха изписани.
Върху този оскъден така наречен емпиричен материал историците строят своите хипотези, а те могат да бъдат най-различни. Така се появяват книжки като “Големият заговор срещу българите”. и теории от рода, че от Усури до Мисури само кугигури (не си спомням така ли беше).
ЦАР в средновековна България си е било император. Както казах по-горе то идва от Цезар, което пък идва от фамилното име на Юлий Цезар, който е сменил управлението в Рим, въпреки, че практически Римската империя е установена от Окавиан Август. Прочетох в едно американско списание, че цезар означавало "космат" - не знам колко е верно.
18 Януари 2006 09:45
Фичо зачекна въпроса за унгарците.
Тъй като сега съм в Унгария (не знам докога, че нещо ме стяга шапката), много е интересен езика им. Той е от унгро-финската група и по мелодия прилича на финландския, но има много думи, които звучат като турски.
18 Януари 2006 10:43
Книгата "Големият заговор срещу българите " е на Христо Маджаров - не на Манджуков !
18 Януари 2006 11:17
"Ало горните!
В Британия, НИЩО НЕ СЕ ПИШЕ НИТО ГОВОРИ ЗА България!"
Такава държава нема бе момче!
И вземи да попрочетеш нещо, че само простотии пишеш.
18 Януари 2006 11:25
Бай Тодаре,
Де си, да си кажеш и ти приказката за богомилите, че нещо куца в комплекса от теории?
-
Фичо, поради коя причина смяташ, че канас - княз произлиза от старогерманското конунг?
18 Януари 2006 11:52
И чорбаджи Мичо, и чорбаджи Мичо ....
18 Януари 2006 12:33
Здрасти VOCI ! Евалла за герба, хубаво го каза! Трябва да ни плащат, ама нали открай време сме си продали з...ците на този и онзи...Виж кво стана в Либия! Ако туй се беше случило с ингилизите, майката щяха да им разгонят на “съдиите ” в джамахирията...Така се бранят национални интереси! Спомнете си атентата над Локърбъри
Благодаря ти Незнаещ, наистина авторът е Маджаров
18 Януари 2006 13:11
Бих искал обаче да разсея вкоренилото се разбиране за богомилите като някакви бунтари и разрушители.

Поздравления за автора, че се е заел да разсейва митовете в българската история, натрапени от враговете ни и тия наши сънародници, които им служат от глупост или срещу пари.

За нас обаче не е достатъчно признанието, че "поп Богомил бил най-значителният еретически водач в цялото Средновековие". Това си е било съвсем в реда на нещата и друго яче не е и могло да бъде.
Важното е да се осъзнае обаче, че богомилството е не просто некаква ерес, а естествената реакция на нашия народ срещу опита да се унищожи през 9-ти век "полуарианството" - автентичното българско православие - християнската религия на българския народ в продължение на цели 8 века, начиная от 52 г. след Христа. Народът веднага е усетил, че чрез покушението срещу неговото православие се цели неговото погърчване, респ. полатинчване.

Докато другите народи са биле принудени да слушат неразбираемите ("безсловесни" ) литургии на гръчки и латински, то народите от българската етническа група (българи = траки, скити, гети/готи, хуни, вандали/венети, авари, алани, гепиди, херули и пр.) като пръви европейски християне още от пръвите векове след Христа си извоюваха привилегията да слушат ("словесно" ) Богослужение на простонароден език, характерно със схематичната си форма на посланието и опростено от догматична гледна точка.
По тая причина българете беха наречени от другите народи "словени", което нема нищо общо с по-късната измишльотина "славяни" в гръчко-московския смисъл на думата.

На Пръвия вселенски събор в Никея през 325 г. арианството на Арий беше осъдено, но българското полуаринство остана господстващо на целия Балкански полуостров в продължение на цели 5 века, а през целия 4-ти век дори и в Константинопол, т.к. сите римски императоре начиная с Константин Велики беха етнически българе и следователно полуариане. 5 века продължиха и жестоките религиозни борби между българете и латинците в Рим и особено с гръците в Константинопол, което всъщност беше борба за национална независимост. Гръците и латинците наричаха българското православие "еретично", "нечисто", "варварско" и пр. определения, които нашата историческа "наука" и до ден днешен използва папагалски и още не може да се очисти.

Понеже беха основното население на Римската империя и нейни управители, пълководци и федерати, т.е. баш римляните, българете винаги са считале, че императорската власт в Константинопол им принадлежи исторически и по закон и те я имаха. От 5-ти век обаче властта в Константинопол започна да им се изплъзва, понеже все повече императоре, макар и от български етнически произход, започнаха да са гърчеят и да преследват българското полуарианство. Това наложи в началото на 7-ми век Кубрат Велики да смени стратегията и да се създаде нова българска империя, която да разгроми със сила Константинопол и да интегрира наново българския народ.

През 9-ти век обаче българските императоре Борис I и Симеон Велики смениха отново стратегията, понеже отново се отвори възможността Константинопол да бъде превзет отвътре. Уникалното за един бъдещ император образование, което Симеон получи в Цариград, принуди гръците да го признаят за “полугрък” не без участието и на неговия духовен учител Патриарх Фотий, етнически българин макар и гръкоманин.
Те двамата се решиха на един грандиозен геополитически проект, немащ равен в целата европейска и световна история, а именно:
Да се тури край на 5-вековното религиозно противоборство между българете и гръците, като българското православие получи легитимация от Вселенския Патриарх и Папата, като за целта:
1 Българете да приемат кръщението по Никейския канон (топене в казан с вода), като се откажат от своето православие – полуарианството, но не и да се покръстват, т.к. те са покръстени още от Христовите апостоли св. Павел и св. Андрей и хилядите български епископи и свещеници в предните векове;
2. Българете да се откажат от старата си писменост Глаголицата, сътворена още през 4-ти век от българския философ-космограф Етикус Истрос и св. епискор Урфил (Улфила), както и от Богослужението по старите глаголически книги, които се считаха носители на полуаринската “ерес”;
3. Светите български братя Константин и Методий да създадат нова много по-опростена и достъпна българска писменост, наречена по-късно Кирилица, съставена от Линеар-Б писмото на древните пеласги/траки (Кадмийското писмо, което гръците присвоиха от траките и го нарекоха “гръчко”), както и от латински и специфични български букви, на което да се напишат новите български богослужебни книги.

За да са разбере какъв велик държавник е бил Цар Симеон Велики, требва да се знае, че той предприема такива рисковани ходове, за които нашите современни пишман “националисти” одма биха го обявили за национален предател. Той започва да унищожава древните български глаголически книги.
По негово нареждане и с лично негово участие се написва трактатът “О писменех Цръноризца Храбра”, в който той подлага на критика трактата “За буквите/езиците” на ученият Храбан Мавър, бивш епископ на Майнц, писан на латински разбира се.
В своя трактат Храбан Мавър прави съпоставка между първите 4-те световни азбуки – Еврейската, “Гръцката”, Латинската и Българската Глаголица. Праглаголицата, както казахме е създадена през 4-ти век от Етикус Истрос от Добруджа, както пише неговият последовател и преводач на латински св. Йероним от Далмация, който пък съветва епископът на българските готи в Никопол св. Урфил как да я усъвършества, а после да преведе на български Библията. Понеже обаче Етикус нарича еврейската, гръцката и латинската азбуки “свещени”, Храбан Мавър го критикува, че те не са свещени, а равностойни на българската Глаголица и че единствената разлика е, че с тех е писано върху Христовия кръст.
Симеон Велики от своя страна критикува Храбан Мавър за твърдението му, че българете имали вече отдавна азбука (Глаголицата) и твърди, че те чак сега получават своя (има пред вид осветена) азбука, демек Кирилицата. Тва Симеон го прави не защото е луд, а защото в настоящия исторически момент за него е по-важно да получи политическа и религиозна легитимация, а после да си дейсва както си знае и както показва историята.

Храбан Мавър по това време вече е монах, т.е. от “черното духовенство”, респ. черноризец. По-късните преписваче на трактата “коригират” името му от Храбан на Храбър, защото сметат, че е българско и сгрешено и така от Храбан Мавър се получава Черноризец Храбър.
И до ден днешен наще пишман историчаре заблуждават народа, че некакъв си (несъществуващ) “Черноризец Храбър” бил написал сочинението “О писменех”, а в същност Симеон Велики е написал критиката си “О писменех Храбана Цръноризеца”. Даже и специална награда са учредиле на името на именития германец и я раздават на журналистки с най-голем принос за поддържането на народа в състояние на средновековен комунистически мрак и невежество, додека бившата политическа власт над него се трансформира в икономическа.

Съпротивата и бунтовете на българете срещу новата писменост и канон идва не само защото са унищожавани техните стари богослужебни книги, но и защото в пръвите години в многовековните български цръкви идат гръцки свещеници, които започват да им ломотат на неразбираемия гръчки и да претендират да ги покръстват наново, защото биле “еретици”, “езичници” и “варвари”. Започват да са прават нови преводи на богослужебните книги от гръчки и да са налага гръчката лъжа за българската история, целяща асимилирането на българете. След това гръцките фанариоти са изгонени, разбира се, от наще цръкви и учениците на св. Константин и Методий извършват своето велико просветителско дело, но ударът върху българската цръковна независимост е нанесен – Българската православна цръква се подчинява на Цариград, а чрез нея и много по-късно – на Москва, респ. на КГБ, както е и до ден днешен. Скоро след това експанзията на Първото българско Царство секва, величието му изчезва, изчезва и Царството.
Големият български историк и патриот проф. Ганчо Ценов казва: “Симеон беше обявен за “полугрък”, синовете му за “¾ гърци”, какви са били внуците му – можем само да се досещаме (от резултата)”.

Е затва възникна българското Богомилство. То беше народна съпротива срещу опита за религиозна и национална асимилация на българете. То беше опит за реформиране на Българската православна цръква, за да се измъкне от чуждото антибългарско влияние. И понеже стотици хиляди българе и тракийски готи през предните векове се беха пръснали из Западна Европа, тоя реформаторски импулс тръгна от България по живия български мост и “Българската ерес” беше знамето в борбата на западноевропейските народи за реформирането на Каталическата цръква, не по-малко закостеняла и фанатична от Цариградската (гръчката).

Ний не призоваваме сага нашият народ отново да се завръща към полуаринството и богомилството. Те свръшиха своята работа и оставиха неизлечими следи в българския светоглед. Естествено е, че ний сага сме за Православието и Символа на вярата по решенията на Никейския събор през 325 г., свикан от българина св. император Константин Велики, още повече, че с техна помощ нашият народ не беше асимилиран по турско и отново се спаси от погръчване.
Но ний не можем да приемем затриването на 800 години ранна християнска история на българския народ, защото така искале неговите врагове и техните български подлоги и нема да оставим на мира Българската православна цръква, додека не излезе от летаргичния си сън и изпод контрола на чуждите антибългарски сили и да почне да си връши работата, за която я създаде св апостол Павел.

Българската православна църква не е некаква си Източна (гръцко-сръбско-руска), нито па Западна (римска), а Апостолическа, наследница на Апостолическата църква на Илирик и на Първа Юстиниана.
Тя не требва да бега панически от католиците от страх да не се "полатинчим", демек от "западното влияние", а да застане начело на процеса за обединение на Християнството, защото по-добър посредник от нея не може да има. Така беше и в полуаринския й период, така беше даже през 14/15-ти век, кога България беше вече под турско, но българските първосвещеници като Вселенският патриарх Йосиф Български в Константинопол, Патриарсите на Киев, Литва, Москва и цела Русия Киприян Българин, Григорий Цамблак, Григорий Българин и пр. беха главните радетели за такова обединение.
На сагашните й “покровители” требва да се скръцне със зъби и да се турат по местата им тия новобранци с новобранците.









Редактирано от - другаря Тодар Живков на 18/1/2006 г/ 15:40:20

18 Януари 2006 13:35
Тодаре хвала
Ма със това новобранци с новобранцити - изби рибата ! 1000-ди пъти
18 Януари 2006 14:01
Черно нигро това беше за Маркс++ не за тебе ! Он требеше да ти го посочи ако я е чел , изглежда че не е !
18 Януари 2006 14:51
За империя общо взето се смята това държавно устройство, при което една нация управлява и носи отговорност за други. В този смисъл е редно да се говори поне за три български империи. Включително и в момента българите носят несиметрична отговорност за още няколко народностни малцинства - не много успешен пример за което е ДПС-арския абонамент за властта в държавата ни. Публична тайна е, че ДПС-управленците се търпят във властта не заради някакви Бог знае какви качества, а поради чисто политически причини с европейска украса. За Европа трябва да е ясно, че българите правят не малки жертви за да се реализира един европейски приоритет, от който самите българи нямат особена полза.
18 Януари 2006 14:54
Писал човекът, каквото е научил за старателно скрованата ни история, превърнал го в полезни четива. Да е жив и здрав още да напише! Защото все повече потресаващи факти излизат наяне, руските мръсници и гръчките гадове заедно с румънските чокои и сръбските мошеници газ ще пикаят. Сега отивам да си потърся някои източници, после щке пиша още.
18 Януари 2006 14:57
И сега в Индия има вярване за живото въплъщение на Бога в човешка фигура, аватари, богочовеци, носещи идеала за доброто, любовта, състрадание към всичко живо на земята
Има и версии, че Авел е полуарианин, а натък знаете, Господ величествен в огненочервена мантия наказъл греховете
18 Януари 2006 15:28
Тодаре!
18 Януари 2006 16:46
Този Тодар Живков голем майтапчия. Я вижте каква майтапчийска история е съчинил. Македонските историчари ряпа да ядат. Пък щом и Незнайко го е харесал, на него му дай каквато и да е глупост и он одма ще я хареше
.
Я само как ги е навързал ...(българи = траки, скити, гети/готи, хуни, вандали/венети, авари, алани, гепиди, херули и пр.)....
Няма тракийски, няма германски, няма славянски племена-весичките ги е сложил в кюпа. Пък цитирал и някакъв си професор дето навремето съчинявал същите глупости.
Къде е Грацко с неговите есета да види каква продуция е извадил Тодар. Направо го е забил в земята.
18 Януари 2006 16:50
Бай Тодаре 100x
18 Януари 2006 16:51
Маркс++ ,
на мен истините ми харесват каквито и да са , независимо кой ги е писал и по кое време , повече отколко измислените свободни съчинения по каквато и да било тема в минало, сегашно време. За бъдещето може да се фантазира но без база не важи !
18 Януари 2006 17:12
Бай Тодаре
18 Януари 2006 17:13
Ще се огранича само с някои коментари на отделни изрази, не толкова като критика, колкото като допълнение на автора и преждеписавшите:

Стивън Рънсимън написа през ХХ век книгата си "История на Първа българска империя". При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство".

Преводачите са се уплашили, но са сглупили. Те са си мислили, че "царство" е по малко от "империя" и е равно на "кралство". Това се дължи на комплексираност и на незнание, както на чуждия, така и на българския език. Царството е именно империя на български, а не Кингдъм, респ. Кьониграйх. Царството е Кайзеррайх.

Разбира се, паралелите са от различен мащаб. През Х век България е била трета велика сила в Европа.
..........
Фердинанд също е приел тази титла (Цар) без да е бил император.

Не, точно до Х век България беше първата велика сила в Европа, която изтръскваше втората велика сила - Римската империя - като брашнян чувал, респ. ползваше я за боксова круша.
"Колегите" от варварския до ХIV век запад нека са малко по-скромни и да не се бутат между шамарите на големите. Рано им е да се правят на "империя" и "императори", макар че те затова и измислиха през ХVII век понятието "Византия" с учебна цел.
Фердинанд беше най-високообразованият европейски владетел както Симеон Велики, познаваше много добре европейската история и съвсем определено имаше амбицията да възстанови Византия. След блитцкрига през 1912г. пред стените на Цариград и Кайзера и британският Крал бяха готови да го приемат за император на Византия пред свършен факт.

от Епир до Закарпатието и от Браничево до оттатък Днестър.

На български се казва ЗАДкарпатието, ЗАДкавказието, а не ЗАкарпатието и ЗАкавказието.

"княз" (канас) - от герм. "конунг" през литовски "конунгас" - наистина има същия произход като англ. "кинг". От старонемски произход са и слав. думи като "мляко".

Това са невероятни глупости, като например, че Готите били Германци, а не тракийски Българи.
Канас-Канес-Кнез-Княз ----> Канас Юбиги - Велик Княз = Император

Беси-Веси-Вези/Везе -------> Вези-Готи = тракийските Беси-Гети

Това са неща, които трябва да се знаят като "Отче наш!" от детските години, а не да се учим на дърти години![/quote]

Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 18/1/2006 г/ 17:15:58

18 Януари 2006 17:32
Беси-Веси-Вези-Везир-Султан-Sult anBG
18 Януари 2006 17:38
За сведение че Атанасов ден (днес)не е какво да е ! Та така Тодаре !

Свети Атанасий Велики
Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.



18 Януари 2006 17:41
....Това са невероятни глупости, като например, че Готите били Германци, а не тракийски Българи..........
И готическия стил в архитектурата на Запад и той тракийско-български.
Айде уйде коньо у реката.
Македонските историчари ряпа да ядат.
И Наполеон е тракийски българин, защото името му идва от На полето он.
18 Януари 2006 17:52
Маркс++ , много малко четеш !

Началото на българо-френските отношения може да се търси още в ранното Средновековие, по времето на българския цар Крум, когато българи и франки се срещат на река Тиса. Те се засилват по време на кръстоносните походи от XI–XIII в. От България във Франция се разпространява учението на средновековните богомили, чиито привържениците там са наричани „булгари“ или „бугри“.


18 Януари 2006 17:56
А "бугрите" дали имат нещо общо с "кочки" , а следователно и с моравския корен?
18 Януари 2006 17:58
Аз не разбрах защо е важно, че "поп Богомил бил най-значителният еретически водач в цялото Средновековие", когато и другите еретически и нееретически водачи все са били българи. Който и да е бил най-значителен, все е българин
18 Януари 2006 18:15
Origins

Explaining the origins of the Goths, Jordanes recounted:

The same mighty sea has also in its arctic region, that is in the north, a great island named Scandza, from which my tale (by God's grace) shall take its beginning. For the race whose origin you ask to know burst forth like a swarm of bees from the midst of this island and came into the land of Europe. [...] Now from this island of Scandza, as from a hive of races or a womb of nations, the Goths are said to have come forth long ago under their king, Berig by name. As soon as they disembarked from their ships and set foot on the land, they straightway gave their name to the place. And even to-day it is said to be called Gothiscandza. Soon they moved from here to the abodes of the Ulmerugi [ Rugians ], who then dwelt on the shores of Ocean, where they pitched camp, joined battle with them and drove them from their homes.

In the 1st century, Tacitus (Germania, 43) located the Gothones in Northern Poland:

Beyond the Lygians dwell the Gothones, under the rule of a king; and thence held in subjection somewhat stricter than the other German[ic] nations, yet not so strict as to extinguish all their liberty. Immediately adjoining are the Rugians and Lemovians upon the coast of the ocean, and of these several nations the characteristics are a round shield, a short sword and kingly government.

Pliny the Elder calls them the Gutones. According to him, they were a major Germanic people, being one of five (Natural History, Book 4, Chapter 28). He also states (Op. Cit. Book 37, Chapter 11) that the explorer, Pytheas of Massilia (4th century BC) encountered them in his northern expedition to an "estuary" we know to have been the Baltic from Pliny's reference to amber washed up on the beaches. A date earlier than the 1st century is thus supported. Strabo also (Geography, Book 7, Chapter 1, Section 3) mentions that Marbod, after a pleasant sojourn with Augustus, took command of nearly all the tribes in Germania, including the Boutones (attested as Boutonas in the accusative case, and Latinized to Butones), which are generally interpreted as an error for Goutones, Latinized to Gutones. For the Scandinavian Goths, we have Ptolemy, who mentions the Goutai as living in the south of the island of Skandia.

Due to the central role that the Goths have played in history, their origins have been discussed for a long time. Although no alternative theory has been proposed for the appearance of Germanic tribes in northern Poland, some historians have expressed doubts that the Goths originated in Scandinavia. This is due to the fact that, disregarding Jordanes, the earliest unambiguous literary evidence for the Goths (Tacitus and Pliny the Elder) puts them at the Vistula in 1st century.

On the other hand, the German scholar Wenskus has pointed out that if Jordanes had wanted to invent a fictive past for the Goths, he would have claimed that they were descended from a prestigious location such as Troy or Rome. He would not have placed their origins in the barbaric North. Moreover, he was writing for fellow Goths who were familiar with their traditions. Besides Jordanes' account, there is both linguistic and archaeological support for the Scandinavian origin.
18 Януари 2006 18:49
Марксе, чети тук за историята на Готите и друг път да не говориш глупости като volog.

Редактирано от - Олег Офренов на 18/1/2006 г/ 19:23:33

18 Януари 2006 18:55
Аз не разбрах защо е важно, че "поп Богомил бил най-значителният еретически водач в цялото Средновековие"



Ма то туй не мое се разбере, дорде у главата има саде бръмбаре от рода на



select instance from V$thread;


или


alter system switch logfile
18 Януари 2006 19:35
nesnaecht
Св. Атанасий Велики е най-големият критик на арианството на Никейския събор през 325 г. и после, но ний за това не можем да му се сърдим, а го почитаме като християнски светец. Осъденият Арий после е заточен в Илирия и целата българска земя става арианска/полуарианска.

Требва да се знае, че през 343 г. Св. Атанасий Велики е бил делегат и на Сердикийския вселенски събор, който се е състоял в огромната императорска църква (33 х 70 м под пл. "Ал.Невски" на любимата на св. Константин Велики императорска резиденция София. При завръщането си в Александрия, той минава през село Златна ливада, Чирпанско и основава пръвия християнски монастир в Европа. Може да се намери некой Неверни Тома и да се осъмни и в тази истина. Ако не верва обаче, да иде в Златна поляна и да види монастира реставриран в пълен блясък и с чисто нов хотел, готов да посреща туристи от България и целия свет.

18 Януари 2006 19:54
Олигофренов и други запъртъчета
В науката има една теория, която е всеобщо приета. Отворете с Google на Goths и се запознайте с възприетата теория за готите в световен мащаб. А, че някакъв си професор Ганчо Ценов известен със своята неизвестност ги е смятал за трако/българи, то си е негова работа.
Всяка общовъзприета теория има критици и хора, които я отхвърлят. Така е с теорията на Айнщайн, която е математически подплатена, пък камо ли за някъкви исторически хипотези.
В световната наука, както готите, така и вандалите се смятат за немски племена. Запознайте се също и на какъв език Урфила е превел Библията - на немски.
18 Януари 2006 20:04
Тук искам да отбележа, че аз не съм против смелите хипотези
Но докато те не бъдат приети от научната общност в дадено направление, докато не бъдат наложени винаги трябва да се има предевид, че това са някакви хипотези, като се слвдва основната теория, която е възприета от учените в дадено направление.
В текста, който ми беше предоставен от никъде не се вижда, че готите трябва да бъдат трако-българи, само защопто Готи прилича на Гети, както Наполеон звучи като На полето он.
18 Януари 2006 20:21
Ника Митничар да не би да смята, че презвитер Козма в 10 в. харесвал богомилите? Не ги харесвал, и в 1211 Търновския събор пак ги осъдил.
*
Като казахме, че на английски е First and Second Bulgarian Empire, да не изпуснем, че времето на хановете в Плиска пък е the Bulgarian Khanate.
*
Германизмите в славянските езици са много, има и заемки като използването на имя-отчество в руски, което иде от Скандинавия, исландците (запазили старонорвежкия език) също се обръщат уважително по имя-отчество - "Бьорк Гудмунсдоттир" (Гудмундовна), "Валдемар Валдемарссон" (Владимир Владимирович).

Редактирано от - Чичо Фичо на 18/1/2006 г/ 21:01:22

18 Януари 2006 20:33
Съжалявам, че късно се включвам. Тезата, че богомилството било прогресивно, не е нито нова, нито вярна. фичо, Анани Стойнев правилно го отъждествява като част от гностицизма, защото е чел моята дисертация за последния, която ще издам до края на т.г.
+
Лошата слава на цар Петър действително трябва да се ревизира. Той е плодовит книжовник, канонизиран за светец, мъдър държавник, дори има някои сведения, че е починал в Рим. Такива като Петър Мутафчиев наложиха фалшивата представа, че бил мухльо и византийски шпионин.
18 Януари 2006 21:08
Архиман, понеже много хора (като мене до 1990) още помнят "прогресивните" богомили, които сме учили в училище по Тодор Павловски, защо не напишеш малко повече за тях като специалист?
18 Януари 2006 22:05
Ма то туй не мое се разбере, дорде у главата има саде бръмбаре от рода на

select instance from V$thread;

или

alter system switch logfile

Ега цел живот база данни да не срещнеш, само с SQL Server или MySQL да се тормозиш, транзакциите ти по земята да се влачат, атомарност да не видиш, block corruption да ти се присънва. Кога от това се отървеш и се успокоиш, Ora-600 да те споходи.
18 Януари 2006 22:18
Маркс++ научи се запъртък че, ИСТОРИЯТА НЕ Е НАУКА А ИСТИНА КАКВАТО И ДА Е !
А историографията е наука която трябва да я изразява точно !
ПП- Няма да се учудя ако ми кажеш че Александрия е в Подмосковието , или
Александерплац във Берлин е седалището на Тутанкамон !
ПП- За оплакване сте много историци и такива като вас дето не мож излез от вашта смотана собствена диплома(глупост) ! Това се дължи на вашата правота - значи нищо не сте научили га сте училе ! Запъртък , виж се че не можеш и да разбереш какво ти е пуснал колегата форумец си седнал да се зъбиш на авторитети !
18 Януари 2006 23:11
Маркс++, нищо не четеш пак се повтарям ! Не излизай по история на БГ срещу хора които са много ерудирани в тая материя . Включая и себе си !

Превод : В течението на четвърти век православната религия навлиза при готите под формата на Арианизъм , разпространяван от Улфила, По това време те са се разделяли на ОСТРОГОТИ(Ориенталски готи) и ВИЗИГОТИ(оксидентални готи). Със идването на Хуните през 375 двете племена се разделят като всяко от тях следва своя път. Остроготите се предават на Хуните а Визиготите се установяват по Дунав и следват своята съдба .
Племето на Готите малко или много погръчени се установяват в КРИМ и МАЛА АЗИЯ !


Dans le courant du IV e siè cle, la religion chré tienne pé né tra chez eux sous la forme de l'arianisme, dont le propagateur fut l'é vê que Ulfila. A cette pé riode, ils é taient partagé s entre Ostrogoths (Goths orientaux) et Wisigoths (Goths occidentaux).L'arrivé e des Huns, en 375, eut pour consé quence de dissocier les deux branches, qui allaient suivre des destiné es diffé rentes. Tandis que les Ostrogoths se soumettaient aux Huns, les Wisigoths passè rent le Danube (376) et dè s lors suivirent leur destiné e particuliè re. Des tribus de Goths, plus ou moins hellé nisé s, se maintinrent plusieurs siè cles en Crimé e et en Asie Mineure.


ПП- историята не е от вчера или от създаването на БКП , па се и пише по цял свят от учени които приемат истината каквато е, макар че ти не си съгласен ! Ако ти трябват и карти ще ти намеря защото си забравил преселението на народите ! 2 ПО ИСТОРИЯ
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД