Димитър Делян (псевдоним на Димитър Кръстев) е роден през 1929 г. в Пловдив. Учил е българска филология и физика в Софийския университет. Работил е в сп. "Български воин", сп. "Отечество", сп. "Наша родина". Автор на романите "Глиненият ангел", "Пришествие", "Юнашка вяра", на нашумелите изследвания за анормални явления "Сериозно за НЛО" и "Второто пришествие". Историческият роман "Царство и страдание на българите" (изд. "Развитие") е неговата 16-а книга.
--------------------
- Какво се надявате да намери съвременният читател в новия ви исторически роман "Царство и страдание на българите", съсредоточен върху управлението на цар Петър? В неговата епоха между другото се завързват едни от най-интересните възли в по-нататъшната българска история - тези на светостта и ереста, олицетворени от св. Иван Рилски и поп Богомил...
- Надявам се читателят да усети колко малко са се променили за хиляда години политическите и обществените страсти, а също и егото на човека в личните му стремления. Мирното управление на цар Петър е дало възможност на българина да потърси пътя към съвършенството. Българските богомили са вярвали, че това върховно състояние на човешкия дух може да бъде постигнато. Вярвал го е и св. Иван Рилски, който се е ръководил от прочутата "Лествица" на Йоан Лествичник, където е записано, че по "трийсет" стъпала на възвисяването човек може да влезе в Царството небесно още докато е в тяло: чрез доброта, състрадание, любов (според дефиницията на апостол Павел) и излизане от властта на егото.
Наистина през сетнешната си история България остава разпъната между ереста и светостта. Към светостта може да се причисли и личността на владетеля, който е бил признат и канонизиран за светец веднага след кончината му, което е прецедент в агиографията. Тук откриваме и тайнствения образ на брат му, четвъртия син на Симеон, Боян-Венеамин, наричан Мага, спряган за идеолога на богомилството. Изглежда, тъкмо Боян донася от Египет "Тайната книга", която чрез България отива към западните страни. Далеч по-известният поп Богомил е по-скоро гениален разпространител на новото учение.
- Вашето мнение за богомилството?
- Британският византолог Стивън Рънсимън пише: "Поп Богомил, най-значителният еретически водач в цялото Средновековие, е фигура, забулена в неизвестност." Все ми се струва, че същото се отнася и до самото богомилство. Бих искал обаче да разсея вкоренилото се разбиране за богомилите като някакви бунтари и разрушители. Ако бъде прочетено внимателно писанието на Презвитер Козма, с учудване ще забележим, че те са били най-вече мирни хора, които живеят както другите православни, ходят на черква, съблюдават обредите, но истински се молят (според наставленията на Христос) само в най-съкровената "тайна стаичка". В останалото не се отличават от обикновените люде - работят, раждат деца, дори отиват във войската. Козма не отбелязва случаи на бунтове от страна на богомилите. Тези "тайни" християни са били свързани в една тайна църква и са били на "особено мнение" спрямо някои светски порядки. Мисля, че от всичко това се е запазило познатото ни упорито собствено мнение по редица въпроси за политиката и действията на властта, което прави и съвременния българин "вечен еретик" - все не вярва в истинността на уверения и обещания. Знам, че звучи странно, но ако се обърнем към Юнг и неговото "колективно неосъзнато", ще открием, че у българина дори в революционните му начинания има богомилски понятия и думи, охотно използвани дори от един Левски. Това са: общата завера и организираната всенародна мрежа, когато във всяко селище е имало "тайна къща", където са отсядали "тайните люде", след като кажат "тайната дума". Същото е било и при богомилите.
- Какви политически паралели съзирате между Х и ХХ век?
- Има доста на брой многозначителни паралели. На ръба на хилядолетието и тогава, както и днес, е ставало въпрос за оцеляването на България. Големият проблем е бил проблемът за царството. Ако говорим за ХХ век, Княжество България не е могло да просъществува, без да потърси първенстващо положение на Балканите. Тогава, както е известно, княз Фердинанд се обявява за цар, а България бива призната за царство. В началото на Х век, след сключването на мирния договор с Византия, бива официално признато, че България е суверенна, забележете, империя! Това може да прозвучи странно, но споменатият вече именит британски византолог Стивън Рънсимън написа през ХХ век книгата си "История на Първа българска империя". При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство". Това не е вярно.
Разбира се, паралелите са от различен мащаб. През Х век България е била трета велика сила в Европа. През ХХ век, в навечерието на предначертаната Втора световна война, цар Борис III се измъчваше да провежда почти царпетровата политика на избягване на войната, спасяване живота на българското население и запазване потенциала на държавата, лавирайки между великите сили.
- Официалната теза на историците за цар Петър е, че това е слаб цар, а неговото управление представлява упадък на България, особено на фона на предишното на цар Симеон. Във вашата книга "Царство и страдание на българите" вие застъпвате различна позиция.
- Аз се помъчих да видя онова време, Х век, като си послужих с доста широк кръг от източници. Представете си едно 43-годишно царуване, през което владетелят е свит в някакъв дворец и се плаши от всичко, каквито са внушенията на официалната историография, а в същото време България запазва една огромна територия, почти в границите, завещани от Симеон. При това много силно охранявана - от Епир до Закарпатието и от Браничево до оттатък Днестър. Просто е невъзможно такъв цар да бъде слаб управленец.
- Защо в историческата наука се е наложил другият образ - на слабия цар Петър?
- Такова мнение донякъде срещаме още в "История славянобългарска". Не бих казал обаче, че Паисий Хилендарски е дал този тон. Той се отнася към Петър уважително и го нарича силно набожен. Марин Дринов на свой ред бива впечатлен от контраста между Симеоновото и Петровото царуване и ми се струва, че той пръв нарича Петър слаб владетел. След това започва една инерция, която аз помня от ученически години, та до най-ново време. Така това положение просто бива узаконено.
- А какъв е образът на цар Петър според вас?
- Според мен Петър е твърде сложна личност. Трудно е било едновременно да бъде самодържец и владетел на такава голяма държава. Изглежда, тъкмо затова той е потърсил упование и е получил морална подкрепа от отшелника, признат по-късно за най-големия светец. Странното е, че тъкмо св. Иван Рилски отказва подареното от царя злато, но вместо да го посъветва да помогне на бедните, според едно житие му е казал: "Запази златото си за войската." Петър държи рекорд сред средновековните владетели заради тридесетилетното си мирно управление. Но всъщност царуването му започва с война. Той и неговите съветници вдигат огромна войска и нахлуват във Византия, Одринската област и Тракия. При това българите разрушават всички ромейски крепости в тези области - нещо, което и Симеон не е правил. При създаденото напрежение почти пред стените на Цариград Петър предлага на император Роман Лакапин мирен договор. Той е приет веднага, а чудното е, че при последвалите преговори цар Петър получава всичко онова, за което баща му Симеон Велики е воювал безуспешно десетилетия - включително титлата "василевс на българите", известни териториални придобивки, право на най-предпочитана нация, патриаршеско звание за главата на църквата и може би най-ангажиращото условие за мир по онова време - ръката на внучката на императора. Според мен предварително Петър е имал готова концепция за дългогодишен мир, но тъкмо чрез военните си действия е принудил императорския двор да я приеме.
---
"У българина дори в революционните му начинания има богомилски понятия, използвани от един Левски например. Това са общата завера и организираната всенародна мрежа, когато във всяко селище е имало "тайна къща", където са отсядали "тайните люде", след като кажат "тайната дума"."
"Чудното е, че при последвалите преговори с византийците цар Петър получава всичко онова, за което баща му Симеон Велики е воювал безуспешно десетилетия - включително титлата "василевс на българите"."
"В началото на Х век, след сключването на мирния договор с Византия, бива официално признато, че България е суверенна, забележете, империя! Британският византолог Стивън Рънсимън написа през ХХ век книгата си "История на Първа българска империя". При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство"."
"Чудното е, че при последвалите преговори с византийците цар Петър получава всичко онова, за което баща му Симеон Велики е воювал безуспешно десетилетия - включително титлата "василевс на българите"."
"В началото на Х век, след сключването на мирния договор с Византия, бива официално признато, че България е суверенна, забележете, империя! Британският византолог Стивън Рънсимън написа през ХХ век книгата си "История на Първа българска империя". При превода й в наше време някой се уплаши от това заглавие и го промени на "Първото българско царство"."