Така е, а не зная защо jarhead е морски пехотинец. Дали някога някой морски пехотинец забелязал, че каската му прилича на гърне? Или че главата му може да стане като празно гърне, както загатна (в интервю по БиБиСи радио на 15.01.06) Антъни Суофърд, бивш морски пехотинец и автор на книгата, по която е филмът "Jarhead".
С моите съученици Леонидите - слабичкият Леон Коен и едрият Леон Арагон - видяхме първите морски пехотинци в България. Тогава в София нямаше автомобили и от "Московска", където живееше Малкия Леонид, до Орлов мост не се мярна нито една кола, докато наближихме триетажната къща на "Цариградско шосе" 17, където беше Военната мисия на САЩ. Изскърцаха спирачки, единият морски пехотинец скочи в движение от джипа, другият остана на волана.
Онзи джип, първият и истинският, приличаше на Wrangler, само че без покрив и без врати, от него направо рипаш на земята, а предното стъкло го килваш напред да легне върху двигателя, за да има картечницата обстрел напред, но този джип нямаше картечница и двамата marines не бяха с каски, а с кепета. Буболечка беше джипът в сравнение с появилите се половин век по-късно хъмвита. Ала римляните побеждавали, докато се биели с техния gladio (къс римски меч). През вековете мечовете им ставали все по-дълги, докато Римската империя почнала да запада. Това го казаха по Дискавъри, да не го помислите за матафора, ей!
- | "Ей, ти! Тъжен чувал! Jarhead! - викна скочилият от джипа на другия, дето беше още на волана и нещо бъзикаше по арматурното табло. Патката си ли чакаш? - Двамата се засмяха, а Леонидите и аз се зверехме, понеже чувахме думи, които знаем, а не разбираме. |
Повечето marines (jarheads) не бяха професионални войници, а наборници. Те бяха воювали от прибоите на Нормандия до джунглите на Гуадалканал. Мечтаеха да се завърнат у дома и се разбунтуваха във Филипините, Хавай, Гуам, Германия и Англия.
Демобилизирането им се проточваше, понеже започваше Студената война и операция Diе Luftbrucke. Въздушният мост.
Сталин отряза снабдяването на Западен Берлин, за да го принуди - чрез студ и глад - да влезе в съветската окупационна зона, която го обграждаше отвсякъде. Съюзниците насъбраха всевъзможни самолети, транспортни и бомбардировачи - от C54-Skymaster до стари B-17. Небето се препълни. Всеки 3 минути кацаше самолет от въздушния керван, а който не успяваше да се вреди за приземяване, се връщаше, за да не пречи на идващия след него. Само за един ден бяха разтоварени 12 941 тона. Те снабдяваха западноберлинчани с всичко - от лекарства и кондензирано мляко до картофи и въглища. Единственият случай въглища да се транспортират със самолет!
Западен Берлин издържа зимата. Настъпи пролетта на 1949 и Сталин разбра какво значи въздушната мощ на САЩ. На 12 май, след 321 дни блокада, бариерите по шосетата и жп линиите се вдигнаха.
Преди Luftbrucke, когато казваха "ние", американците имаха пред - вид себе си и руснаците. След Luftbrucke - себе си и западногерманците.
Тогава и до 1960 година англо-американците не жалеха евреите, които отиваха в Палестина. Леонидите ми писаха, че дълго стояли на кораба и не ги пускали да слязат на брега. После - че щели да карат джипове, ама по-нататък, още се обучавали. След време научих, че са ги убили.
Видях много войни; сигурно затова гледам военни филми. Те лъжат. Внушават: "Ние сме добрите, другите са лошите." Има и хубави като "Иваново детство", "Апокалипсис сега" и други.
Войните не са каквито ги дават на кино. Във филмите няма ВПЖ - "военнополевите" или "временните полеви жени", както червеноармейците наричаха своите червеноармейки. Нито "Давай, понастограммимся!" (по 100 грама водка с малко сняг в канчето преди атака). Нито как надушваш напалмов удар в джунглата: ако е пресен - по мириса на нафта, ако е стар - по мириса на мърша.
Ще гледам "Jarhead", нищо, че повечето киноразкази са "разправяй ги на старата ми шапка". Tell that to the marines, май беше изразът.
А ние също сме jarheads, когато казваме:
Ето, това са немците, дето Хитлер и концлагерите и пр.; ето, това са руснаците, дето ГУЛаг и изнасилваха немкините и пр.; ето, това са американците, дето Хирошима и Гуантанамо и пр. Вместо да кажем: Ето, това е.