На Австрия и Финландия - две средно големи държави в ЕС - се падна тежка задача: да съживят до края на годината два гигантски трупа, които никой не смее да погребе. Всичките 25 страни в Евросъюза си дават вид, че смятат покойниците за временно изпаднали в кома и че скоро ще оздравеят. България и Румъния могат само търпеливо да гледат усилията в европейската реанимация и да се надяват, че в някоя пауза ще изплачат и своята болка - присъединяване през 2007 г.
Скъпите покойници (или мними живи)
са Евроконституцията и Лисабонската стратегия - двата най-амбициозни проекта на ЕС през последните години. Всеки от тях може да погълне вниманието на съюза до такава степен, че да остави далеч назад по-малките му грижи. Като се добави и още неприключилият спор за бюджета на ЕС през 2007-2013 г., България и Румъния имат всички основания да се притесняват, че тяхното приемане няма да бъде сред приоритетите. В очертаващата се атмосфера на безразличие те ще трябва да положат двойни усилия, за да направят добро впечатление някому. Но по-вероятно е да се случи обратното: да продължат да си я карат по старому и 25-те с облекчение да удължат престоя им в чакалнята поне до 2008 г.
Както Австрия, така и Финландия, която ще поеме от нея председателството на ЕС през втората половина на годината, нямат влиянието да определят основния дневен ред на съюза. Като държави с относително по-малка тежест те са принудени да следват инерцията от предишни години. В общата си оперативна програма за 2006 г. двете държави чисто декларативно посочват, че "последните дебати са изтъкнали колко е важно съюзът да се концентрира върху въпросите, които вълнуват гражданите и засягат всекидневния им живот." Но като знаят, че няма как да извършат решителния поврат, който неколкостотин милиона европейци очакват от еврокрацията, те извинително посочват, че се придържат към вече изработената Многогодишна програма за 2004-2006 г.
На първо място в дневния ред
на съюза двете държави поставят поомръзналия вече дебат за европейската конституция. Те няма как да избягат от него, защото през юни 2005 г. Европейският съвет се избави от темата след негативните референдуми във Франция и Холандия, като обяви едногодишен "период на размисъл". По този начин той просто отложи главоблъсканицата за бъдещето на ЕС за юни 2006 г. Австрия сега ще трябва да обобщи резултатите от националните дебати по въпроса и на финала на председателството си да каже има ли помръдване на клинично мъртвата тема.
Още по-безнадеждна е Лисабонската стратегия, приета през 2000 г. Нейната крайна цел е да превърне до 2010 г. Европейския съюз в най-конкурентоспособната икономика в света. Иначе казано - да надмине Съединените щати. Не е удобно да даваме акъл на Брюксел, но същото сме го чували и от Москва в началото на 60-те години на миналия век, когато Никита Хрушчов бе прегърнал лозунга
"догнать и перегнать США"
Лисабонската стратегия трудно се съчетава с разширяването на съюза, който с приемането на по-изостанали държави увеличава дистанцията си от САЩ. През 2005 г. стратегията бе осъвременена в по-реалистичен план, като бе акцентирано на създаването на нови работни места. Тази седмица Европарламентът ще я разгледа в още по-скромна перспектива - като изравняване между жените и мъжете на възможностите за труд. Австрия и Финландия чувстват, че няма да могат да отчетат големи успехи, и затова са записали в общата си програма, че "ще посветят по-нататъшни усилия за разясняване пред обществото на нуждата от реформи". Българинът знае какво значи, когато му заговорят за "реформи": зад тази дума може да се скрие всичко - и действие, и бездействие.
Но най-тревожно е, че се подновява спорът за бюджета, който погълна вниманието на съюза през цялото второ полугодие на 2005 г. Успокоението трая само колкото да минат коледните и новогодишните празници. Приетият с мъка от Европейския съвет проект вероятно ще бъде отхвърлен от Европарламента, след като парламентарната бюджетна комисия гласува единодушно против него в средата на миналата седмица. При наличието на толкова очевидно разногласие е предвидена сложна процедура за помирение и постигане на общо решение, която може да се забави до края на годината.
Когато Евросъюзът е изправен
пред два въпроса:
първо, дали ще влезе в 2007 г. с приет бюджет и, второ, дали ще влезе в 2007 г. с 25 или 27 членове, можем да си представим върху кой от проблемите ще фокусира вниманието си. Отговорът се съдържа в програмата на австрийското и финландското председателство. Тя се състои от 15 точки, като въпросът, който ни интересува най-много, е на 13-о място. Той е изчерпан с две изречения, в които е казано, че България и Румъния имат за цел да се присъединят през януари 2007 г. Препоръчва им се да продължат да се готвят, поставени под "наблюдение дали спазват поетите задължения". Но най-важните ангажименти като борбата с организираната престъпност и корупцията засега се разглеждат от София и Букурещ по-скоро като пожелания. След четири месеца може да се окаже, че и Евросъюзът гледа по същия начин на тяхното приемане.
