Всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек е ставал свидетел или познава някой, пострадал от насилие в дома, сочи статистиката у нас. Жертвите не търсят помощ от самото начало, вярват, че нещата ще се променят. След побоя насилникът винаги се извинява, настъпва „розовият период". Причината, която най-често се изтъква от жертвите, за да останат с насилника е „заради децата". Обикновено жените подават молби за развод, едва след като децата им се отделят от тях.

През април м. г. влезе в сила Законът за домашното насилие. Въпреки че има доста кусури, даде кураж на някои от жертвите да търсят разрешаване на проблемите си.

Факт е обаче, че малко от тези дела завършват благополучно. От 33 дела в районния съд в Пловдив 11 са прекратени заради нередности по исковите молби, други 11 не са продължили по искане на самите жертви, и едва по 1/3 от тях съдът е разпоредил ограничителни заповеди за насилниците.

Причината жените да оттеглят жалбите си е или че насилникът се е разкаял и е обещал никога повече да не прави така, или че когато е получил призовката си, отново е пребил жената и тя от страх е прекратила делото. Законът не накара жените да се страхуват по-малко, казва Мирослава Чантова, психолог от Фондация за грижи в общността „Дива" - една от неправителствените организации, благодарение на които законът за домашното насилие вече е факт и у нас. Нещата са такива, че жертвата, след като бъде пребита, трябва да излезе от къщата, тя трябва да се страхува, да мисли как да си вземе децата, в кой кризисен център да се настани, как да си вземе документите и хиляди други неща.



Лошият, насилникът остава в дома



По закон той може да бъде глобен от 500 до 2000 лв. Но повечето жени не смеят да го направят - най-вече заради децата и материалната осигуреност.

"Освен това много жени разсъждават така: след като съм му съпруга, той има право да прави с мен каквото пожелае, два шамара не са кой знае какво, това, че ме обижда, не е насилие", обяснява Чантова. Всъщност психическото насилие е подценявано много сериозно. Не е нужно да си със счупени ръце и крака, за да се чувстваш жертва на насилие. Всекидневното унижение, подценяването ти като човек, накърняването на достойнството ти оставят много по-сериозни травми върху психиката, отколкото няколко шамара. "Другото, което се случва, е, че когато полицаят отиде и тръгва да прибира насилника с белезници, защото е агресивен, жертвата се хвърля върху униформения и тръгва да го бие. Те се чувстват виновни, че това се е случило заради тях", казва психоложката.

Полицаите рядко ходеха по адреси при домашно насилие, смятайки, че това е семеен проблем. Особено ако се е случвало и друг път в същото семейство.

„Преди законът да бъде приет, не че не сме помагали на жертвите на домашно насилие, но сме били ограничени, нямахме законова база, която да регламентира действията ни. И преди, и сега домашното насилие не е престъпление от общ характер. Леката и средната телесна повреда, когато са станали в семейства, не се преследват по общия ред, а с искова молба до съда", казва старши лейтенант Нина Маринова от сектор „Охрана на обществения ред" на РЗ „Полиция" при РДВР-Пловдив.

Тя и още 49 полицейски служители бяха специално обучени



да оказват правна и психологическа помощ на



жертви на домашно насилие от две неправителствени организации - Фондация за грижи в общността „Дива" и „Български център за джендър изследвания". По трима полицаи от пловдивските РПУ и по един районен инспектор от управленията извън града бяха обучавани как да се държат с жертвата, как да получат повече информация от нея, как да й помогнат, как да разпознаят белезите на насилие... Например важно е гласът и погледът на полицая да е съчувстващ, ако жертвата е седнала, той също да е седнал, да остави да премине първоначалният й емоционален изблик, в първия момент да не води записки, за да не я изплаши допълнително. Полицаят трябва да може да разпознава и типичното поведение на насилника - обикновено той се оправдава с това, че жената му изневерява, започва да пита полицая :„А ти какво би направил, ако твоята жена изневерява? Разбираш ли - тя е луда, бие децата, тя си го заслужава!" Друго оправдание е „Тя падна и аз я вдигнах". Това са 10-20 извинения на насилника пред полицейския служител. На един семинар полицаи и прокурори от Мериленд и Минесота, САЩ, където законът за домашното насилие действа от 15 г., са обяснили на българските си колеги, че е добре да ходят по двама на оглед при случай на домашно насилие. Първата им работа е да разделят жертвите. Обикновено те са сложени на столове с гръб един към друг, а полицаите хем имат визуален контакт, хем могат да предпазват сами себе си от евентуално нападение на насилника.

С влизането на закона вече има пет мерки, които се прилагат в случаи на домашно насилие. Полицията има правомощия по първите три - задължаване на насилника да се въздържа от домашно насилие, отстраняването му от съвместно обитавано жилище за срока, определен от съда, забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на жертвата. При нарушаване на мерките полицията сезира прокуратурата и задържа извършителя с 24-часова заповед за арест.

„Законът дава възможност на пострадалата да си изкара медицинско свидетелство от всеки един лекар и той няма право да откаже. Вече не е нужно да е съдебен лекар. Така, от една страна, жертвата получава мярка за защита, но същевременно може да си пусне искова молба за средна телесна повреда по реда на НК", обяснява ст. л-т Маринова.

Полицайката й психоложката са единодушни, че



законът има много несъвършенства



„Причината за приемането му бе не толкова натискът на неправителствените организации, а влизането ни в ЕС. Затова той не бе достатъчно добре огледан и по никакъв начин не е свързан с НК, НПК и Семейния кодекс",категорична е Мирослава Чантова. Според нея много от съдиите не знаят за закона. „Там е посочено, че след приключване на делото жертвата и насилникът се задължават да посещават програма за рехабилитация и подкрепа. Но когато отидохме да си подадем документите в съда, ни се обадиха да ни питат за какво сме ги занесли. Ако съдиите не знаят, че има закон и не знаят какво се съдържа в него, как очакваме да се развие едно дело?", смята психоложката. Оказва се много важно какво ще напише жената в молбата, която подава до съда. Жертвите няма откъде да знаят какво точно да изтъкнат, за да може дежурният съдия да им даде заповед за защита. „Затова по време на нашите обучения искахме да обучим полицаите какво е важно да се пише в жалбата, например имало ли е заплаха за убийство.

Ако насилникът е допрял ножа до гърлото й, макар да няма порезна рана, това е много важно да бъде описано. Вероятността жената да се сети да го напише е много малка, а ако полицаят не е достатъчно съобразителен и не я попита, следващия път може да стане реално убийство", смята Чантова.

Според ст. л-т Маринова пък е пропуснато да се уточнят условията на ограничителната мярка. „Например - ако пострадалата работи в една данъчна служба и насилникът трябва да дойде да си плати данъците, да, той ще наруши мярката, но пък идва по определен повод. Това трябва да се уточни", казва Маринова. В момента работна група към МВР разработва методически указания за прилагането на закона за домашното насилие. Те включват инструкции от това какво да направи полицаят при получен сигнал по телефона за извършено домашно насилие, да действията на самото място, как се постъпва, ако там има деца, как полицаите да предпазят живота си.

„Този закон се прилага само ако жертвата иска. Ние можем да обясним какви права има тя, какво може да направи, но не можем да я задължим. Говорили сме си с адвокати и психолози и нашето мнение е, че средната телесна повреда трябва да стане престъпление от общ характер. Говорим за промяна в НК. Мисля, че това е престъпление срещу личността и това, че те са семейство, не дава право на единия да наранява другия. Не че леката телесна повреда не е правонарушение, но нека малко по малко да правим крачки", предлага ст. л-т Маринова. Докато тече съдебното дело, или пък се чака влизането в сила на ограничителните мерки, жертвите е добре да посещават програмите за рехабилитация или пък да потърсят убежище в кризисния център, казва Мирослава Чантова. От откриването му на 13 септември 2004 г. на горещата телефонна линия са се обадили 756 жени, а настанените в него са 73. Когато жените дойдат при нас, са много объркани и не знаят какво да правят. Някои от тях идват всяка седмица и все още не са сигурни как да постъпят. Адресът на кризисния център се пази в тайна, тук жените получават всичко. Има обзаведена кухня, в която могат да си готвят. Постоянно набираме дрехи, одеяла, храни и вещи, които са нужни на жертвите. Помагаме и по-нататък. Ето сега една жена с три деца си взе стая под наем, а заплатата й е 200 лева. Спят на един матрак. Успяхме да им съберем дрехи. От общината не получаваме никаква помощ. Почти няма НПО в Пловдив, която да няма общинска сграда, а на нас все ни отказват, оплаква се Чантова. Мечтата й е у нас да стане като в Испания, където обществото е много чувствително към проблемите на домашното насилие. Медиите непрекъснато излъчват клипове, а законът е такъв, че полицията подава сигнал до социалните служби и те се намесват дори ако жертвата не е съгласна.