Това, че един армейски началник кандърдисвал подчинени за секс, изненада ли ви? Полковник Ал. Петков действал спрямо дамите в униформа по метода на камшика (заплаха за уволнение), и морковчето (обещание за растеж в службата).

Аз не се изненадах, не открих и особено изненадани. Имаше няколко коментара, в диапазона между възмутата и нездравата веселба, и малко демонстрационна строгост от началника на Генщаба.

Ако съществува някакъв сюрприз при подобни вести, то той е, че се е разчуло. Опитът показва, че някои от нещата, които се случват най-често, се разчуват най-трудно. (Рушветите например).

Армията е такова нещо, че, от една страна, се ръководи от строги правила и норми. А от друга, дава много власт на едни хора над други. Наистина много. Която, при условие че си скрит садо-дегенерат, можеш да използваш на воля, без дори - забележете - да нарушаваш строгите правила и норми. (Казва се гонка по устав). Ако пък си обикновен човечец с обикновени човешки мераци - за уютен дом, или за някоя поспестена парица, можеш да нарушаваш правилата дълго, без това да се зловиди комуто и да било. Примерно, употребявайки полуробския войнишки труд за лични нужди. Да се пренесат, да речем, мебелите на някой командир от една квартира в друга, (авторът е катерел така дивани и бюфети до петнайстия етаж в битността си на редник на времето), да се измие и поправи личната кола на офицера, да се поработи на личната офицерова вила. Е, понякога не за без хич - кога срещу отпуск, кога за кебапчета примерно.

Съответно, ако си под тормоза на либидото си, то не е чудно, че захващаш да тормозиш обектите на една ръка разстояние - я планшетистки, я готвачки, я женски, я мъжки - според ориентацията...

Изобщо, ако си шеф в една система, и накладките на моралните ти спирачки са се поизтъркали, почваш да летиш към средновековието. Ако много хора са силно зависими от тебе, е лесно да започнеш



да се чувстваш като феодал



И да захванеш да налиташ на сержантките (сервитьорките, студентките, репортерките) като петел в курник. С внезапно избуяла претенция за нещо като Jus primae noctis*.

Можеш също така да не спазваш Кодекса на труда, принуждавайки бременните си работнички да шият без почивен ден, да викаш подчинените си да ти слугуват на домашен празник, да караш възпитаниците от интерната да ти работят ангария, или да "покровителстваш" сексуално питомците от спортната школа.

Тези неща се случват често. И по принцип не се разчуват, защото и двете страни си мълчат. За едната е ясно защо мълчи, а другата го прави от страх да не загуби дребни изгоди.

(То и в Сливен така щеше да стане, ако една от тормозените дами под пагон не беше пометнала от притеснение, че ще я уволнят. А след това, в светлината на личната си драма, си развърза езика, след което се престрашиха и останалите.)

Не става дума само за армията. Става дума за мерака по феода, който си е жив и здрав. Той лесно разцъфва в саксията на поделения, учреждения, цехове и институти. "Дай му власт, па му гледай сеира" не е исторически закрепостена сентенция. Много човеци са така устроени, че развиват силна и наркотична зависимост от властта. Тоест, трябва им ежедневна доза, иначе завяхват. (Между другото, и при приматите е тъй - шимпанзе, което е царувало в стадото си, често получава инфаркт, когато някой съперник или син го измести от върха.) Всекидневната доза власт иди-дойди; по-опасното е, че



дозата почва да не стига



И искаш повече - да разполагаш със зависимите от тебе и по друг начин, и в извънработно време; дори ако може - да имаш власт над живота и смъртта им.

Тази силна дрога не е само в миналото - например крепостните балерини на руските помещици са пердашени с пръчка, когато не са танцували достатъчно добре. А футболният отбор на Ирак беше подлаган на физически наказания - бой след загуба от охранителите на по-големия син на Саддам. Да не говорим, че той можеше да утрепе когото си поиска от поданиците без последствие.

Мине, не мине година и гръмва скандал в САЩ или другаде с нови разкрития за попълзновенията на католически свещеници над младите им питомци зад иначе строгите стени на колежи и училища.

Желанието за по-феодални форми на властта разцъфва не само поради мераците за собствен феод у различни мономаниаци. То разцъфва и поради овчедушието на останалите.

Понякога си мисля, че формите на тоталитарно управление не са само плод на социални движения и идеологически доктрини. Те ми приличат и на нещо като негласен обществен договор за осигуряване на по-големи порции власт. Един вид - дайте да направим така, че шефовете да могат да разполагат с жилището, честта и живота на редовите труженици.

Пък комуто провърви, да се ползва на воля.

Носталгиците по такъв вид обществено устройство и днес помпат следната каверзна антиномия - ред ли искате или демокрация?

Разбира се, без власт в едно общество или един колектив не може да се свърши и най-простата работа. Тук не говорим за това, а за латентно-дремещия червяк на злоупотребата с нея, присъщ на мнозина. И за това, че злоупотребата с властта е добре изяснена по кодекси, но е изобличавана крайно рядко.

А то си има проста причина; с малки изключения крепостният не мечтае за свобода, а за замъка и герба на феодала си.



-------------

*Jus primae noctis - лат. Правото на феодала да легне пръв с новобрачната от семейство, което е под негова власт.