Поне две хубави неща са път да се случат в българското образование с осигуряването на безплатен достъп на учениците до електронни версии на учебниците. Неминуемата загуба на пазар за издателствата и падането на една финансова бариера (било то за ограничен кръг деца с компютри в домовете си, които не би следвало да имат сериозни финансови проблеми) е по-маловажното следствие. Появата на електронни учебници е път за решаването на далеч по-сериозен проблем - промяната в начина на преподаване и изпитване на учениците.

Надали е нужно да се провежда социологическо проучване, за да се установи какво е общественото мнение към хартиените родители на виртуалните учебници. На моменти напълно неразбираеми и дори откровено отблъскващи, сложните уроци неведнъж са сочени като



причина за липсата на интерес към знанието



Нещо повече, те са сред главните виновници за господството на една отдавна оспорена стратегия за учене - механичното наизустяване.

Ако в момента учениците от гимназиалния курс изобщо си купуват и използват хартиените учебници (с някои изключения като книгите по чужд език и тези по математика например), то е именно с тази цел. По-големият проблем е, че и учителите ги ползват по същия начин. Сравнителното международно проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие PISA + показа, че за разлика от западните си колеги голяма част от българските учители рядко ползват други източници за подготовка на уроците. Така се стига до абсурда Вапцаров да се преподава, като учителят диктува на учениците дума по дума урока от учебника.

Виртуалните учебници, писани от същите тези издателства, надали ще предложат по-достъпна като език версия на учебния материал. Те обаче имат преимуществото да говорят на допълнителни езици, далеч по-близки на учениците - чрез анимация, препратки в интернет за любопитни подробности, дори чрез гласа на фешън актриси като Йоана Буковска, озвучаващ, да речем урок по физика.



Подобно изобилие от "неакадемични" подходи



може с лека ръка да се отхвърли като поредния стремеж на учениците да им стане лесно. При добре разработени виртуални учебници това не просто не би било вярно, а би било признак за инертност и консерватизъм.

Има няколко възможности, които виртуалните учебници осигуряват категорично по-добре от хартиените. На първо място те стимулират търсенето на допълнителна информация. Виртуалните учебници позволяват и далеч по-лесен контрол на усвоеното знание, доколкото включват тестове за самопроверка. Установено е, че ученици, използващи контролни стратегии при ученето, усвояват материала по-ефективно. Учителят допълнително получава възможност да дава творчески задачи вместо решаването на задачи от книжния учебник като домашна работа.

Електронните учебници крият голям потенциал и за връзка с ученото по-рано по същия и други предмети. Уви първите проекти на виртуални учебници, представени този уикенд от МОН, са подценили това и изобщо не съдържат препратки към ученото по други дисциплини.

Самият Национален образователен портал, на който ще бъде качено учебното съдържание, пък позволява с форумите си далеч



по-лесно организиране на екипна работа



не само между учениците на дадено училище, но и между различни учебни заведения. На практика ще бъде разбит и монополът на разработка на нови учебни материали, доколкото учителите ще могат сами да подготвят такива на порталите на своите училища. Очаква се МОН да подбира най-добрите и достъп до тях да получат всички учители.

Всичко това ще окаже изключително силен натиск за промяна на случващото се в класните стаи. Възможни са две следствия от този натиск - още по-голямо разклащане на фигурата на учителя или качествена стъпка напред. Задължително условие да се избегне първата опасност е квалификацията на учителите. Натиск ще има и върху издателствата. Защото ако искат хартиените им учебници да се задържат на пазара по-дълго (макар и самите издателства да прогнозират, че някой ден ще изчезнат), ще трябва да предложат в тях нещо по-добро.