Имате нова кола, имате красива жена и за първи път решавате да тръгнете из Европа. Вие сте стриктен и решавате да проверите какво ще се случи ако някой местен катаджия ви спре, книжката ви ще е редовна. "Ако не съм в нарушение и имам всички застраховки, най-вероятно нищо!", ще кажете. Отговорът е логичен, защото вече притежаваме лични документи, изцяло отговарящи на европейските - пластмасови, защитени с холограми и тайни (като на масони) знаци, изписани и на латиница и прочие. На пръв поглед това е така, но ако не вкарваш ежеседмично коли "втора ръка" от Европа, не си български студент в чужбина или тираджия, няма откъде да знаеш, че родната ти шофьорска книжка може да ти навлече не малко проблеми с местните катаджии. Има много случаи, в които те не ги разпознават или просто не искат да ги признаят. Слава богу, че не са като нашите дето викат постоянно "а сега какво ще правим".

Какво трябва да сторим, за да избегнем подобни случки. От Министерство на транспорта и от СБА препоръчват за всеки случай пътуващите да си извадят така нареченото



"международно свидетелство за управление на МПС",



издавано от КАТ и СБА. В интерес на истината то изглежда като диплома от евтин университет - евтина хартия, прикрепена с лепило снимка и е толкова лесно за подправяне, че уж непризнатата обикновена книжка изглежда като кораба на Дарт Вейдър пред "Москвич" 412.

Все още няма официален международен документ, който да регламентира статута на българските свидетелства за управление на МПС и дали те са валидни извън граница. Информацията по този въпрос, публикувана на официалните сайтове на министерствата, е неясна и многозначна. Със сигурност се знае само, че с влизането на България в ЕС, шофьорските книжки ще изравнят статута си с европейските. Към сегашния момент, на територията на Общността са признати 110 различни вида книжки , но нашите не са сред тях. През 2005-а европарламентът направи опити за прокарване на закон за задължителна смяна на всички шофьорски книжки на територията на Съюза, но идеята бе парирана, след като транспортните министри не успяха да постигнат споразумение по въпроса.

Ще възникне ли проблем, ако шофираме с родния документ в европейските страни? Трудно ще намерите чиновник, който може да ви отговори нещо сигурно.

Според външно министерство България вече е уеднаквила образеца и нашите свидетелства и в момента се признават в повечето страните-членки на ЕС. Кои са те обаче никой не може да каже с точност. Ако потърсите информация от Външно, ще разберете, че с Италия наскоро сме сключили официално споразумение. Ако пожелаете от чиновниците във ведомството нещо по-конкретно, те ще ви прехвърлят към посолството на съответната държава, оттам те ще ви препратят към СБА. Министерство на транспорта, което, според Външно е най-отговорно за подобни казуси, пък вдига рамене и препраща към КАТ.

Генералният директор на СБА Лука Биков е единственото служебно лице, което поема някаква отговорност по въпроса със статута на нашите шофьорски книжки и уверява, че за разлика от тях, "международното свидетелство" се признава в цяла Европа и дори в САЩ. Той препоръчва всеки, който напуска страната да извади международно свидетелство за управление, за да нямат проблеми със съответните чужди власти. То е еднакво за всички страни в Европа от 1968 г. насетне и се издава по силата на



"Конвенцията за пътното движение",



която е подписано във Виена от страните членки на "Икономическата комисия към ООН за Европа". Книжката носи пълна информация за шофьора на руски, английски, френски и испански и е нещо като застраховка за безпроблемно шофиране по пътищата на подписалите конвенцията страни; урежда въпроса с категорията на водача, но не освобождава от задължението да се спазват законите на съответната страна. Тя важи една година от датата на издаване и струва 12 лв. За издаването й са необходими валидна българска шофьорска книжка, контролният талон, лична карта и снимка. Дори ако се сетите твърде късно за опцията, трябва да знаете, че бюра на СБА има и на граничните пунктове - "Калотина", "Кулата", които са денонощни, на ферибота при гр. Видин, на край с. Капитан Андреево, които работят от 8 до 18 часа, всеки ден. Дотук, добре.



Какво показва практиката?



Ако си екскурзиант, може да минеш между капките и изобщо да не те спират по пътя. Но ако пребиваваш за по-дълго време нещата се усложняват. Ако притежаваш виза за престой за определен период от време в дадена европейска държава, както са студентите, например във Франция, Испания, Италия, Великобритания, то няма нужда да сменяш родната си книжка с чужда. Шофираш с българската си необезпокоявано за неограничено време, но при извършено нарушение глобата се плаща на място. Първо, защото българите нямат същия брой наказателни точки на контролния талон и второ, защото са чужденци и случайно могат да пропуснат да си платят глобата. Ако обаче те променят статута си - получат документ за работа или станат пълноправни граждани на съответната държава, то тогава са задължени, в срок от една година, да подменят книжката си. Процедурата е олекотена, без никакви изпити, шофьорски курсове и прочее. Ако се просрочи годината, обаче, губят правата на българския си документ. Тогава те трябва да платят и преминат през шофьорски курсове и изпити, които не излизат изобщо евтино и не са никак лесни и подкупни, както у нас. Случаите на придобит нов статут - автоматично премахват възможността да се използват споменатите международни книжки, издадени от българските власти.

Не във всички европейски страни обаче нещата са толкова прости. В Германия и Белгия, например, шофирането с книжка от бившия Източен блок е възможно само до шестия месец. За арийците няма никакво значение дали си студент, или постоянен гражданин. До 6 месеца, от стъпването на германска територия, трябва задължително да се извади немска шофьорска книжка. В противен случай, проблемите с полицията са доста неприятни и скъпоструващи. За целта трябва да се заплати за курс, да се държи изпит и чак тогава да се издаде германски документ.

Голяма част от българските студенти не дават излишни пари за курсове и шофират в нарушение. Много от тях са изгорели, защото тамошните полицаи са неподкупни и безкомпромисни. Студентите в Германия се оплакват и от това, че дори международните шофьорски книжки, които по закон трябва да важат една година за цяла Европа и САЩ, пред немските катаджии не важат, т.е. всичко се оказва "бошлаф работа".

За САЩ положението е същото, даже по-лошо. Защото, първо - книжките на СБА там ги нямат за нищо, и второ - защото гратисният период за издаване на местно свидетелство за управление е само 30 дни. След този срок трябва да кандидатстваш за шофьорска книжка на съответния щат и отново държиш тест - теория и кормуване. Американските ченгета отказват да разпознават каквито и да било документи, различни от националните им.

Съседите гърци, в зависимост от настроението или жегата, се заяждат още на границата. Макар че хиляди българи пътуват до Халкидики само с обикновени книжки, често полицаите изискват от водачите на български автомобили, да притежават международно свидетелство за управление на МПС и не признават националните ни. В Италия без такъв документ например е трудно да наемеш кола (rent-a-car) или пък излиза по-скъпо, защото такса "риск" е по-висока. Същото важи и за останалите държави от Евросъюза. В САЩ пък след 30-я ден от пристигането, наемането на кола е почти невъзможно.

Родните спедиторски фирми се презастраховат от евентуални гафове и задължително вадят на шофьорите си международни свидетелства за управление и собственост. В крайна сметка се оказва, че ако си подготвен за всички тези подробности около статута на бг-книжките, главоболията са значително по-малко. Но как да стане това като никоя държавна институция не може да даде еднозначна информация на гражданите и прехвърля отговорността на други ведомства. В нашата държава всичко върви на принципа "парен, каша духа" и следователно преди да си се опарил няма как да знаеш какво да предприемеш за да се качиш на автомобила и да потеглиш към Eвропа.



Очакваме вашите мнения, идеи и въпроси на avto@segabg.com