Държавата жертва правомощието си да събира законно принудително дългове, да въвежда във владение или пък да принуждава родители и съпрузи да плащат издръжки, а работодател - дължими възнаграждения. След няколко дни е началото на частното съдебно изпълнение в България.

Събитие, което ще е значимо за много българи и фирми: едните - в качеството на длъжници, други пък - като потърпевши.

Всъщност съпротивата срещу въвеждането на частното съдебно изпълнение и в момента е твърде силна. И от страна на държавните съдебни изпълнители, и заради опасенията на хората, че то може да се мутризира, а и поради нормалния човешки страх от новото и невидяното. Всъщност Законът за частните съдебни изпълнители е в сила от 1 септември 2005 г., има и Камара на частните изпълнители и е въпрос на време е правителството да приеме подзаконовите актове - тарифата, наредбите за служебния архив, задължителното застраховане и за конкурсите за влизане в системата,



за да заработи частното изпълнение



Нещо, за което всеки трябва да е готов. Да знае, че има още една възможност да си събере честно и законно, а не с бухалки вземане. И да не се изненада, ако на вратата му звънне частен изпълнител.

Законът предвижда да действат и държавни, и частни изпълнители. В общи линии те ще имат едни и същи правомощия, ще вземат едни и същи такси, ще използват едни и същи процедури. Твърди се, че ще работят в условията на конкуренция. Всеки ще има право да избира дали да отиде при частен или при държавен съдебен изпълнител.

Държавните са ясни. Надеждите за ефективно съдебно изпълнение са насочени определено към частните изпълнители.

Всъщност когато се правеше законът, защитниците на въвеждането на частниците твърдяха, че загубите от неефективното държавно принудително изпълнение са повече от 850 млн. лв. Това бе и един от основните изводи в изследването на Института за пазарна икономика и Проекта за реформа в търговското право на Американската агенция за международно развитие (ААМР), които са сред основните двигатели на частното съдебно изпълнение. Друг радетел за идеята бе шефът на икономическата комисия в предишния парламент, сега вече председател на Сметната палата Валери Димитров, който бе съвносител на закона за частното изпълнение. За въвеждането на частно изпълнение у нас натискаха и САЩ, и една голяма част от бизнеса в България чрез своите организации. Като мотиви се сочеха и други данни:

- загубата за икономиката от неефективното държавно принудително изпълнение надхвърля 3,5 млрд. лв.;

- бюджетните разходи за поддържане на държавното изпълнение възлизат на 13,6 млн. лв., а пропуснатите ползи за фиска са минимум 170 млн. лв.;

- в България процесът на събиране на вземанията е 2,5 пъти по-скъп, отколкото в Холандия и Естония, и над 3 пъти по-скъп в сравнение с Белгия;

- времето за изпълнение е около 10 пъти повече, отколкото в Холандия;

- близо 380 000 съдебни решения не са приведени в изпълнение, като някои са постановени преди едно десетилетие, забавянето на изпълнението им ги обезсмисля.

Тези аргументи подействаха и парламентът без много-много спорове пусна частното съдебно изпълнение. Роля изиграха и опасенията да се узакони действащото силово и нелегално събиране на дългове срещу 10-20% комисиона. А идеята е изпълнението да излезе на светло и да стане по-ефективно.

Естествено има и гласове "против". Те идват главно от средите на държавното съдебно изпълнение, според които става дума за държавна функция, която трябва да се гарантира именно от държавата, че хората няма да могат да плащат високи такси, че едва ли ще е много ефективно и частното изпълнение, че не може да се дават правомощия на частници за предаване на деца и за уреждане на лични отношения между родители и деца и т. н.

В крайна сметка обаче може поне да се опита, след като се признава отвсякъде,

че принудителното изпълнение в момента е почти блокирало.

Частните изпълнители ще бъдат по един човек на всеки 30 000 души население, ще имат свои кантори, свой архив, правомощия, ще вземат такси за работата си и - образно казано - ще са нещо като частните нотариуси - не като функции, а като организация на работа.

Законът установява териториална компетентност на частните изпълнители - те ще действат на територията на съответния окръжен съд. Държавните ще продължат, както и досега, да работят на територията на съответния районен съд. Бизнесът и финансовият сектор настояваха за национална компетентност на частните изпълнители без териториални ограничения, но законодателят прие райониране на действията им с аргумент, че така ще има регулирана, а не стихийна конкуренция.

Предвижда се частният изпълнител да има право на



достъп в съдебните и в административните служби



- данъчни, НОИ, Централния депозитар, регистър на държавни ценни книжа, КАТ. Служебният архив на частния изпълнител ще бъде неприкосновен и никой няма да има право на достъп до него без съгласието на изпълнителя освен в случаите, предвидени със закон. А такива изключения в общи линии ще стават само със санкцията на съд.

Според изследване на Института за пазарна икономика необходимите средства за започване на един частен съдебен изпълнител за първата година ще са средно 36 000 лв. За първи път бе представена и проектотарифата за таксите, които ще се събират. Същите суми ще се взимат и от държавните, но те ще бъдат записани в Тарифа 1, в която са таксите, събирани от съдилищата.

Проектотарифата предвижда право на частните изпълнители да събират авансово голяма част от таксите, за да могат да си покриват разходите по извършването на съответното действие - събиране на дълг, въвод във владение, опис, принудително отнемане на вещи и т. н. За част от действията ще има прости, обикновени такси - за образуване на изпълнително дело таксата е 20 лв., а за други те ще са пропорционални - например за въвод във владение на имот ще се събира 1% от стойността на имота. Предвижда се да има и т. нар. субсидирани такси, които ще са за вземания за издръжка, за вземане по трудово възнаграждение, за предаване на дете. Те ще вземат от бюджета на окръжните съдилища. След като бъдат събрани от съответните длъжници, съдебните изпълнители ще ги връщат обратно на съдилищата.

Ако съдебният изпълнител действа в неработно време, в почивни или празнични дни, съответните такси ще са с 50% по-високи.

Предстои правителството да приеме и наредбите за задължителното застраховане и за условията и реда за провеждането на конкурс за частни съдебни изпълнители. Според първата те ще трябва задължително да се застраховат срещу причинени от тях вреди от виновно неизпълнение на задължение. Ако даден съдия-изпълнител е събрал за 1 година 30 000 лв. такси, той ще трябва да се застрахова върху 150 000 лв., а ако пък е събрал над 300 000 лв. такси, минималната годишна застрахователна сума става 2 млн. лв. Първоначално, преди да са започнали да събират такси и да имат годишен отчет, те ще се застраховат върху 150 000 лв. Интересно е, че авторите на проектонаредбата за професионалната застраховка на съдебните изпълнители са записали, че тя няма да покрива косвени загуби и форсмажорни обстоятелства. Но сред тях са изброени освен обичайните земетресение, буря, наводнение и твърде необичайните военни действия, бунт, революция, военен преврат, узурпиране на властта, размирици, стачка, тероризъм. Но и това не е всичко. Сред изключващите отговорността обстоятелства са и не по-малко странните за подобен род дейност радиационно замърсяване, неправомерно използване на запалими или взривни материали. Вероятно те са включени по повод примерно поето за пазене от съдебен изпълнител имущество, което служи за обезпечение, но и пак звучат смешно изредени в един такъв документ.

Частен съдебен изпълнител ще се става с конкурс, организиран от министъра на правосъдието. В него ще има комисия, писмен и устен изпит, а накрая назначаването ще става със заповед за възлагане от министъра на правосъдието. Всички частни съдебни изпълнители ще трябва да имат юридическо образование, чисто съдебно минало и медицинско удостоверение като инспектори ще проверяват валидността на документите.

Все пак това ще са хора не само с много работа, но и с огромни правомощия - да събират издръжки, да насочват изпълнение към работодатели и изобщо всеки един човек и фирма в България, да въвеждат във владение, да описват имоти и вещи и какво ли още не.

Който стане частен съдебен изпълнител, ще има тежката задача да води обаче изключително подробен служебен архив, в който да записва всяка своя стъпка и действие. Техните печати ще се изработват от Монетния двор, за да се ограничат възможните злоупотреби.



-----за каре



Основните такси, които ще събират частните съдебни изпълнители (същите са и за държавните)

- за образуване на изпълнително дело - 20 лв.

- за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника - 50 лв.

- за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа - 10 лв.

- за издаване на удостоверение - 5 лв.

- за издаване на препис от документ, съставен от частен съдебен изпълнител - 2 лв.

- за изготвяне на копие от изпълнителното дело - 10 лв.

- за искане до съдията по вписванията за вписване или за вдигане на възбрана - 15 лв.

- за извършване на опис на движими и недвижими имущества - 2% от продажната цена, но не по-малко от 50 лв.

- за принудително отнемане и предаване на движими вещи - 2% върху стойността на вещите, но не по-малко от 50 лв.

- за въвеждане във владение на недвижим имот - 1% върху стойността на имота, но не по-малко от 200 лв.

- за въвеждане във владение на семейно жилище - 50 лв.

За събрано парично вземане, таксата върху събраната сума е:

* до 100 лв. - 15 лв.

* от 100 до 1000 лв. - 15 лв. + 10% за горницата над 100 лв.

* от 1000 до 10 000 лв. - 105 лв. + 8% за горницата над 1000 лв.

* от 10 000 до 50 000 лв. - 825 лв. + 6% за горницата над 10 000 лв.

* от 50 000 до 100 000 лв. - 3225 лв. + 4% за горницата над 50 000 лв.

* над 100 000 лв. - 5225 лв. + 2% за горницата над 100 000 лв.