Средно два пъти в годината пред публика се поднася нечий доклад с вестта, че левът е сериозно надценен към еврото. Задължително се изброяват ефектите и вредоносните последици от това явление: поскъпване на стоките, намаляване на покупателната способност на нацията, влошени условия на търгуване (т.е. затруднения за износа и насърчаване на вноса). Това са факти, но



новина няма



Още когато през есента на 1996 г. Международният валутен фонд пробутваше гениалната идея за валутния борд, беше съвършено ясно какво ни чака. Аз поне 100 пъти съм изброявал пред всички възможни медии същите очаквани ефекти на борда, които сега жънем като фактически констатации. Въпреки познатите опасности на везните на политиката натежа основното предимство на борда. Защото валутният борд (стига да удържи критичната първа година) внася насилствена финансова стабилност. Трудна, скъпа, гладна, но стабилност. Пък и фондът беше излъгал тогавашните властници, че валутният борд ще бетонира във властта онзи, който успее да го въведе. Това е лъжа. Ако бяха чели историята, велможите щяха да знаят, че по-често е ставало обратното: платили скъпата цена на борда, нациите обикновено се отървават при първа възможност от политици, довели



неизбежните спътници на борда -



дезинвестиции, разорение и фалит на фирми, закриване на работни места и рекордна безработица, намаляващи реални доходи, поскъпване на стоките и бавно, но непрестанно обезценяване на националната валута. Илюзията на валутния борд се създава от неизменния валутен курс. Това, че едно евро остава равно на 1.95583 лева, съвсем не значи, че покупателната сила на лева е неизменна. И без сложни статистически способи се разбира, че ако една кошница стоки е струвала 100 лв. през 2000 г., а сега за нея искат 120 лв., значи левът се е обезценил (спрямо стоките) с 20%, загубил е 16.7% от покупателната способност, която е имал към началото на хилядолетието. А в каква степен се е променила "цената" на лева спрямо еврото, лесно ще разберем, като сравним стойността на въпросната кошница стоки в евро през 2000 г. Така отчитаме ефекта от собствената обезценка на еврото. За не повече от пет минути размишления средно интелигентният човек разбира



парадокса на "скъпия" лев



От една страна, стоките поскъпват, левът се е обезценил, т.е. спрямо еврото той е надценен. Това са синоними за един и същ икономически факт. От друга страна обаче, 1 лев струва все същите 51.13 евроцента. Значи, запазвайки курса си в евро, обезцененият лев е станал по-скъп. Хем е по-евтин (в стоки), хем е по-скъп отпреди (в евро). И става все по-скъп с всеки изминал ден, през който обезценката (инфлацията) на лева е по-висока от обезценката на еврото. Следователно става по-скъпо да се произведе една и съща стока в България (при неизменни физически разходи за производството й). Това води до



влошаване на условията на търгуване



Ако миналата година съм успявал да произведа моята стока за 100 лева (51.13 евро), аз мога да я изнасям в Европа при цена от завода, примерно 52 евро. Но левът се обезценява, тази година разходите ми стават 110 лева (56.24 евро). За да има смисъл да я изнасям, сега трябва да получа поне 57 евро, старата цена ще ми носи 8.23 лева загуба на бройка. Но външният пазар може и да не приеме цена от 57 евро за моята стока, например ако конкурентите ми доставят на 55 евро. Всъщност ако при 55 евро те са на печалба, не само износът ми ще стане невъзможен, но те могат да внасят своята стока в България и да ме изхвърлят и от вътрешния пазар. Единствените спирачки пред техния внос са само транспортните им разходи и различното оскъпяване от ДДС у нас и у дома им. Но ако надценяването на лева продължи, е само въпрос на време да започне внос на същата стока, която преди сме изнасяли. Днес сме изправени пред



последното изпитание на борда



Както през 1997 г. отгладувахме стабилността, сега ще трябва да изгладуваме и конкурентоспособността си. С цената на инвестиции в по-добра технология, икономии на труд и материали, свито производствено и крайно потребление обезценката на лева ще бъде пречупена. Това ще стане насила, мъчително, но е неизбежно. При запазен валутен курс на лева в евро стоките и услугите неизбежно ще поевтинеят, дори държавата да продължи да пречи, като изземва все същата или по-голяма част от създадената стойност, за да я изпомпва право към чужбина (лекомислено бе прието, че валутният резерв, в т. ч. бюджетният излишък, не може да се пласира при български банки). Приказките за промяна на курса на лева към еврото са безсмислици, и то вредни. Забележете, че



проблемът не е в лева



Ако го бяхме премахнали и сега плащахме в евро, щяхме да имаме по-нисък, но съществен инфлационен диференциал. Еврото в България пак щеше да е надценено спрямо еврото в Европа. Промяна на валутния курс или връщане към свободно плаване означава, че платената вече цена за стабилността ще отиде нахалост. Ще се върнем години назад и без да решим нито един проблем, ще забавим и ще оскъпим решението. Макар че избрахме трудния път, веднъж поели, трябва да следваме този път докрай.