Обидните изявления на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, с които той отрича правото на Израел да съществува и в които нарече холокоста мит, изостриха опасенията по света. Иран има революционна история, глобален идеологически дневен ред и опит в подкрепата на тероризма. Регионът, в който се намира, е нестабилен. И сега Техеран обяви, че ще поднови ядрената си енергийна програма, като махна пломбите, поставени от МААЕ на ядрените й съоръжения. Доскоро отхвърляше и предложението за обогатяване на уран в Русия: все пак ключът на всяка военна програма е притежаването на военно ноу-хау.

Въпреки това аргументите, че Иран няма право да разработва ядрено оръжие, звучат малко спорно юридически. Франция, САЩ и Великобритания не са изпълнили всички изисквания по силата на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, а на Индия, Израел и Пакистан бе позволено да станат ядрени държави.

Желанието на Иран да притежава ядрена енергия също е разбираемо въпреки огромните му петролни залежи - все пак ядрената енергия е изгодна икономически.

Също толкова спорен е и аргументът, че ако Иран не се опитва тайно да разработи ядрено оръжие, не би се противял така ожесточено на международен контрол. Иранците биха могли да отговорят, че САЩ не биха приели такова ограничение на суверенитета си и че Иран никога не е нападал друга страна. Все пак обаче, ако Иран се сдобие с технология за обогатяване на уран, контролът върху военния му ядрен потенциал в бъдеще не би бил възможен.

Западът е изправен пред няколко проблема в отношенията си с Иран. Единият е, че никой не може да каже какво се случва в самия Иран. МААЕ вярва, че след 5-10 г. там ще има атомна бомба, други обаче твърдят, че това ще стане по-скоро. Освен това е трудно да се разберат истинският смисъл и целта на изказванията на иранските лидери, те трябва да се разчитат през призмата на вътрешната им политика. Иранската република се отличава с теократични и демократични елементи едновременно.

Има неизбираеми институции, които отразяват теократичния елемент, там суверенитетът е на Аллах. Има обаче и изборни институции - президентът и парламентът.

Президентът Ахмадинеджад е различен от аятолах Али Хаменей, който е най-могъщият лидер в страната. Но мутиращите групи по интереси в Иран непрекъснато маневрират и постоянно плетат различни интриги. Изявленията на иранските лидери не могат да се тълкуват така, както правим това с изказванията на западните им колеги и същото се отнася и за начина на водене на преговори.



Иранците гледат на преговарянето като на игра,



чиято цел е да объркат противника и се водят от правилната оценка, че те самите могат да се оправят по-лесно в обърканата ситуация, отколкото западняците. Винаги трябва да имаме предвид две аксиоми: "Не бъркайте движението с напредъка" и "Истината е субективна". Иранците водят преговори по-скоро инстинктивно, отколкото стратегически. Има огромна пропаст между реалността и това как тя изглежда, между действието и риториката.

Три елемента доминират в начина на мислене на иранците: недоверие, несигурност и фундаментализъм. Доверието почти не съществува в иранското общество и затова те не виждат никаква причина да вярват на западняците, особено ако се вземе под внимание и иранската история - една страна, експлоатирана жестоко, без да получи нито една от облагите на колониализма. Народът не може да прости организирания от САЩ преврат срещу популярния премиер Махамад Мосадек през 1953 г. и подкрепата на ЦРУ и американската армия за шаха, подкрепата на Вашингтон за Ирак, когато той нахлу в Иран през 1980 г., и факта, че американците си затвориха очите, когато Саддам използва химическо оръжие срещу иранци.

Иранците се чувстват несигурни дори и без да има непосредствена заплаха. Според популярното схващане Америка е "големият сатана" и се възприема като пряк враг. Религиозният фундаментализъм господства сред иранските лидери и влияе върху начина им на мислене и политиката им.



Ето защо САЩ и ЕС са изправени пред 4 възможности -



да насърчат вътрешната опозиция в Иран, да предприемат военна операция, да наложат икономически санкции или да управляват ядрения капацитет на Иран.

Настоящият режим е стабилен и няма признаци вътрешната опозиция да е в състояние да влияе по някакъв начин в обозримо бъдеще. Военните действия от страна на САЩ и/или Израел са малко вероятни, дори и да е налице политическа воля. САЩ вече са прекалено ангажирани във военни действия, ще трябва да вземат разрешения за полети над трети страни, а реакцията на ислямския свят ще бъде ужасяваща.

До споразумение за общи икономически санкции не може да се стигне. "Интелигентните" санкции за определени сектори са възможни, но е трудно да се предположи доколко биха били ефективни без участието на Русия и Китай. Възможно е Русия да бъде убедена да ги подкрепи, но Китай се нуждае от иранския петрол.

Индия също е ключов играч, защото Иран зависи от нея за рафиниране на петрола и бензина. За Турция също ще има сериозни последствия, защото тя също зависи от иранския газ и петрола. Западът разполага с ограничени икономически възможности, с които да изкуши Иран, и предложените досега се оказаха неефективни.

САЩ единствени могат да дадат гаранции за сигурността на Иран, но недоверчивите иранци няма да могат да бъдат убедени, че тези гаранции са неоспорими и сериозни. Ясно е, че решение няма да е възможно без тясно сътрудничество между САЩ и ЕС.

Ако всичко останало се провали, процесът просто ще трябва да се управлява. Това означава минимализиране на вероятността Иран да премине към следващия етап в ядреното производство и да използва ядрено оръжие. Трудно е да се предположи срещу кого Иран би използвал подобно оръжие: едно нападение срещу Израел ще доведе до ядрен отговор.

Най-голямата опасност е оръжията за масово поразяване да попаднат в ръцете на терористи.

--------------------

* Авторът е основател и председател на Центъра за европейска политика, статията отразява негово лично мнение.