Може би е крайно време в България да бъде написан закон ЗА глобите, преди държавата да започне да действа единствено по закона НА глобите!?

Идеята е екзотична, но само на пръв поглед. Защото паричната санкция фигурира в хиляди нормативни актове и съществува очевиден хаос при налагането и събирането й, което допълнително се усложнява от заложения в законите субективизъм. Достатъчно е да споменем последните драми - кой и как да събира глобите, налагани от КАТ, как тихомълком в закона за българските документи за самоличност е прокаран текст, според който, ако не върнеш в тримесечен срок изтеклия международен паспорт, те глобяват най-малко 20 лв., санкциите, ако не си смениш регистрационните табели на автомобилите и т. н.

Парадоксално, но факт - законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН), в който е записано що за наказание е глобата, как и кой я налага, за какви нарушения и т.н., е



приет в далечната 1969 г. и оттогава е кърпен повече от 20 пъти



Той е не само остарял, непълен и двузначен, но и съдържа поредица безумия. Така например сред административните наказания все още се мъдри общественото порицание, което от години изобщо не се прилага. Глобите пък би трябвало да се определят не само със закон, но и с укази, а от доста години укази може да издава само президентът, който пък може да обнародва закон, да назначи посланик, висш държавен служител или пък да даде генералски пагони, но не и да определи някаква санкция. Изобщо не подлежи на коментар текстът, че "административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани".

В този закон е записано определението за глоба: "Наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума." Следва и указанието, че за непълнолетните глобата се заменя с обществено порицание. По-надолу пък пише, че всички наказания се налагат на лицата над 16 години, а по закон от 16 до 18 години също са непълнолетни. Но това е дребен кахър в сравнение с куп други неща.

Основен проблем е, че



законът допуска вариации на размерите на глобите



"от-до" без никакви ограничения. Това създава условия за субективизъм и произвол. Пример: "Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от правителството, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. Ако пък наруши акт, свързан с данъчно, митническо, валутно или екологично законодателство, глобата е от 400 до 3000 лв." Друго малоумие е, че редица други глоби за същото нарушение се предвиждат и в поредица отделни данъчни, митнически, валутни и екологични закони. А това е против принципите на правото изобщо. Наказанието за едно нарушение трябва да е на едно място.

Единственото указание колко да е глобата, записано в ЗАНН, е, че при определянето на размера й трябва да се "вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя". Нищо повече от едно добро пожелание. Някой да е чувал за глоба, която да отчита имотното състояние на санкционирания? Или пък да се взема предвид тежестта на нарушението или подбудите? Не, разбира се.



Всичко е оставено в ръцете на чиновника



Той преценява с колко да бъде глобен един човек - със 100 или 2000 лв. Например - гражданин декларира пред данъчните покупка на имот със закъснение. От какво зависи каква да е санкцията - 10, 30, 200, 300 или пък 400 лв.? От големината на жилището? От имотното състояние? От цената? Нищо подобно. Всичко се определя на око, в зависимост от настроението на чиновника. Практика, която е повече от порочна.

Вторият проблем е слагането на долна граница на глобите. Ако човек не си върне изтеклия международен паспорт или пък го загуби или повреди, глобата е от 20 до 150 лв. Т.е. тя е най-малко 20 лв., независимо че гражданинът може да няма вина за настъпилото произшествие.

Тук е мястото да се посочи още едно безумие - държавата често крие какви глоби е приела. Така стотици хора не знаеха, че има глоба за невърнат паспорт. Санкцията бе вмъкната тайно при промени в закона за българските документи за самоличност заедно с още поне 50 изменения. Никой не информира обществото. И така две години след промяната хиляди "изгоряха" и платиха поне по 20 лв. Максимата, че незнанието на закона не извинява гражданите, в случая е спорна, защото става дума за десетки хиляди глоби, записани в поне 2000 нормативни акта. Кой може да ги знае всичките? Та те депутатите, дето са ги приемали, се изненадват, като научат какво са записали в закон?!

Повече от очевидно е, че трябва час по-скоро да се оправи режимът на глобите, за да е ясно как се определя размерът им и при какви условия се налагат. Правилна крачка в тази посока е предложението, което прави работната група по промените в Наказателния кодекс, в който също се предвиждат стотици глоби. Там разликата между най-ниската и най-високата санкция е 5000 пъти - ако за проповядване на фашистка идеология или опетняване на знамето се предвижда 100 лв. глоба, то за незаконна сеч тя е 500 000 лв. Според експертите глобите в НК са се превърнали в "изключително тежко, дори непосилно наказание не само за осъдения, но и за цялото му семейство (при това при конституционно и законово деклариране, че отговорността е лична)". Специално в наказателното право се отчита другата крайност - абсолютният размер на глобата без възможности за реагиране при тежест на вина и имотно състояние. Така на практика се получава, че някои даже няма да я забележат като разход, а за други тя ще е финансов крах. Затова се предлага да бъде възприет европейският опит и



определянето на глобата да става въз основа на дневния доход



на лицето, който включва заплата, хонорари, наеми и т.н. Сборната сума от предходната година ще се разделя на 360 и това ще е средният дневен доход. Авторите на идеята предлагат съответните лица да подписват декларация за полученото и ако при проверката се установи, че са излъгали, ги грози до 6 години лишаване от свобода. Този подход може да бъде възприет и при административно-наказателното право и така всяка глоба ще може да се определя далеч по-справедливо. Ще се отчита и тежестта на нарушението, и имотното състояние на глобявания. Защото ако приемем, че съдът е висша инстанция, която раздава правосъдие и може да определя различни по-размер глоби след един дълъг и задълбочен процес, то държавният чиновник определено си е сам господар и може да си налага паричната санкция както му падне.

Проблем е, че и при административните нарушения, както и при НК през последните години започна безразборно повишаване на размера на глобите. Някои от тях вече достигат нива от 100 000 лв., 500 000 лв., че и 1 млн. лв. - например за фирми, чиито ръководители са извършили примерно престъплението подкуп, контрабанда, участвали са в организирана престъпна група и др. Повишаването на репресията обаче е обратно пропорционално на събираемостта на глобите. Нещо, върху което законодателят също трябва да се концентрира. Защото какво значение има, че си записал голяма глоба за превишена скорост или каране на кола след употреба на алкохол, ако не можеш да я събереш?

КАТ например от години събира около 10% от глобите и постоянно отчита 30 млн. лв. несъбрани вземания. И никой не взема никакви мерки по въпроса. Така на практика държавата мотивира шофьорите изобщо да не им пука, че нарушават закона. Ситуацията е следната: някой си кара с над 100 км повече от разрешеното, глобяват го 50 лв., но няма кой да му ги събере принудително. Доскоро данъчните правеха опити да вземат тези суми, макар че по закон нямат подобно задължение. Затова когато някой отиде да си плаща данъците, те го питаха иска ли да си издължи глобата от КАТ, той естествено казва "не". Защото няма никаква санкция за това, че не я плаща. И като мине двегодишната давност, глобите отпадат. Държавата е загубила десетки, ако не и стотици милиони левове от несъбрани глоби от КАТ.

Не че и събираемостта на останалите глоби е кой знае колко голяма. Те се водят частни държавни вземания и редът за погасяването им е следният - покана за доброволно изпълнение, при отказ идва принудително изпълнение, което трябва да мине чрез агенцията за държавни вземания. Тя пък трябва да се снабди с изпълнителен лист и да започне процедура по принудително изпълнение чрез съдебни изпълнители. Ако се спазва тази процедура, на практика за събирането на глоба от 30 или 40 лв. ще се похарчат поне 100 лв., без да се брои пропиляното време. И още нещо - наскоро Сметната палата призна, че не може да открие 7 бивши депутати, за да им връчи наказателните постановления за глоби, защото не са подали имуществени декларации. Какво да говорим за хилядите хора, на които не им пука от глобите, тъй като знаят, че трудно ще бъдат открити. Освен това по българското законодателство не е позволено да се слага лихва върху глоба, защото и двете се считат за наказания, а за едно и също нещо не се позволяват две санкции. Примери за недомислия по тази тема може да се дават безброй.



Какво може да е решението



на тези проблеми?

Просто плащането на глобата трябва да се обвърже с други дейности. Примерно - данъчните да не издават документи на нарушителя, че е издължил всичко към държавата, ако не си е платил глобите. Така той няма да може да продава и купува кола, имоти, ще има проблеми с излизането зад граница и т.н. А пък пътните глоби ще се съберат, като на неизрядните се отказват услуги от КАТ - издаване на нови документи, регистрация и т.н.

Ако всички изброени вече безумия не се оправят в кратки срокове, с основание ще можем да претендираме, че България е страната с най-много предвидени, несъбрани и абсурдни глоби в света. В държавата, която живее и се регулира единствено чрез глоби.







Мерки

* премахването на възможността за субективизъм при налагането на глобите и при определянето на размера им, което ще ограничи възможностите за корупция

* малко на брой и невисоки по размер, но ефективни глоби

* глобата да съответства на нарушението и да отчита имотното състояние на глобявания

* всяка нова глоба да се популяризира в обществото - за да се повиши превантивната й роля

* да се премахне дублирането на различни глоби за едно и също нарушение в различни закони

* да се създаде стройна организация за събирането на глобите - по-уместно е с това да се занимава новата Национална агенция по приходите, а не Агенцията за държавни вземания.

* да се уреди ясно и еднозначно въпросът с глобите по фиш и квитанция, които по сега действащото законодателство не подлежат на обжалване и са източник за произвол

* да не се позволява на отделни ведомства или общини да си приемат и пишат каквито им падне глоби

* създаване на условия и стимули за плащане. В Лондон например се глобява всеки, който влезе в центъра, без да е платил преди това такса от 5 лири. Ако нарушителят плати в рамките на определени часове, глобата се намалява двойно. Ако не я плати в двудневен срок, обаче размерът автоматично се удвоява.