ВИЗИТКА

Иван Нейков е роден през 1955 г. в Хасково. По образование е юрист. Беше социален министър в правителството на Стефан Софиянски и Иван Костов. Сега е общински съветник от СДС, председател на постоянната комисия по бюджет и финанси. Беше и председател на временната комисия за анализ на концесионните договори, която беше създадена от СОС преди 2 г.



- Кметът Бойко Борисов обяви, че иска да бъде прекратена концесията за чистота. Според вас това може ли да стане на практика?

- През 2004 г. временната комисия за предоговаряне на концесиите стигна до извод, който категорично беше подкрепен от целия съвет - че концесията във вида, в който е сключена, е неизгодна за софиянци и трябва да бъде прекратена, освен ако не настъпи значителна промяна в параметрите й. През 2005 г. бяха водени продължителни преговори, имаше известно подобрение, понижиха се цените за много от услугите, но общото впечатление на софиянци е, че всъщност някаква радикална промяна към подобрение няма. Затова си мисля, че предложението на кмета има логика и вероятно една немалка част от общинските съветници биха го подкрепили. Големият въпрос е, ако бъде прекратена концесията, какво правим на следващия ден. Поставени сме горе-долу в ситуацията "ела зло, че без тебе по-зло". Затова трябва сериозна дискусия в общинския съвет.

- Защо не беше прекратена концесията преди 2 г.?

- Една от причините е желанието ни да има промяна, която да е изгодна за софиянци. На второ място - едно прекратяване без отговор на въпроса кой се занимава с боклуците на следващия ден не е доброто решение. Защото това ще означава, че ще кажем на софиянци: вие не харесвате концесионерите, ние затова прекратихме договора, но оттук нататък не знаем кой ще събира сметта. Затова и подходът трябва да е на добрия управленец - можеш да смениш един партньор, можеш да се откажеш от един договор, но трябва да имаш готовност незабавно да го заместиш с нещо друго.

- Какви са вариантите?

- Добрият вариант е да се постигне такова изменение, което да отговаря на интересите на софиянци. Ако това не може да се получи, би трябвало да започне процедурата по прекратяване. Самата процедура е въпрос вече по-скоро на дискусия на юристите на общината и на концесионерите. Част от нещата, които установи временната комисия, бяха и тези, че в договора чергата е издърпана към концесионерите, включително и в частта прекратяване на договора.

- В какъв смисъл?

- Не е толкова лесно да заявиш: "Не ми харесвате, заминавайте си." Има продължителна сложна процедура на установяване неизпълнение на договора. Част от тежката дискусия, която водихме във временната комисия, беше и това, че концесионерите заявяват: "Съгласни сме, че София не е достатъчно чиста, но вие плащате малко. Ако плащате повече, София ще е чиста." Тук е заровено кучето. Разбира се, че няма как за 5 лв. София да бъде изчистена - чистотата, като всяка дейност, струва пари. Въпросът е, че много сериозно се разминаваме в разбирането ни за колко пари София трябва да бъде чиста. Когато е подписван договорът, на концесионерите им е казано, че ще получават между 70 и 80 млн. лв. Тяхната теза е, че плащаме под 50 млн. лв., затова е и усещането, че София не е чиста. Проблемите са заложени в голяма степен и в самия договор. Позицията на СОС - радвам се, че и на кмета е такава, - е да играем с карти на масата - или ще постигнем съгласие за нови ценови параметри и ново качество на услугата, или ще се върви към разваляне на концесията.

- Има ли предвидени неустойки по договора при развалянето му едностранно от общината?

- Не бих искал да влизам в технологията на развалянето, защото това вече е от кухнята. Добрите юристи би трябвало да намерят такива възможности, които да не създадат допълнителни финансови ангажименти на общината.

- Въпросът е дали общината може да си позволи разваляне на концесията. Ако цената е прекалено висока, всичко това може да се окажат празни приказки.

- Тогава, когато един договор се прекратява по вина на една от страните, невиновната страна не дължи неустойки. Това е въпрос на внимателен анализ и преценка на действията на всяка една от страните.

- Ако се стигне до обжалване в съда, общината трябва да докаже, че концесионерите не си изпълняват задълженията по договора?

- Това е едно от действията, които трябва да има готовност да бъде направено.

- Как може да стане това, след като всеки ден общината признава, че си вършат работата, като им подписва фактурите и актовете?

- Това е въпрос на тактика от страна на общината, затова мисля, че е рано да бъде обсъждан.

- Смятате ли, че с предоговарянето се постигнаха добри резултати, една година по-късно?

- Определено имаше напредък. Ако погледнете парите, които концесионерите получават в последните 1-2 г., те са доста по-малко като мащаби от тези, които са очаквали да получат по договора. Вече се движим около 50 млн. лв. при предвидени над 70 млн. лв. Преговорите доведоха до намаляване на разходите на общината и това е верният път. Другият голям резерв е въпросът за контрола, при който сме още в началото на пътя.

- Намалени са парите, но и те чистят по-малко...

- Да, чистят в рамките на годишна задача, която им се поставя. Тя има своята финансова страна и в нея влизат улици, брой вдигане на кофи, количество извозена смет - всички тези параметри формират цената на услугата, която се заплаща на концесионерите. Във всеки един от тези елементи има много голям мегдан за увеличаване на качеството, за подобряване на контрола. Очакванията на софиянци е градът да бъде чист, това е най-важното.

- Чист ли е в момента?

- Определено не е по-чист, отколкото миналата година. Не бих казал, че е по-мръсен, но не е и по-чист. Коректността изисква да се признае, че реакцията на кмета по отношение на част от замърсителите - на големите строителни фирми, даде добър резултат. Може да се види, че от пресечките не излиза кален камион, как се мият гумите на камионите, като излизат от строежите, как строителните фирми са наели хора, които метат на изходите на строежите. Един от козовете на концесионерите беше, че и денонощно да чистят, достатъчно е да излязат 2 камиона от един строеж и да изцапат цял квартал.

- Кметът лансира и още една идея - 23-те млн. лв., които трябва да отидат за балиране, да се дадат на квартала, който се съгласи съоръжението за преработка на боклука да е там. Реализуема ли е тази идея?

- Предложението е интересно, доколкото показва желание за диалог. Но от финансова гледна точка е неизпълнимо, защото средствата, които се събират под формата на такса смет, могат да бъдат изразходвани само за дейност, свързана с чистотата и преработката на отпадъците. Не трябва буквално да се разбира това предложение на кмета, защото то не може да бъде изпълнено така. По-скоро философията на предложението е била да компенсираме неудобствата, които биха претърпели част от нашите съграждани, ако на тяхна територия има нещо, свързано с обработката или съхранението на отпадъците. Тук предложението е коректно. Проблемът е, че софиянци много са лъгани, особено по отношение на сметта. Наслушали сме се на много обещания, че всичко ще е ОК. Видяхме докъде стигнахме с тези обещания. Затова не много хора са готови да дадат нов кредит на доверие на такова обещание. Това недоверие трудно ще се преодолее.

- Ако някой квартал все пак се съгласи, какво ще прави общинският съвет?

- Въпросът за инвестициите и нещата, които трябва да бъдат направени, се решава от общинския съвет в бюджета. Ако се стигне до такъв реален ход, СОС има правомощията и волята да направи конструктивни предложения към съгражданите ни, които са готови да приемат подобно нещо.

- Какво ще се прави, за да се излезе от кризата? Има ли някакво решение?

- Решение има всеки ден. Машините за балиране работят, боклукът не е пред къщите на хората. Събират се предложения от десетки инвеститори за трайното решение на проблема. Многократно занимавахме правителство, министерства. Никой не стои със скръстени ръце. Решението има своите трудности и заради високото ниво на обществена нетърпимост към проблема. Има ясна визия какво трябва да се прави. Трябва да има депо и свободен прагматичен избор между различни технологии, които отговарят на европейските стандарти. Общината няма средства да осъществи целия процес и част от нещата трябва да бъдат правени заедно с бизнеса. Тежките моменти са окончателното намиране на площадките, сроковете, които са много дълги за част от действията, и процедурите за оспорването на площадките. Бъде ли решен въпросът с площадките, всичко останало ще протече много по-бързо.

- Кога може да стане това?

- Би трябвало до 3-4 месеца да имаме трайно решение на този въпрос. Иначе отново сме в омагьосания кръг. За 2 г. трябва да се направи това, което не е направено за 10 г. Ние сега с допълнителните разходи, които се правят и за балирането, и за транспортирането, си плащаме икономиите, които сме правили през предходните 10-12 г., когато не е направено онова, което е трябвало да бъде направено.

- Споделяте ли мнението, че кризата не е предизвикана случайно, а за да се плащат допълнително по 20 млн. лв. на година?

- Нямам представа. Атмосферата на подозрение, че има някакви скрити неща зад цялата история, може би дава основание за такива изводи, но по време на работата на временната комисия не установихме доказателство, което да даде аргументи в тази посока.

- Установихте ли сблъсък на бизнесинтереси при решаването на проблема?

- Най-големият сблъсък е, че договорът е сключен при нарушен баланс на интересите - тези на концесионерите са взели връх.