"Сега е вторият път, в който конституцията се променя в частта за имунитети - преди на магистратите, сега на депутатите. Трети шанс няма да имаме и е хубаво да се възползваме от тази възможност и парламентът да направи една по-радикална промяна."

Тези думи на новоизбрания главен прокурор Борис Велчев, който ще встъпи в длъжност след по-малко от месец, са само част от дебата около наказателната неприкосновеност на българските депутати. Вчера той бе още по-категоричен и заяви, че би трябвало да бъде поискан имунитетът на всеки, срещу когото има обвинения.

Същата теза разви наскоро и президентът Георги Първанов, който от години настоява за свалянето на всички имунитети. На тази позиция е и правосъдният министър Георги Петканов.

Допълнително напрежение по темата създадоха отговорите на прокуратурата на въпросите на Европейската комисия. В графата борба с корупцията по високите етажи държавните обвинители неочаквано публикуваха имена на няколко депутати, за които досега не се знаеше, че са имали дела и дознания, преди да влязат в парламента. Срещу всяко име е посочено, че разследването е спряно заради имунитета. Цитират се престъпления като документна измама, нарушения по служба и дори хомосексуални действия с ненавършило 14 години дете. Може би, за да не бъде обвинена в политически пристрастия, прокуратурата се бе постарала да посочи по един човек от всяка парламентарна група - има от БНС, ДПС, БСП, "Атака"...

Изводът е, че



поне срещу 10 от 240 депутати има разследвания



и те не могат да бъдат пипнати, защото имат имунитет, който трудно би могъл да бъде свален.

За какво е спорът? Според чл. 69 от конституцията народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Това е своеобразен имунитет, за който никой не спори и той със сигурност ще остане. Проблемът обаче е в чл. 70, според който "депутатите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание".

Почти общо е становището, че неприкосновеността трябва да остане, т.е. те да не могат да бъдат задържани, ако парламентът не разреши това по искане на главния прокурор. Същината на спора е обаче образуването на наказателно производство или продължаването на разследването по дело, образувано преди влизането в парламента. Сега това също става задължително по искане на главния прокурор и с разрешение на НС. И то само в случаите на тежко престъпление, за което се предвиждат над 5 години затвор. Имунитет може да се иска за умишлено убийство, за подкуп, за престъпление по служба, за шпионство и т.н., но не и за хулиганство, за хомосексуални действия с ненавършило 14 години дете, за издаване на държавна тайна дори. Нещо повече.



Много повече са деянията, за които не може да се иска имунитет.



Сега "двигателите" на конституционните промени предлагат ограничение на депутатския имунитет и вместо само за тежки нарушения той да може да се сваля за всички престъпления от общ характер. По мнението на групата на президента, главния прокурор, правосъдния министър и др. обаче това не е достатъчно. И в това има логика, защото така един депутат не може да бъде разследван, ако нанесе средна телесна повреда при силно раздразнение, предизвикано от друг човек например. Или пък ако обиди или наклевети някого.

В същото време обаче другият лагер - на защитниците на депутатския имунитет, който е твърде аморфен и без лице, твърди, че всеки депутат може да стане жертва на политическо или икономическо преследване чрез образуването на всевъзможни наказателни производства. Като аргумент се сочи фактът, че през последните години всяко искане на главен прокурор за сваляне на депутатски имунитет се политизира и драматизира.

Но за 15 години стана ясно, че депутатският имунитет създава повече пречки, отколкото ползи. Имунитетът се дава постоянно и като пример за бариера на борбата против престъпността и корупцията на високи нива.



Малко по-различно е положението при съдии, прокурори и следователи.



С първата поправка в конституцията през 2003 г. техният имунитет бе ограничен до т.нар. функционален. А преди това бе равен на този на депутатите. Новият текст, който депутатите записаха в конституцията, обаче е повече от странен. Сега "при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна отговорност за техните служебни задължения и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер". Натруфено, сложно и написано с цел да спаси всеки магистрат.

Последното става ясно и от по-нататъшните разпоредби. Ако съответният съдия, прокурор или следовател е извършил умишлено престъпление от общ характер, свързано с работата му, той не може да бъде разследван и срещу него не може да се повдигне обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет. И къде точно тук е ограничаването на имунитета? Така ако един магистрат вземе подкуп, за да напише присъда, решение, постановление, заключение, ще трябва ВСС да разреши образуването на дело и повдигането на обвинение. Пак съветът позволява и задържане. Или казано иначе - никаква разлика. Всъщност то си личи и от практиката. От промените досега ВСС е свалил имунитета на двама, максимум трима души.

Затова депутатите, президентът и новият главен прокурор трябва да предприемат кампания



за прецизиране и на магистратския имунитет



Както самите те казват - последен шанс е.

Например той да остане само за съдиите. Или пък да сезират КС да тълкува разпоредбата за магистратския имунитет. Защото не може един министър, който няма имунитет, да се разследва за престъпление по служба, защото е продал неизгодно дадено предприятие, а един магистрат да не може да бъде проверяван за същото, ако с присъда е пратил поръчково някого в затвора или пък не е вкарал бандит там, или пък с решение е присъдил нечестно предприятие за няколко милиона на една от страните, или пък с постановление е направил луд напълно невинен човек.

При всички положения пълното сваляне на имунитетите на всички ще има по-голям ефект. От една страна, едва ли разследваните депутати и магистрати ще са повече от 10-15. Това няма да срути държавата, нито пък ще пребори организираната престъпност и корупцията, но ще е ясен знак, че няма да има недосегаеми. От друга страна, така ще се отнеме редовното извинение на прокуратурата, че само имунитетите пречат на справянето с корупцията по високите етажи на властта. Оправдание, което и сега е смешно, защото има куп други хора от висшите етажи, срещу които има достатъчно подозрения за прегрешения по служба и които могат да бъдат разследвани, следени, подслушвани и задържани при доказано корупционно престъпление.



Лошото е, че уличените се броят на пръсти



А и нали всички сме равни. Защо тогава един съдия, прокурор, следовател, депутат или пък президент да не могат да бъдат подслушвани с разрешение от съд, ако има данни, че извършват примерно корупционно престъпление? Тогава как да ги хванат?

Песимистичното е, че идеята за отпадането на наказателната неприкосновеност на депутатите е от години. Дори преди пет години бе вкаран проект за конституционни промени в тази посока, но народните представители се показаха като добре организирана група и измененията не събраха и 120 гласа, камо ли необходимото мнозинство от 180. Така отговорността се размива и нищо чудно и сега да не се съберат достатъчно гласове. Историята е показала, че статуквото трудно се променя. Дори ЕС и обществото да са ударили по масата.