След първоначалния интерес към България като нова дестинация чужденците вече започнаха да избягват родните курорти. Дори българите вече се ориентираха към спокойни места навън, които им осигуряват желаната почивка на цени, близки до родните.

Причината за това е ясна - въпреки заявките още от времето на царското правителство у нас алтернативният туризъм продължава да звучи екзотично, а в същото време масовото застрояване по големите морски и зимни курорти ги прави все по-непривлекателни.

Каквото се случи с градинките в големите градове, същото става и със защитените територии, ако имат късмета да се намират на привлекателно от търговска гледна точка място. По закон уж не може да се строи. По-наглите инвеститори изобщо не се интересуват и си строят въпреки всичко, пък и никой не им събаря построеното. Другите вкарват финансов ресурс в администрацията, която се поддава на такъв натиск и променя статута.

Официално внесената кандидатура на София за домакин на Зимна олимпиада през 2014 г. пък отново направи актуален въпроса за това каква стратегия в развитието на туризма си залага българската държава. Защото няма логика да се говори за неговите алтернативни форми и в същото време да се планира провеждането на олимпиада, което изисква мащабни строежи на съоръжения, хотелски комплекси и т.н.

Според официално изнесената информация от инициативния комитет евентуалното провеждане на олимпиада у нас ще засегне Витоша, Рила и Пирин. И трите природни парка имат одобрени от правителството планове за управление, в които ясно е посочено кои и колко са защитените терени и каква е допустимата човешка дейност в тях, което се отнася и до правото на строежи.

Но плановете на олимпийските ентусиасти са в разрез с предстоящото включване на трите парка - Рила, Пирин и Витоша, в европейската екологична мрежа "Натура 2000", която цели запазването на определени видове птици и на местообитания. Очаква се до края на март



екоминистерството да подложи на обсъждане 120 места за опазване на птици,



а до средата на годината трябва да бъде подготвена и документацията за местата, свързани с опазване на местообитанията. Предварителните очаквания са въпросните защитени зони да покрият 30-35% от територията на страната.

Сегашният статут на природния парк "Витоша" също не предвижда ново строителство. При нужда от такова пък са необходими около 2 години, за да бъдат изпълнени всички формални процедури по разглеждането и екологичната оценка на бъдещите обекти, обяснява директорът на парка Тома Белев. Въпреки това еколозите се опасяват, че природата там ще бъде засегната, защото планът за управление допуска реконструкция или модернизация на съществуващите обекти. С тази формулировка обаче у нас на практика редовно се злоупотребява и така в планините и по Черноморското крайбрежие се стигна до непрекъсната поява на нови съоръжения, които напълно противоречат на защитения статут на ценните местности.

Апетитите към девствената природа у нас са големи. Последният актуален пример е със спрения от министър Джевдет Чакъров незаконен строеж на вилно селище в рамките на Странджа. Шведски аристократ също обяви, че ще строи вилно селище край каварненското село Камен бряг. И понеже част от закупения от него терен влиза в буферната зона на археологическия резерват "Яйлата", амбициозният Майкъл Джеймс прибегна до доказано успешната схема за заобикаляне на законовите ограничения. Започна процедура за промяна на статута на земята. В крайна сметка МОСВ се огъна и му разреши да застрои 10 дка с 30 еднофамилни къщи и заведения. Там се задава новият строителен бум, който едва ли ще бъде удържан в разумни граници, ако се съди по досегашната практика. От Каварна нагоре - на север почти цялото крайбрежие до Дуранкулак включително е защитена територия. Но земите вече се изкупени, и то от хора, които нямат намерение да развиват екотуризъм.

Застрояването засегна почти цялото Черноморско крайбрежие, твърдят екоактивистите от фондация "Биоразнообразие". Според природозащитниците това сериозно нарушава ландшафта. Разрушени са скали и скални образувания, прекъснати са важни екологични коридори и са засегнати места, използвани от птиците за почивка, хранене и гнездене. Натрупването на сгради и туристи по плажните ивици пък застрашават пясъчните екосистеми и уникални местообитания на крайбрежни видове.

В резервата "Ропотамо" има засилен инвеститорски интерес за намаляване на площта на буферната му зона, за да бъде разрешено застрояване и там. Строителни компании поискаха преразглеждането на общия устройствен план на община Приморско, за да бъде свален статутът на защитените територии около града. Още по-фрапиращ е случаят със собствениците на земи край Созопол, които дори не поискаха формално да прокарат интересите си и в разрез със закона застроиха защитената местност Боджака с вили и къщи. В защитената местност Нос Агалина край с. Дюни пък беше построен огромният хотел "Марина Палас", след като площта й беше намалена, а в плана за управлението й беше разрешено изграждането на административна сграда. Огромен 4-звезден хотелски комплекс "Бела виста бийч" цъфна и на любимия доскоро на мнозина българи плаж край Синеморец Бутамята, който е част от природен парк Странджа.

Опасенията на екоактивистите, че безразборните и незаконни строежи ще продължат са напълно разбираеми на фона на държавното безхаберие към защитените места у нас. В момента те са около 5% от територията на страната. И въпреки че от години Министерството на околната среда и водите (МОСВ) прокламира, че намеренията му са да достигнат до 12%, за това не се прави почти нищо. Даже напротив - малко преди края на мандата си тъкмо правителството на Сакскобургготски подготви два законопроекта (за защитените територии и за биоразнообразието), които поставиха под въпрос съществуването и смисъла от местата със специален статут.

В МОСВ през 2005 г. са постъпили 19 искания за обявяването на нови защитени територии, а за защитени местности са обявени 12 места. Сред тях са ботаническата градина в Балчик, "Пропадналото блато", Равненското градище, остров Малък Борил, "Сечената кория", "Русалка" и др., които са с обща площ около 15 хил. ха. В същото време през 2005 г. е заличена 1 природна забележителност и са започнали процедурите за заличаването на други две. Любопитното е, че едно от местата, за които е започнала процедурата за заличаване от регистъра на защитените територии, е "Находище на Странджански дъб - лъжник", в местността Конаджика. Мотивите за това са, че така ценното находище на дъба всъщност вече е изчезнало. Не е ясно обаче как така държавата е допуснала находището да се затрие, при положение че го е обявила за защитено.

Примерът е повече от показателен за формалното отношение на властите към ценните за природата места и за неспособността им да се справят с тяхното опазване. Към списъка на изгубените ценни природни местообитания могат да бъдат прибавени крайморските дюни, които през последните години бяха безмилостно изринати от строителните багери у нас. Такива например изчезнаха ценните пясъчни места край Слънчев бряг и там вече се издигат стотици нови хотели.

В същото време вече няколко години отлежават предложения на екоактивистите за обявяването на нови защитени територии в Западна Стара планина, Източните Родопи и Беласица. Обяснението на чиновниците за това е, че няма как да бъдат определени представителите на собствениците на земи там, които да се включат в комисиите за обсъждане на предложенията. По закон всяко обявяване на нова защитена територия трябва да бъде подложено на обществено обсъждане, а след това по въпроса да се произнесе специална комисия, в която участват и собствениците на земите.

Екоактивистите са убедени, че българите могат да спечелят много повече от опазването на природата си, отколкото от обслужването на бедни западни туристи. Ако обявим за защитени ливади, пасища и други местообитания, които да станат част от "Натура 2000", техните собственици ще бъдат субсидирани заради това, че ги опазват вместо на тяхно място да отглеждат жито или тютюн например, обяснява директорът на природен парк "Витоша" Тома Белев.



--------------богатство

В момента в България има 55 резервата, 3 национални парка, 11 природни паркове, неколкостотин природни забележителности, няколко десетки поддържани резервата и близо 200 защитени места, които покриват около 5% от територията на страната.

Изследване, направено преди 3 години, показа, че България има потенциал да привлече с алтернативни форми на туризъм около 100 и 200 хиляди клиенти от чужбина годишно.

У нас дошлите да се наслаждават на естествената природа чужденци оставят при всяко идване от 500 до 1500 евро, като в сумите не са включени самолетни билети, застраховки и пр. Проблемът е, че от тези пари не се облагодетелства едрият бизнес, а местните хора.