"Програма за развитие на училищното образование 2006-2015" бе наскоро представена от министър Вълчев пред МС и Парламентарната комисия по образование и наука. Ако се съди по оскъдната засега информация, тази програма предвижда сериозни инфраструктурни усъвършенствания на системата във всичките й части, включително учебното съдържание. От медиите научихме например, че управляващият екип на МОН споделя мнението, че учебните програми са сложни и претоварени, че липсва хронологичен синхрон на материала между отделните дисциплини, и че дори има някои съмнения дали точно това е материалът, който трябва да бъде изучаван. Решения на тези въпроси ще се търсят чрез срещи с по 100 случайно подбрани професионалисти.

Именно заради оскъдността на информацията, засега изглежда, че проектът за Програма по-скоро отговаря на няколко силно митологизирани и много слабо обосновани упрека към учебното съдържание, отколкото търси решения на проблемите в него. А такива действително има.

Например зад твърденията за "сложност" и "претовареност" на учебните програми обикновено се крие конкретна информация от такъв порядък: "часовете по български език и литература са прекалено много, а часовете по история не достигат за нищо"; или, по-сериозното - "в учебника има 62 урока, а ние имаме общо 68 учебни часа за цялата година, в които трябва и да проверим знания и да оформим успех, а и една част от тях можем да изгубим поради празници, дървени ваканции и пр." И това е напълно възможна ситуация в гимназиален етап например, когато става въпрос за който и да е предмет, който не е профилиращ. Ако е профилиращ - за същите 62 урока



ще има 2 до 3 пъти

повече часове



и съответните професионалисти ще ви кажат, че учебникът не предлага достатъчно учебни материали, за да се направи качествено профилирано обучение, затова те разработват допълнителни теми и задачи за учениците си. Не е трудно дори за неспециалист да забележи, че няма как различните видове обучение да могат да бъдат удовлетворени с един вид учебници. Това е проблем, но живеем в епохата на информацията и той може да бъде сравнително бързо и нескъпо решен.

Много по-сериозен проблем обаче е, че "учебник" в този мит с леснина замества "програма", т.е. мнението на един автор/авторски колектив се приема за държавната норма за учебно съдържание. А такава съществува, но не е записана в учебника, а в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Набедените за сложни и натоварени учебни програми са само средства за постигането на тези изисквания и законът отрежда на българския учител подчертано активна роля в образователния процес - той може да избира измежду различни опции на учебно съдържание онази, която съответства на нуждите и интересите на учениците, стига резултатът да е удовлетворяване на държавните изисквания.

Разбира се, трябва да има критичен преглед на учебните програми и от гледна точка на тяхната съвременност - т.е. до каква степен знанията и уменията, които те дефинират са необходими на младия човек и са знания. Когато се налага да бъде мобилен и да се явява често на интервюта за работа, проблемът на ученика не е в "претоварването на програмата", а в това до каква степен тя осигурява практическа полза.

Самият Закон за учебния план предвижда да се извършва такъв преглед на програмите през 4 години. Първият 4-годишен период изтече през 2005-а. Време е за преглед на учебния план и дано бъде извършен именно такъв, а не "опростяване и разтоварване на учебници". Засега има няколко единични изследвания, едно от които е мониторинг на фондация "Пайдея" за степента на съответствие на учебните програми по обществени науки към държавните стандарти по Обществени науки и гражданско образование. Сравнението за съответствие констатира, че обучението по "Обществени науки и гражданско образование"осигурява знания и умения, които биха били



много полезни във

времената на хан Крум,



на цар Симеон, на Търновската конституция и дори в развития социализъм. За практическа реализация в демократична съвременна България обаче хич не са достатъчни. Учебните програми по обществени науки (История и цивилизация, География и икономика, Философия, Логика, Етика, Право, Свят и личност) страдат от няколко общи недостатъка:

Въпреки че стандартите по гражданско образование дефинират знанието за съвременното състояние на гражданското общество в България и по света като приоритет на българското училищно образование, учебните програми във всички етапи и степени системно го подминават. Единственото изключение от този общ принцип на подминаване на съвременността представляват програмите по "Свят и личност" за 12 клас и по "История и цивилизация" за Х-ХII клас.

Същевременно програмите по отделните предмети от културно-образователна област "Обществени науки, гражданско образование и религия" масирано и мащабно представят знания за гражданското общество в миналото ("История и цивилизация") или "извън времето" (цикъл "Философия").

В учебните програми относително подробно са застъпени изпълнителната и законодателната власт, но липсва информация за местните и регионални власти. Най-впечатляваща е, обаче, систематичното неглижиране на механизмите, чрез които се делегира властта в демократичното общество и чрез които гражданинът легитимно участва в обществения живот - изборите.

Много тревожна е в този смисъл констатираната в програмите по "Обществени науки, гражданско образование и религия" доста



тежко изкривена

представа за властите



и тяхното разделение, в която съдебната власт принципно отсъства. Отсъстват например основни понятия за действащото национално законодателство, няма го и проблемът за съотношението между националното и международното законодателство.

Правата на човека са описани или пределно абстрактно, или като набор от привилегии, които обществото дължи по презумпция. Съчетано с дефицита на познания за съда и мястото и ролята на съдебната власт - за сметка на коректното и пълно изясняване на системата на международните правоприлагащи органи (Европейски съд по правата на човека, Съд на ЕО, Международен трибунал и пр.),- това състояние на учебните програми по естествен начин подхранва недоверието в националната съдебна система.

Един от важните компоненти на стандартите по Гражданско образование е свързан с постепенното повишаване на информираността на учениците за съвременната икономика. Особено впечатление правят знанията, уменията и компетентностите по икономика, които трябва да покрият стандартите по Гражданско образование. В преобладаваща си част те могат да бъдат полезни на хора, които ще се реализират в условията на една държавно регулирана икономика, в която нито има пазар на труда, нито пазар на стоки и услуги, нито предприемачество, камо ли безработица. Подобни знания сигурно са много важни за историята на стопанството, но имат много малко общо с обществото, в което живеем днес и трудно могат да дадат на младите представа за съвременното състояние на световното и на българското стопанство.