|
| Димитър Коруджиев |
Капитализмът се завърна, тъй като не бе отстъпил пред естествените закони на човешкото развитие. Беше отстранен насила, в името на обществените схеми, начертани върху писмената маса на трима-четирима души. Когато става дума за човека, всички схеми са нежизнеспособни. Най-бързо се разпаднаха контурите на "новата комунистическа личност", символизирана от статуи на металурзи и тъкачки с безумно пламнал поглед, потеглили към бъдещето.
Във всекиго от нас е жива хилядолетната история на хората и вечното у тях с цялото добро и лошо, на което са способни. И ако цивилизоваността, възпитанието, себеконтролът, а защо не идеите ни водят в по-прилична посока, това съвсем не значи, че демоните са напуснали душите ни. Всеки крие дълбоко заровени мисли и страсти. Древните стигали от Рим до Александрия за месеци. Ние - с часове. Но сърцата ни са си същите.
Разказвам всичко това, защото някой, преди доста време, ни раздели на класи. Капиталисти (едри, средни, дребни) и наемни работници, буржоа и пролетарии. Икономически може да е вярно, но думи като "буржоа" и "пролетарий" са по-скоро квалификации на човешки типове. На хора с различно съзнание. Толкова различно, че ако се унищожи буржоазията, носител на исторически порочното, и се превъзпита интелигенцията, прогресивната класа-победител ще промени света. Нов свят на нови хора. Ей такава теория.
Не бе за първи път. Имало е ренесансов човек, после романтически човек, технически човек, ариец-свръхчовек, с пролетарската идеология дойде съветският човек, комунистът. Той бе отрекъл едрата частна собственост, експлоатацията и неравенството, прогонени от желанията и мислите му. И казваше, че средствата за производство никога не ще се върнат в частническите ръце.
Как се случи тогава историческото чудо, което видяхме? Пиесата на живота, подиграла се с идеите, декларациите, клетвите и заклинанията? Как толкова много комунисти се оказаха вътрешно, до мозъка на костите и буржоа, и капиталисти. Каква бе тази дяволска метаморфоза с тях, тази любов към презряната собственост? Все същият "стар човек", неговият реванш.
Видя се, няма буржоазия с порочна душа и пролетариат с чиста душа. Нито негови потомци с непоклатимо комунистическо съзнание. Нито въобще класово съзнание. Изкушението от собствеността разгражда идейните системи и показва истинските лица. В отделния човек са живи всички социални типове, всички светски роли. Живи са и възмущението, и насладата от неравенството. Способността да се самооправдава с промяната в обстоятелствата. Способността да забравя угризенията си. Класите нямат своя душа, те са меняща се социално-икономическа реалност. Душа имат нациите. "Завистта е горивото на класовата борба" - казал го е Маркс. Идеализмът неизменно губи. Не издържа пред природата ни. За да унищожиш буржоазията, трябва да унищожиш човечеството.
В себе си ние знаехме как стои въпросът с комунистическото съзнание. Всичко изглеждаше толкова фалшиво. Теорията им за земно благополучие без Бог ги заведе от обществения идеал до личните привилегии. Превърнаха икономиката в основна цел на живота, но липсваше храна за душите ни. И ние деградирахме морално, днес търпим последствията.
В кръга "класи, икономика, организации, социална необходимост, кариера, бизнес, успехи или безпаричие и т. н." едни я карат без илюзии, подчиняват се на страстите си, а други се поддават на винаги пропадащи утопии. И малцина предполагат какво се крие в нас, колко често сме готови да престъпим принципите си, стига рулетката на живота да се завърти. Този кръг обаче е полето, в което съществуваме, борим се за малко по-добър свят, борим се със себе си. Няма къде да избягаме. Нов човек... Материалният свят не може да го създаде. Това може да направи свободата, но истинската свобода идва от другаде и не е групова, а лична. Тя е неповторимо състояние на духа. Една невероятна глътка въздух, за минута или час, далеч от всичко. А най-важното последствие? Божествената искра в човека срещу теб, която той не осъзнава - едва тогава я откриваме.
Някога в американска книжка с избрани гимназиални съчинения прочетох: "Накрая винаги остава само едно "братко мой..." - тъй завършваше последното. - Нищо друго."
На място
За стърчането и конкурсите
Очевидно е, че за финала на "Евровизия" в НДК журито ще гласува субективно, а на финала публиката - емоционално. Слави няма какво да се сърди
През соцвремената във Враца имаше една-единствена сериозна дискотека - "Буркана", наричана така поради архитектурните си особености. Там работеше един-единствен диджей с типично за Врачанско име от сорта на Цецко Елвиса. Понеже беше единствен, толкова се беше омързеливил, че като говореше, се чуваше само едно мучене. Примерно "а сеаа...шаа...а му. дъ.аеаа.ее... Сиси Кеч". Обаче печелеше всички конкурси за диджеи в окръга. Все пак журито беше съставено от врачани, които пренебрегваха достиженията на творците от Бутан и Малорад. Ходеше и на национални фестивали, но подозирам, че поради мързеливата му артикулация най-вероятно не са разбрали как се казва. Освен това за първото място си имаше софийски кандидати, все пак журито беше софийско. Тогава всеки си знаеше мястото и затова нямаше скандали.
У нас конкурсите винаги се приемат много лично. Може би понеже се оценяват много лично. Журито може да те прати в десета глуха, само и само защото не си му симпатичен. В същото време, ако зависи пък от публиката, наградите отиват у онези, дето са й симпатични, без това да означава, че продуктът е качествен. Затова скандалите у нас са нещо нормално. Единият не е доволен от експертите, другият се сърди на публиката, третият - на колегите. Поради личните дрязги сме обречени да не можем да изпратим на международен конкурс конкурентно произведение. Така е с филмите, така е и с музиката.
Повечето поппевци у нас видяха в "Евровизия" златния шанс
да докажат на света, че са талантливи. Приеха го толкова лично, че от цялата работа се получи едно голямо нищо. Единствените, които спечелиха от цялата работа, бяха мобилните оператори и сценаристите на Слави, които направиха стотина скеча покрай обидения си бос. Миналата година май всички бяха обидени, но в крайна сметка не БНТ прецака "Ку-ку бенд", а продуцентът на "Каффе". Ако прочутият бизнесмен не беше купил на екипа си карти, за да гласуват, Слави щеше със сигурност да замине в Киев, защото е най-голямата звезда в българския шоубизнес и защото всяка вечер е в домовете на хората. Той, така да се каже, е диджеят от "Буркана", който има привилегията да е познат на тези, които ще гласуват за него. В Европа е друго жури. То не го познава, но в крайна сметка Слави щеше да има шанс. Но защо плю по БНТ, след като друг го прецака, така и не разбрах.
Тази година Слави отново е обиден. И пак не ми е ясно защо. Да не би защото остана първа резерва при подбора за полуфиналите? Ами така е решило журито. Той познава всеки един от тях, а председателят май му е бил и на гости в шоуто. Но за една истинска звезда това, че са го класирали на 25-о място, е обидно.
В едно от предаванията си той иронично предположи, че ония там не искат да го пуснат пред публика, защото ги е страх. Случи се така, че в крайна сметка беше класиран. Но се отказа. Защо? Пак не разбрах. Защото не се сбъдна клетвата му, че "ония ги е страх от него"? В крайна сметка всеки творец смята песента си за гениална, но вкусовете са тънка работа.
Очевидно е, че журито ще допусне до финала 12 участници по субективен принцип, а публиката ще избере финалиста емоционално. Със сигурност ще има още скандали и пак ще се говори, че това е "българска работа". Всеки конкурс има само едно първо място, а кандидатите са десетки. В цялата дандания забравяме най-важното: този, който спечели, ще ни представя на един голям форум и затова е редно повече да се дискутира, отколкото да гледаме нацупени физиономии и тръшнати врати.
От родните скандали могат да се извадят две поуки:
едната - обща, другата - частна. Първата е, че за да имаме силен представител на конкурс като "Евровизия", трябва да се поучим от опита на победителите.
Анна Виси, певицата, която ще представя Гърция - домакин на конкурса "Евровизия", също предизвика голям скандал. За Анна Виси се сдърпаха две национални телевизии - на Кипър и на Гърция. Звездата е родена на Острова на Афродита, но предпочела втората си родина не за друго, а поради тлъстия хонорар, който й предложили от Атина.
В различните краища на Европа избират своя представител по различен начин. В Гърция конкурсът наистина е за песен. Телевизията кани изпълнител, който смята, че има шансове да спечели, а след това певецът изпълнява песни на различни композитори. Песента победител се избира и от публика, и от жури при съответно съотношение. Тази формула работи, след като Гърция спечели миналата година. По същия начин е в Израел, в Ирландия. В това има резон, защото в тези държави звездите не се навиват да се явяват на предварително прослушване, а очевидно за да се спечели конкурс, трябват и талант, и опит, каквито несъмнено притежават звездите. Това ни води до частния извод.
Слави стърчи над този конкурс и това, което съвсем пък не ми е ясно, е какво прави той там. Шоуменът в крайна сметка има рейтинг като за президент или поне за кмет на София (не Враца) и трябва да се държи като такъв - над нещата и когато го поканят. Ако иска наистина да се състезава в "Евровизия", може да го направи като продуцент, какъвто е. При него е бъкано от таланти и може да избира дали да ги пусне да се явяват самостоятелно или като група.
Освен това е крайно време да изпълни това, което от години говори, но не прави - да произведе мегаспектакъл, който може да прослави българското изкуство в света. Без конкурси, без жури - само той и публиката.
У нас конкурсите винаги се приемат много лично. Може би понеже се оценяват много лично. Журито може да те прати в десета глуха, само и само защото не си му симпатичен. В същото време, ако зависи пък от публиката, наградите отиват у онези, дето са й симпатични, без това да означава, че продуктът е качествен. Затова скандалите у нас са нещо нормално. Единият не е доволен от експертите, другият се сърди на публиката, третият - на колегите. Поради личните дрязги сме обречени да не можем да изпратим на международен конкурс конкурентно произведение. Така е с филмите, така е и с музиката.
Повечето поппевци у нас видяха в "Евровизия" златния шанс
да докажат на света, че са талантливи. Приеха го толкова лично, че от цялата работа се получи едно голямо нищо. Единствените, които спечелиха от цялата работа, бяха мобилните оператори и сценаристите на Слави, които направиха стотина скеча покрай обидения си бос. Миналата година май всички бяха обидени, но в крайна сметка не БНТ прецака "Ку-ку бенд", а продуцентът на "Каффе". Ако прочутият бизнесмен не беше купил на екипа си карти, за да гласуват, Слави щеше със сигурност да замине в Киев, защото е най-голямата звезда в българския шоубизнес и защото всяка вечер е в домовете на хората. Той, така да се каже, е диджеят от "Буркана", който има привилегията да е познат на тези, които ще гласуват за него. В Европа е друго жури. То не го познава, но в крайна сметка Слави щеше да има шанс. Но защо плю по БНТ, след като друг го прецака, така и не разбрах.
Тази година Слави отново е обиден. И пак не ми е ясно защо. Да не би защото остана първа резерва при подбора за полуфиналите? Ами така е решило журито. Той познава всеки един от тях, а председателят май му е бил и на гости в шоуто. Но за една истинска звезда това, че са го класирали на 25-о място, е обидно.
В едно от предаванията си той иронично предположи, че ония там не искат да го пуснат пред публика, защото ги е страх. Случи се така, че в крайна сметка беше класиран. Но се отказа. Защо? Пак не разбрах. Защото не се сбъдна клетвата му, че "ония ги е страх от него"? В крайна сметка всеки творец смята песента си за гениална, но вкусовете са тънка работа.
Очевидно е, че журито ще допусне до финала 12 участници по субективен принцип, а публиката ще избере финалиста емоционално. Със сигурност ще има още скандали и пак ще се говори, че това е "българска работа". Всеки конкурс има само едно първо място, а кандидатите са десетки. В цялата дандания забравяме най-важното: този, който спечели, ще ни представя на един голям форум и затова е редно повече да се дискутира, отколкото да гледаме нацупени физиономии и тръшнати врати.
От родните скандали могат да се извадят две поуки:
едната - обща, другата - частна. Първата е, че за да имаме силен представител на конкурс като "Евровизия", трябва да се поучим от опита на победителите.
Анна Виси, певицата, която ще представя Гърция - домакин на конкурса "Евровизия", също предизвика голям скандал. За Анна Виси се сдърпаха две национални телевизии - на Кипър и на Гърция. Звездата е родена на Острова на Афродита, но предпочела втората си родина не за друго, а поради тлъстия хонорар, който й предложили от Атина.
В различните краища на Европа избират своя представител по различен начин. В Гърция конкурсът наистина е за песен. Телевизията кани изпълнител, който смята, че има шансове да спечели, а след това певецът изпълнява песни на различни композитори. Песента победител се избира и от публика, и от жури при съответно съотношение. Тази формула работи, след като Гърция спечели миналата година. По същия начин е в Израел, в Ирландия. В това има резон, защото в тези държави звездите не се навиват да се явяват на предварително прослушване, а очевидно за да се спечели конкурс, трябват и талант, и опит, каквито несъмнено притежават звездите. Това ни води до частния извод.
Слави стърчи над този конкурс и това, което съвсем пък не ми е ясно, е какво прави той там. Шоуменът в крайна сметка има рейтинг като за президент или поне за кмет на София (не Враца) и трябва да се държи като такъв - над нещата и когато го поканят. Ако иска наистина да се състезава в "Евровизия", може да го направи като продуцент, какъвто е. При него е бъкано от таланти и може да избира дали да ги пусне да се явяват самостоятелно или като група.
Освен това е крайно време да изпълни това, което от години говори, но не прави - да произведе мегаспектакъл, който може да прослави българското изкуство в света. Без конкурси, без жури - само той и публиката.
Г.н Коруджиев, поздравления, темата трябва да се оприказва, срамежливото загърбване не върши работа. Ще започна с нещо от предния брой на Калина Малина.парите и щастието трябва да последват, не да се преследват. Щастието идвало от работата и гордостта от това, което правиш, мъдрец би посъветвал и освобождаване от притежанието и страстите, но в други времена, сега може би да не станеш техен роб. Робство и свобода, вечно актуализирани теми, да те направят беден е несправедливо насилие, да изграждаш модерно общество като натрупаш от предиобщото, вместо да разчиташ на качествата си.... а класи, няма вече класи, има обществени групи с различна конкурентност, които живеят в общество 
Не са ми слуги - такива не ми трябват. А теб не бих взел.
те си знаят. Уф зрял съм пропуснал, забравих ги вече
Милчо, отворен дебат, историята не се повтаря, то затова се е случило, нещо друго е вярно, в 89 много хора искаха капитализъм, разчитаха на ниви, гори, имоти, огря само тези с фабрики, магазини, жилищни сгради, може би това е идеята на автора за колелото.