Косово чака своя статут и използва времето да трупа пари - законни и незаконни.

На фона на невъзстановените от бомбардировките сгради вече има две работещи казина, множество магазини, денонощни ресторанти и кафенета - и то пълни.

В последните няколко месеца се засилва нетърпимостта към чуждестранните полицаи, които под шапката на ЮНМИК се грижат за реда и спокойствието в региона. Значително са се увеличили нападенията срещу полицаите или тяхната техника, казва и командирът на нашите миротворци полк. Кирчо Киров пред репортерите, които заедно с вътрешния министър Румен Петков посетихме Прищина миналия петък.

Според полицаите това означава, че на хората вече им е писнало да чакат решението на великите сили за бъдещето на провинцията, а искат по-скоро да вземат нещата в свои ръце.

Под опеката на международните полицаи местните имат възможност да правят пари. Самата полицейска мисия е източник на доходи за косоварите - всеки един от над 3000-те международни пазители на реда живеят по квартири. Част от тях наемат жилища в самата Прищина. Българските полицаи предпочитат крайните квартали на града, там, където все още може да се намерят сръбски семейства. Квартирите варират между 300 и 500 евро - и то за стая, а банята и кухнята са общи.

За сравнение преди две години продавачка в магазин е взимала 90 евро, а сега заплатата й е 200 евро и нагоре. Видимо е разрастването на новото строителство. Според местния обичай във всяка къща приземният етаж е определен за магазин, работилница или... нещо, от което да се изкарват пари с алъш-вериш.

През последните няколко години се забелязва и



тенденция за завръщане на албанците в Косово,



които преди това дълго време са работили в Германия, Испания, Гърция, Англия и др. Те се връщат с натрупани пари, които искат да вложат по-бързо в някакъв бизнес.

По какво може да се познае дали в едно населено място има преобладаващо мюсюлманско население - по сателитните чинии. Така е и в България, и в целия свят. Всяка тераса, къща или каквато и да е сграда има сателит. По този начин Прищина дори изглежда красива.

В Косово има и огромен информационен глад - особено за хората от малцинствено представените групи. 7-8% от населението са сърбите. Има и малко цигани и горани (така местните наричат малцинство, чиито корени са български). В Прищина не може да се види нито един сръбски вестник. Само един кабелен оператор смее да разпространява един сръбски канал. В зимните месеци все още има режим на тока - 4 часа няма, 2 часа има.

Почти всички магазини в неделя са затворени. Работят кафенета и заведения за хранене. По улиците вече не е събитие да срещнеш жена. През лятото младите момичета дори ходят с разголени пъпове, казват полицаите.

В обществения сектор обаче строителството е замряло.

От бомбардировките са разрушени предимно сгради с важно обществено значение. Най-потискащо изглежда полусъбореният стадион в центъра на Прищина. Вижда се и сградата на бившето полицейско управление, в чиито останки явно личи къде е минал снарядът.

Зад стадиона е пазарът за хранителни продукти. Всички храни са внос, поради което повечето от стоките се продават директно от камионите. Колбасите и месните изделия са изложени направо на сергиите.



На всяка прищинска улица се продават цигари



Всякакви видове най-долнопробни ментета, за които не може да се каже къде са произведени и как влизат през границата. Албанците изхвърлят боклука си направо на тротоара. Където има кофи за смет, са препълнени.

В столицата вече има и няколко интернет-зали. Преди две години имаше само една. В подобно помещение се намира и нещо като телефонна палата. Ако поискаш да се обадиш до Скопие или София, ти обясняват, че първо трябва да се набере кодът на Германия и след това желаният номер. Косово няма собствен телефонен код, връзката е сателитна и международните разговори се провеждат с помощта на немски телекомуникационен пост. Да разговаряш по мобилен телефон пък е най-изнервящото нещо за всеки, навикнал на този тип услуга. Сградите на правителството, телевизията и полицията са обградени от дълги редици нови джипове на ООН или военни коли на КФОР.

По витрините на основните магазини в центъра на Прищина преобладават булчинските рокли. Има огромно разнообразие - жълти, бели, червени, сини, розови. Роклите са много шарени и екстравагантни. Човек може да си помисли, че Косово се готви за една голяма сватба.

Такава е Прищина сега - казина, ресторанти и малки дюкянчета за хранене, няколко пазара, няколко музикални магазина, булчински рокли и басейн-езеро в края на града. Всичко е по провинциално спокойно. Спокойствието обаче може лесно да бъде нарушено. Има основание да се мисли за това.



-------------КАРЕ-----

Наградиха българска полицайка в Косово



Северина ИВАНОВА



С престижната награда от Косово - плакет Кosovo special operation close protection unit, по случай приключването на мисията й се върна наскоро от размирната провинция кюстендилката Ваня Тодорова, старши лейтенант от местната РДВР. Приятната новина се коментира и с лека завист сред полицейската гилдия в града. Дребничката, но напориста жена, която е в системата на МВР от 1992 г., също не иска да се шуми излишно за нея. Макар че видимо е доволна от себе си.

В Прищина Ваня се озовава в състава на нашия взвод през 2003-а. Разбира се, след като минала всички тестове, проверки, изпитания и пр. при подбора сред мнозината кандидати. Прекарва там точно две години и два дни. Служи в специално подразделение към ЮНМИК за охрана на VIP персони при визитите им из Косово. Идвали постоянно "големци" - като бившия шеф на НАТО Хавиер Солана, сръбския президент Борис Тадич, специалния комисар за Косово Небойша Чович. И петима български генерали начело с Бойко Борисов посещават на 5 март 2004 г. косовската столица.

Сега кюстендилката е в заслужен отпуск след тежката и отговорна мисия в Косово, където достойно защити доброто име на българския полицай. Дълги минути се заседява пред компютъра си и върти кадрите от личния си фотоапарат с "премеждията", натегнатите мигове, но добрите спомени из Косово. "Заминах, за да се докажа. Не че тук не можех да израсна в професията. И не съжалявам, че заминах. Бих отишла и на втора мисия. За разлика от България в ООН ги няма балканските предразсъдъци по отношение на пол, раса и т. н.Там искат единствено доказателство за способностите ти. Дадоха ми възможност и аз дадох всичко от себе си, за да оправдая доверието", мотивира се Ваня. Поделението, в което служела, имало американци, португалци, австрийци, немци, скандинавци и др., но единствената жена била тя. Хич не й било лесно. Не е достатъчно да изкараш тестовете, да си трениран и в добро здравословно състояние. Да си добре подготвен по стрелба. Освен всичко друго и да можеш да управляваш и бронирани коли. Което Ваня го може и с това възхитила и генерал Бойко Борисов. В Косово наред с другия постоянен риск и шофирането си е много опасно. "Има прекалено много коли, а правилата за управление ги имат за нищо. И е много рисковано", разказва старши лейтенант Тодорова. Иначе за ежедневието е ясно - във всеки момент може нещо да стане. Както сутрин е спокойно, изведнъж вечер почват и стрелбите. И тогава само полицаите умиротворители гарантират реда.