|
| --- |
Но освен че често няма синхрон между отделните, но родствени (например хуманитарни) дисциплини, объркване сред учениците създава и
липсата на логична
последователност
при подреждането на учебния материал на един предмет при разгръщането му от по-долен в по-горен клас. Много трудно може да се намери добро обяснение (поне за ученика, защото от МОН могат да предложат безброй софистични и мъгляви доводи), защо например историята на древния свят (7-и клас) се изучава непосредствено след историята на България от периода 1878 до 40-те години на XX век, която е част от програмата за 6-и клас. Неясно е също защо в часовете по литература в 8-и клас, вместо както бе допреди 7 години да започне изучаването на класическите образци от древногръцката словесност ("Илиада", "Одисея", "Едип Цар") - защото учениците вече познават античността, трябва да има и две-три творби от български писатели. И то творби, които са застъпени в учебната програма за 11-и и 12-и клас. Например Д. Дебелянов с елегиите "Да се завърнеш ..." и "Помниш ли , помниш ли ... ", Хр. Смирненски със "Зимни вечери", Вапцаров с "Песен за човека" и т. н. Това дублиране е още по-неразбираемо предвид и без това силно натоварената учебна програма на днешния ученик.
Освен това за 8-и клас е предвидена повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя и след това"- без съмнение един превъзходен белетристичен текст. Но как си представя инициаторът за неговото включване в програмата на осмокласниците адекватният му прочит от 14-годишни? Та нали за да бъде усетено истинското богатство на тази повест, е необходим значителен "читателски стаж", благодарение на който може да се улови иронията и пародията - може би най-ценните съставки на "Преди да се родя и след това". А за каква литературна култура можем да говорим при съвременния 14-годишен български ученик - не този от елитните школа, а редовият, т.е. масовият?И как очакваме да постигнем зададения по учебна програма резултат в края на 8-и клас: учениците трябва да са усвоили умения "как да подреждат аналитични наблюдения по важността им", както и "избор и подреждане на анализираните аспекти " при " анализ на цялостна творба"? Тези резултати, очаквани от осмокласниците и от работата на техните учители, са реално постижими за около половината от учениците, и то след три учебни срока практически занимания, тоест в края на 9-и клас.
Подобен е случаят и с учебните програми по български език и литература за гимназиална степен. Ако например някой си направи труда да погледне учебната програма по български език и литература, задължителна подготовка за 11-и клас, вероятно ще си помисли, че погрешка авторите са набрали и част от програмата на някоя филологическа университетска дисциплина. Защото според заложените очаквания за знанията и уменията на единадесетокласника в края на годината той трябва да "владее практически някои литературнокритически жанрове". Ако в МОН наистина държат на прословутата формулировка на министър Вълчев за "развиване на завитото" у децата, подобни очаквания трябва да бъдат заличени от учебната програма. Защото децата не влизат в часовете по литература,
за да станат
литературни критици,
а и литературната критика далеч не им е любимо четиво.
Претовареното иначе учебно съдържание понякога пък "се разтоварва" без мисъл за връзка с други предмети. Проблем по литература в 12-и клас например е изчезването на материал от учебната програма по история, който е необходим за адекватното възприемане на някои текстове от програмата по литература. Например бе съкратена до минимум информацията за Септемврийското въстание от 1923 г. - един от най-срамните, но и най-поучителните епизоди в историята ни. Учителите по литература трябва да работят с поемата на Гео Милев "Септември", с текстове на Фурнаджиев и Разцветников, интерпретиращи именно събитията от 23-а. Даскалите са принудени да отделят от оскъдното си време (3 часа седмично), за да изнесат един урок по история, защото само така могат да свършат ефективно работата си.
Много затруднения ще създаде и проектът на МОН учениците да са запознати със съдържателния учебен минимум още в 1-и гимназиален етап (т. е. до 10-и клас включително). Защото общообразователният минимум по български език и литература днес обхваща и материала от 11-и и 12-и клас. Т.е. ако НС гласува "за" Програмата за развитие на средното образование, която скоро Министерският съвет трябва да му предложи, ще се наложи преструктуриране на учебното съдържание и материалът от 11-12-и клас ще "слезе" в 10-и. И тъй като той е изключително обемист, трудно ще се реализира идеята за "премахване на съдържателната натовареност в учебните програми". Дано тази трудност доведе най-после до една наистина нужна промяна, която отдавна е факт в Европа - роден език и литература да се изучават в гимназиална степен не по 3 часа седмично, както е сега, а по 5-6 часа. Това поне отчасти ще противодейства на главоломно растящата устна и писмена езикова неграмотност сред децата ни.
Комунизъм е начин на мислене, децата не искат и да чуят за него а и никой не ги учи на това, те виждат живота около тях. Учителите не са виновни, липсва мотивация, кой ще учи за да го направят беден, кой вярва на сегашната система с престъпност, далавера, корупция, как се успява в нея, с учене, с можене, газената лампа отпред, подредени, устремени 
(хвърля фаса на земята, старателно го разтрива почти до прахообразно състояние. Поуспокоен, вдига очи и изненадан вижда спретната полицайка, вероятно от азиатски произход, която е извадила малък преносим компютър за глоби и се готви да го глоби за току-що хвърления фас. Двамата тръгват към стоящата наблизо кола на Г., където са документите му.).