Допреди няколко години само можехме да мечтаем за проблемите, пред които днес е изправена българската икономика. Засилен инвеститорски интерес - и на местни, но най-вече на чуждестранни вложители - към българските имоти, безпрецедентен ръст на вътрешния кредит, натрупване на рекордни излишъци в хазната: както в текущите годишни бюджети, така и на фискалния резерв, трайно блокиран от правителството като депозит в БНБ, а от БНБ - като практически безвъзмездно (пласирано при нищожна доходност) финансиране за братските европейски икономики.

Днес правителството е в състояние да изплати веднага държавния и държавно гарантиран външен дълг с минимално нарастване на вътрешните задължения на хазната и без да предизвика и най-малко изтласкване (crowding-out) на бизнеса и населението от достъпа до кредит. И в същото време рекордни дефицити във външната търговия и текущия платежния баланс, рязко увеличаване на дела на услугите в брутния вътрешен продукт и вече изразен изпреварващ ръст на услугите спрямо традиционните отрасли. Симптомите са ясни:



заболяваме от "холандска болест"



Така икономистите наричат един феномен, който се свързва с влошаването на конкурентоспособността на националната икономика, забавяне с тренд към абсолютно намаляване на традиционния износ и бързо увеличение на вноса в резултат от внезапен външен приток на богатство към страната. Холандската болест (Dutch disease) носи името си от нетипичното развитие на холандската икономика, последвало откриването на природен газ в Северно море през 60-те години. Вместо бум в икономическото развитие неочакваното богатство, сполетяло страната, разрушава експортния потенциал на традиционните (несвързани с износа на природен газ) отрасли, деиндустриализация и скок на безработицата. Същият феномен се наблюдава в редица страни (и развити, и традиционно бедни), когато текущият разполагаем доход рязко се увеличава. Той показва, че



неочакваното богатство е опасно



почти колкото отчайващата бедност и хроничната стагнация. Лошо е, когато нямаш пари, но се оказва лошо изведнъж да получиш много пари. Особено когато не знаеш как да ги управляваш, бих добавил. Как поразява холандската болест? Всичко започва с приток на чуждестранна валута, надвишаващ абсорбционния капацитет на икономиката. В страните с плаващ валутен курс това води до поскъпване на националната валута, страни като нашата, където валутният курс е фиксиран, притокът на валута пряко увеличава паричното предлагане в страната. Това води до увеличаване на вътрешните цени (и "реално надценяване" на валутата на страната, т.е. с единица чуждестранна валута на вътрешния пазар се купуват по-малко стоки). Разходите за производство на местните стоки се увеличават, местните производители стават неконкурентни не само на международния, но и на вътрешния пазар. Това се нарича



"ефект на разходите",



който изтласква от пазара националните производители на "търгуеми стоки" (такива, които са мобилни, могат да се пренасят на далечни разстояния, та евтиният внос да замени поскъпналото местно предлагане на същите стоки). Съществуват обаче и "нетъргуеми стоки" - повечето услуги, строителната продукция, наемите, токът, телефонът. Към тях спадат и поскъпналите "държавни услуги", данъци и такси. Тях не можем да внесем, а само да понесем поскъпването. Печалбите в производството на нетъргуеми стоки растат и пораждат втори възпиращ механизъм на холандска болест,



"ефекта на ресурсите"



Капиталът, кредитът и обикновено дефицитната качествена работна ръка се пренасочват към производството на нетъргуеми стоки. Всеки втори се втурва да строи хотели, банките се надпреварват да финансират жилищни кредити. Традиционните отрасли са вторично засегнати от по-скъпия достъп до качествена работна ръка, земя и сгради, кредити. Развитието им допълнително се забавя.

Макар да не сме открили нефт в Черно море, нито диаманти в Странджанско, взривният приток на чуждестранни капитали (а и на преки валутни трансфери от диаспората ни в странство) имаше за България същия ефект - пипна ни холандска болест, засега в начална фаза. Проблемът е, че



лечението е трудно



и се е оказало непосилно за повечето заболели страни. Може би Норвегия е единственият пример за успешна терапия, но за съжаление със средства, които у нас е опасно да приложим. За лечението на болестта тепърва много ще говорим. Принципите са уж прости: облекчаване на местните цени на производствени стоки и услуги чрез намаляване на данъчното бреме, облекчаване на непреките разходи за труд (пенсионни, здравни и социални данъци), подкрепа за всеки износ, на който икономиката е способна. И намаляване на непродуктивните държавни разходи, за да не се задълбочават още повече ефектите на разходите и ресурсите. Все неща, които е много лесно да се кажат, но е трудно да се направят. Особено да се направят добре.