Ако не с друго, България се нареди сред големите в Европа по броя на жалбите и на делата срещу нея в съда за правата на човека в Страсбург. И по двата показателя тя твърдо заема 11-то място в класацията на 46 държави, членуващи в Съвета на Европа.

В годишния си отчет председателят на съда Луциус Вилдхабер (Швейцария) съобщи неотдавна следните данни за нашата страна - в края на 2005 г. срещу България е имало 2251 жалби, през 2004 г. те са били 1806, а през 2003 г - 1268. Това показва стабилна тенденция към увеличаване на оплакванията от държавата.

Подобна е тенденцията и в броя на осъдителните решения срещу България. Миналата година те са били 23, а през 2004 г. - 25. Лекият спад е компенсиран от увеличаване на броя на нарушенията. През 2004 г. в 25-те присъди са констатирани 61 нарушения на Европейската конвенция на правата на човека (много от делата са заради две и повече нарушения). Миналата година 23-те присъди са били заслужени заради 68 нарушения.

По друга класация на съда, която отчита само жалбите, чакащи пред първа или втора инстанция (а не в регистратурата), България се придвижва с едно място напред и



успява да се нареди в първата десетка



с 1783 жалби. Най-близо до нея е Франция с 2081 жалби, а Великобритания направо е изоставаща със своите 1087 жалби. Недалеч от българското постижение са Германия с 2221 жалби, Италия с 2111 жалби и Чехия с 2096 жалби. Това е може би единствената европейска класация, в която България намира място в група, съставена от влиятелни държави като Великобритания, Германия, Италия и Франция.

Когато държавите имат съдебни системи със сходна ефективност, каквито са например членуващите в ЕС, броят на жалбите срещу тях е приблизително пропорционален на броя на населението им. Срещу големите държави има повече оплаквания, отколкото срещу малките. Ако България отговаряше на общите юридически стандарти в ЕС, щеше да се нареди близо до Австрия, която очаква решение на съда по 364 дела. Швейцария, която също е съизмерима по население, има 289 висящи дела в Страсбург.

Българският съд, чиято неефективност е главна причина за делата срещу държавата, обаче изгражда образ на страната, който я доближава повече до Русия, Турция, Румъния, Украйна, Молдова. Те се открояват с твърда тенденция към нарастване на броя на делата. Безспорен лидер е Русия, на чиято сметка сега са регистрирани близо 14 000 дела (през 2004 г. са били 11 000). След нея е Турция с 10 500 дела (срещу 9500 предната година), Румъния е с 9500 дела (срещу 9000), Украйна с 4600 (срещу 4300), Молдова с 1150 (срещу 850) и пр.

На 23 януари Луциус Вилдхабер се похвали на пресконференция в Страсбург със значителното повишаване на ефективността на съда. Той се възползва от примера на България, за да покаже как се появяват



небивали по-рано казуси



Такъв е случаят с разгледаното от голяма камара миналата година дело "Начова и други срещу България", по което решението бе произнесено на 6 юли 2005 г. Това бе първото дело, което държавата се опита да обжалва на втора инстанция. То е забележително, защото за пръв път Страсбруг намери нарушение на чл. 2 от Конвенцията за правата на човека (право на живот) във връзка с чл. 14 (забрана на расова дискриминация).

Делото "Начова" бе заради убийството на двама невъоръжени войници от ромски произход (Кънчо Ангелов и Кирил Петков) през 1996 г. от преследващ ги военен патрул. Съдът не намери расови мотиви за самото убийство, но установи, че държавните органи не са изпълнили задължението си да разследват евентуални расистки подбуди. Страсбург посочи, че такова поведение на българските власти е забелязал и при други дела ("Ангелова" и "Великова"). Според него това е "основание за дълбока тревога, тъй като хвърля сериозни съмнения върху обективността и безпристрастието на следователи и прокурори".

Освен с уникалност на един казус България се е отличила миналата година и с рецидивизъм, показва статистиката от Страсбург. Най-често забелязваните нарушения през 2005 г. са били на чл. 5 от конвенцията (право на свобода и сигурност) - 30 случая. Приблизително такава е била картината и през 2004 г. - 29 случая. Те са означавали необосновано дълго задържане в ареста на заподозрени лица, докато съдът се е помайвал какво да ги прави. Преки упреци за мудно и отсъстващо правосъдие са отправени и чрез констатирано погазване на чл. 6 (право на справедлив съд в разумно време). По тази точка през 2005 г. са забелязани 13 нарушения на държавата, докато предната година са били 15. Правото на справедливо обезщетение според чл. 13 е нарушено 4 пъти (срещу 5 пъти по делата през 2004 г.).

Нарастването на броя на делата и възмутителната повторяемост на едни и същи нарушения обаче не смущава спокойствието на държавата. Тя си знае, че "бълха я хапе", като я съдят в Страсбург. Тъй като почти няма спечелени дела пред европейския съд, тя залага на друга тактика - да



проси леки присъди, под предлог че е бедна



Този подход бе възприет през 1999 г. с делото "Николова", при което тъжителка претендираше за сумите от 15 000 и 5000 долара като обезщетение за нарушението съответно на чл. 5 и чл. 13. Правителството поиска тогава да се вземат предвид жизненият стандарт и средният доход в България, "където съдия от районен съд получава около 140 долара на месец". В годините след Виденовата хиперинфлация справките за мизерните доходи на българина правеха силно впечатление в Европа. Съдът постанови, че самото признаване на нарушението било достатъчно морално обезщетение, и остави държавата да мине гратис, след като плати само съдебните разноски.

С годините обаче икономиката на страната се стабилизира. Три последователни правителства се хвалят с макроикономически успехи, като уверяват, че с бързите си темпове на растеж страната заслужава членство в ЕС. Подобно нещо може да се чуе напоследък в сградата на Европарламента на източния бряг на един от завоите на река Ил в Страсбург, където се обсъждат мониторинговите доклади за състоянието на България. Точно от другата страна, на западния бряг, правителството твърди обратното в сградата на Европейския съд за правата на човека. Ето какво е уверявала неотдавна Мариана Караджова, правителствен агент по делата в Страсбург, по повод случая "Казакова срещу България": "Претенцията, че "жизненият стандат се е повишил значително след 1998 г." не отразява икономическата действителност в българската държава... България се намира на предпоследно място (само пред Турция) в сравнение с новите членки и кандидатките в ЕС." С други думи - държава за окайване, която няма как да се постави редом до другите страни в ЕС. За по-голяма убедителност агентката се позовава не толкова на официалната статистика, която отчита "прогресивно нарастване" на покупателната сила след 1998 г., колкото на публикация в столичен вестник, според която "българите са 50 пъти по-бедни от европейците".

Когато нашата власт уверява Европа, че българите са далеч от европейците, само за да може да ощети гражданите си два пъти - веднъж чрез своята неработеща съдебна система и втори път чрез мизерни обезщетения за греховете си, възниква въпросът заслужава ли правителството народа си? А иначе, както се знае, всеки народ има такива управляващи, каквито заслужава - щом ги търпи навъзмутимо.











________________________

ПЪРВЕНЦИ



Шампион миналата година е била Турция с 270 присъди. На второ място е Украйна - със 119, а трета е Гърция - със100 (но само с 452 висящи дела). По-нататък се нареждат Русия (81), Италия (67), Франция (51), Полша (44). България се вмества в група от 12 държави, получили от 10 до 30 присъди, а 27 държави имат по-малко от 10 присъди. Общата представа за работата на съда в Страсбург се допълва от следните данни: през миналата година са били регистрирани 43 500 жалби, докато през 2004 г. са били 44 100. Това е първи спад през последните десет години. Що се отнася до произнесените присъди, Страсбург отчита засилени темпове - 1105 присъди през 2005 г. срещу 718 през 2004 г. (нарастване с 54%). Увеличил се е и общият брой на разгледаните дела, по които жалбите са отхвърлени като недопустими - 27 611 през 2005 г. срещу 20 350 през 2004 г. (нарастване с 36%).

_________________________





_________________________

ВЪЗМУЩЕНИЕ

Делата, от които личи формализъм и професионална безпомощност на българския съд, дотолкова са дотегнали на съдиите в Страсбург, че на 2 февруари 2006 г. те не скриха раздразнението си. По случая "Василев" европейските магистрати отбелязаха, че разтакаването е продължило 11 години, за да може ловешкият съд да се събере 32 пъти заради единствената дежурна констатация, че делото се отлага. През това време съдената престъпна банда е имала възможност да извърши нови престъпления, без да се тревожи, че фигурира в папки, подмятани от съдиите. По случая "Йовчев" пловдивският съд не е повярвал, че арестант, държан в нечовешки условия, е понесъл морални щети, защото според нашите юристи усещането за непоносимост било твърде субективно. Дори неговите съкилийници не можели да бъдат убедителни свидетели за страданията му.

____________________