Ивелин Николов е зам.-председател на БСП и шеф на Националния предизборен център на соцпартията. Ръководи и комисия в БСП, която готви промените в избирателните закони. Изпълнителен директор на Института за социална интеграция. Зам.-ръководител на Школата по политически мениджмънт към фондация "Фридрих Еберт". Член на експертния съвет на българското Училище за политика към Съвета на Европа. Роден е през 1962 г. в Габрово. Завършил е педагогика, търговско право и има магистратура по политология.





- Г-н Николов, в БСП дразните ли се от изявленията на ръководни кадри в НДСВ като Николай Свинаров, че трябва да се намери алтернатива на Георги Първанов?

- В последните години НДСВ се опитва да се превърне в партия и ако това наистина е така, то тя ще си вземе политическото решение за изборите независимо кой какво говори сега.

При предстоящите избори не е важна чак толкова много партийната подкрепа. Важно е какво смятат хората за кандидатите. От тази гледна точка нямам съмнения в подкрепата, която може да бъде дадена на Георги Първанов, тъй като неговият авторитет се простира далеч извън рамките на избирателите на БСП. Не мога да прогнозирам с какви кандидатури ще се явят партиите на президентските избори и дали ще подкрепят един кандидат. Но каквото и да се случи, аз не вярвам това да окаже влияние върху коалицията в изпълнителната власт. Независимо от проблемите тройната коалиция е много стабилна и трите субекта имат намерение да изкарат пълен управленски мандат.

- Добре, а нужна ли е радикална промяна на законодателството, свързано с президентските избори?

- Не. Политическата логика и толерантност изисква да не се правят резки промени в годината на изборите. За промените, които засягат закона за избор на президент и вицепрезидент, са важни три неща. Първо, те трябва да станат достатъчно рано. Намерението ни е до края на април промените да са приети от парламента, за да може участниците в изборите да са наясно с правилата. Второ, има в момента текстове в закона, които го правят недействащ заради промяната в закона за избор на депутати. Двата закона са свързани и има препратки от единия към другия. Това се технически промени, но няма как да не бъдат направени. Те са свързани с функционирането на избирателните комисии, с изборните книжа. И трето, идеята ни е да се опитаме да вкараме в закона някои от нещата, които би трябвало да са универсални за всички избори и които не предизвикват някакви обществени проблеми.

- Като например?

- Опита да се неутрализира двойното и тройното гласуване, като се въведат изборни книжки. Идеята е и да се направи по-прозрачен процесът на изборите с въвеждането на прозрачна урни, както е в цяла Европа, да се гласува без пликове и евентуално да въведем интегралната бюлетина за всички видове избори. Нужно е да се помисли и за по-добрата регламентация на социологическото проучване - времето на провеждане, по-добрата регламентация за начина на вземане на решения в отделните избирателни комисии. Доколкото знам, идея и на сегашния президент е да има и корекция на въведената преди време такса за участие и регистрация в изборите. Намерението ни е да дадем възможност на повече участници да се включат и депозитът да е по-нормален.

- Колко по-нормален?

- Таксата трябва да е по-ниска от сегашната. Предстои този въпрос да се обсъди от експертите. Според мен при един мажоритарен избор, какъвто е президентският, таксата трябва да е поносима в зависимост от възможностите на всяка една нормална българска партия. Например, ако бъде намалена наполовина, това сигурно ще е нормално.

- А колко ще струва отпечатването на изборните книжки?

- Не сме правили още такива изчисления. Вярно е, че нещата, които могат да оскъпят изборния процес, са новите прозрачни урни и книжките. Но не виждам това да е нещо тежко за бюджета. Ако предположим, че в България има 6 милиона и 700 хил. избиратели, което е невероятно, това значи отпечатване на 6 милиона книжки, което няма да е чак толкова скъпо.

- За всеки отделен избор ли ще се печатат книжките?

- Не, една изборна книжка, която може да бъде ползвана години наред за всички избори чак докато й свършат страниците. И в нея да се отбелязва датата, на която е участвал избирателят, в коя секция е гласувал, подпис и печат. По този начин той не може да гласува втори път, защото при това положение би трябвало да има две книжки. А това е като с личните документи. Едва ли може да си направиш втора такава.

Като говорим за избиратели, един от основните проблеми, който трябва да се реши, е начинът, по който се поддържат избирателните списъци в страната. Времето показа, че системата на ГРАО (дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване) не успява да поддържа актуални избирателни списъци. В различните европейски държави този проблем е разрешен по различен начин. В повечето държави списъците се правят от МВР. В България независимо от голямото доверие към тази институция като че ли това не е най-подходящата форма. Трябва да се намери друга. Лично аз съм привърженик на френския начин на правене на избирателни списъци, в който всеки човек е длъжен в началото на всяка година да заяви ще участва ли в изборите или не. И само тези, които са заявили, че ще участват, влизат в избирателните списъци.

- Покрай частичните кметски избори, ваши колеги от БСП повдигнаха и въпроса на избори у нас да гласуват само тези, които трайно живеят в България?

- Въпросът има две страни. От една страна, той е уреден конституционно - всеки български гражданин има право да гласува независимо къде живее. Този проблем не засяга толкова президентските избори, тъй като президентът е президент на всички българи, независимо в коя точка на света се намират. Проблемът до голяма степен може да засяга местните избори. В много страни е въведен принципът на уседналост - независимо къде ти се води постоянният адрес, можеш да гласуваш за местна власт там, където живееш от определен период от време. Това е справедлив принцип. Още повече че след влизането ни в ЕС би трябвало да дадем право на всички граждани на ЕС да гласуват на местни избори. Ако например холандец живее три години в София, независимо че няма български паспорт, би трябвало да може да гласува за кмета на София. Като стигнем до обсъждане на промените в закона за избор на кметове и общински съветници, мисля, че въпросът ще стане актуален.

- Доста се говори за това как няма да посмеете да засегнете темата, за да не разсърдите ДПС?

- Политическите партии участват в процеса не за да се сърдят, а за да печелят избори. Всяка партия има своите интереси и когато са в коалиция, обикновено намират интеграция на тези интереси. Проблемът не е в сърденето на ДПС. В последните години ДПС показа, че може да печели много гласове в изцяло български райони. Което означава, че проблемът е друг - принципно ли е човек, който не е под управлението на един кмет и не живее в града, да го избира.

- И принципно ли е?

- Личното ми мнение е, че не е. Трябва да избираш кмет там, където живееш. А за президента това не важи. И за парламентарните избори не е същото, защото народните представители не са обвързани с мандат. Те представляват целия народ. Докато за кметовете и съветниците не е така. И нашата идея е втората половина на годината да внесем промени в закона за местните избори и за избор на народни представители.

- Ще засилите ли мажоритарния елемент в изборите?

- Има такава идея както за депутатите, така и за общинските съветници. Най-общо казано обсъждаме два варианта. Единият е смесената избирателна система, каквато имаше за VII Велико народно събрание, когато част от депутатите бяха мажоритарно избрани, а друга пропорционално. Другият вариант запазване на пропорционалната система, но с преференциални листи - избирателите сами подреждат кандидатите. Въпрос на време е мажоритарният елемент да бъде засилен. Имаме нужда от повече силни личности в българския парламент. Времето показа, че от ВНС досега като че ли все по-непопулярни политици влизат в парламента. И това сваля доверието и в парламента, и в демократичния процес.

- Трябва ли да се намали броят на депутатите? А да има задължително гласуване?

- Несериозно е. Не е проблемът в бройката, нито в задължителното гласуване. Освен това не мисля, че задължителното гласуване ще повиши избирателната активност.

- Доколкото разбирам ще променяте отделни закони, а няма да готвите един изборен кодекс?

- Решението не е окончателно. Обсъждаме и този вариант. Но е много трудно в рамките на тази година да се направи един изборен кодекс. Този, който беше обсъждан в 39-ото НС не беше работещ. В същото време сме обещали на избирателите, че ако променяме изборно законодателство, то ще е само през тази година. За да не ни обвини някой през 2007 г., че го правим с конюнктурна цел заради местните избори, или по-късно заради парламентарните. Важното е независимо дали е кодекс или три отделни закона да се унифицира изборният процес в страната. В момента на едни избори се гласува от 6.00 часа, на други от 7.00 часа. На едни има един брой членове на секционни комисии, на друг - други. Има избори, в които се гласува с интегрална бюлетина, има такива, в които са с отделни бюлетини.

- А кога трябва да са изборите за евродепутати?

- Дълго се обсъжда дали те биха могли да се съвместят с президентските избори тази година. Още нямаме окончателно мнение по въпроса. Но представете си, по сегашното законодателство би трябвало да имаме две централни избирателни комисии, във всеки район по две районни комисии. Това означава ли,че трябва да имаме и две секционни комисии, които да стоят в различни стаи, и в едната да се гласува за президент, а в другата за евродепутати? Докато не се усъвършенстват тези закони, малко абсурдно е да се съвместяват изборите. Така или иначе изборите трябва да се проведат до края на 2007 г. И по-важно е политиците да обяснят на гражданите какъв е смисълът да се гласува за това.