14 Февруари 2006 22:05

Дмитри - убийствено прав за вината на 60 годишните
Прави му чест че я признава.

14 Февруари 2006 22:22

Загубено поколение сме, даже може би и не сме съвсем загубено – тези над 60–те, все пак са намерили някаква реализация дори и в мрачния комунистически зандан, все пак са родени и закърмени в него, виждали сме проблясъци във високи малки прозорчета. Но ние си отиваме, страшното е, че загубено поколение са сегашните 30–50 годишни, страхувам се че и по младите, та и бетер младите и дори неродените.
Това е резултатът от свинщината на комунизма. Докато една фашистка Испания и Португалия си поеха дъх от фашизма и за 4–5 години го забравиха, ние се гърчим все още в лепкавите лапи на комунистическата селяния, станала "елит" и "олигархия" на България. Да се е.бем в елита и олигархията,
в комунистическо–селската парвенющина.

14 Февруари 2006 22:32

Загубеното поколение са тези над 60–те, виждали проблясъците във високи малки прозорчета, но останали на нивото на мегдански глашатаи. Те си отиват, но не това е страшното, те още се опитват да дават акъл на загубеното поколение на сегашните 30–50 годишни, да не говорим за по-младите, та и бетер младите и дори неродените.
Това е резултатът от абсолютната неадекватност на хора, получили добро образование, но без никакви реални познания за обкръжаващия ни свят. Те са свикнали да наричат все и вся "политически проститутки" и независимо от положителните им лични качества затъват в блатото на популизма, от което няма вадене. А дори и да се извади някой подобен от клюквата, на челото му пише "Да се е.бем в елита и олигархията, в комунистическо–селската парвенющина." Могат да му помогнат натурални сокове и морсове от черен касис, но този тип хора са окончателно загубени за обществото, тъй като в позивите си са ретроградни и триточкови като морзови рубилник и техният жизнен опит не води до адекватни реалистични решения, а само до непоносимо мрънкане и излишно критикарстване.

14 Февруари 2006 22:37

Късно е, а и едва ли точно Вие сте направил живота лош. Производителите на съдба са други.
Мисля че Вашето поколение поне вътрешно не се пречупи, докато следващото - на 50-60 годишните е безнадеждно.
В един филм на Кустурица стария циганин казва на унука - "Заминете, сине, тука нема слънце"

14 Февруари 2006 22:42

Път на топидиотите! И най-вече на лаптопидиотите!

14 Февруари 2006 22:43

Чисто статистически ми е много интересен обемът на извадката и методите, с които се вадят толкова генерални и неоспорими изводи за цели поколения, и не само че се вадят, ами и се тропва с тях по масата, с опасност да потъне корабът,
эх, боцман, и социология твоя - дурацкая...

14 Февруари 2006 22:43

Май бутилката е била полупразна...
А темата е кавър на стара дилема: мъртъв лъв или живо куче.

14 Февруари 2006 22:45

Не съм 60 годишен, но и внушенията за някаква коилективна вина не приемам. Не аз направих от БГ клоака, нито пък моите родители. Не съм, нито имам намерение да я "оправям". Но тези, които се наеха да я оправят, а оправиха само себе си и наследниците си трябва да получат заслуженото, независимо дали са президенти, мин-председатели, "царе", мнезависимо от партиината им принадлежност. Заради самите българи останали там и за да я има България.

14 Февруари 2006 22:49

Наскоро е излезнал сборник «Дисидентско движение и опозиция в страните от Източна Европа в периода на комунистическия режим» имало и глава за България, част от изводите са, че докато в Полша народът не е приемал комунизма като дух на времето, тук е ставало дума за отделни смели хора, неподкрепени от обществото и затова лесна е била разправата с тях. Нищо ново както се казва, ние сваляме шапка на насилника, тя и вярата така ни е налагана, преклонена глава....

14 Февруари 2006 22:51

Освен Мюнхаузен на луната и под кревата има и “СИНДРОМ НА МЮНХАУЗЕН ПРОКСИ”, дето май най-приляга на нашето загубено поколение...Болните са с лека степен на деперсонализация и освен, че не знаят кой кой е, прибягват и до “лекостепенно” джебчийство...Но за циганките-емигрантки, незнаещи на колко години са, вече писах преди два броя..Сега е думата на Димитри

14 Февруари 2006 22:55

Вместо да ревете, замислете се защо не са хвърляни бутилки през 56-та. Може би ще ви светне и защо днес пак не "хвърляте" бутилки.
Дали и през 56-та не е имало някой Сидеров и Атака и по нареждане ОТНОВО на Народната вляст услужливо да сте плюели, вместо да хвърляте бутилки?
Българинът обича удобствата. По-обича обаче Свобода на тепсия. А най-обича да се изживява като страничен наблюдател-критик.

14 Февруари 2006 23:02

Нема начин 56-та да не е имало некой Сидеров. То и на днешния му личи, че баш тогава е метал на екс коктейли молотов у детската градина.
Може и да съм засегнал Бай Иван (прекали с "политическите проститутки" през последните две години, не за друго) , но хора като Сидеров трябва да бъдат нещо като Евгени Минчев за Петя Буюклиева. Хем бодра песен да се лей, хем да не излизат от релсите. Тръгнат ли по неразораната нива става страшно. Разпределят я на парцели два на метър, а нема кой да плати кръстовете и да каже молитвата.

14 Февруари 2006 23:05

Наистина, Димитри е много прав.
Но в едно съм сигурен - докато България има бъдеще, дотогава и ние имаме бъдеще - без значение дали живеем в границите й или по света.
Докато вършим нещо хубаво за Родината си - дотогава ще я има и нея. Друг е въпросът, че е много трудно в наши дни да живееш с мисълта, че да работиш за отечеството е дело полезно, народно, както се е казвало преди 130 години.

В този ред на мисли, оплакващите се е добре да си припомнят думите на Ботев за Левски, които бяха нещо в смисъл "Приятелят ми Левски е нечут характер - студ, а той пее песни". Духът го е сгрявал... Духът.
А днес се греем по мъждукащите радиатори и се оплакваме, че не стигат парите за отопление на целия апартамент.

Над това си струва да се замислим - кое е важното и кое - малважното.

14 Февруари 2006 23:08

Вчера преглеждах малко архиви за Левски и материали около българите и "духът на онова време".
Я да опитам и аз - "Обвинявам 156 годишните"!!!

14 Февруари 2006 23:12

Абе може ли някой да ми изброи горе-долу "безопасните" теми под които няма да се яви някой пропагандист ни в клин ни в ръкав да си дере гърлото за Лидеров и атаката му.

14 Февруари 2006 23:23

Виж темата за прелетните мухи-лайнарки. Там сте само вие

14 Февруари 2006 23:24

Като почвах да пиша активно, бях на 37 г. и се смятах на средна възраст. Мислех наивно, че повечето ще са по-малки от мене, взех ник с "чичо". Когато след първите няколко медени месеца се изсипа знаем какво, особено от август 2002 насам, ми трябваше доста време, докато проумея, че основното ядро бяха хора на възрастта на родителите ми - родени около войната - баща ми е почти набор на царя, майка ми - в края на войната. И тоя, който довчера дращеше за "тоалетната хартия и санитарните материали под сакото" също. Понеже има няколко от колегите, питам ги в спокойна обстановка - защо бе колеги? Отде излезе? Надявам се на разумен отговор.

14 Февруари 2006 23:28

В началото бе борбата срещу "кафявата" чума. После поделиха Европа на наши и техни - забележете никои не пита поколението наше ли иска да бъде или техно. След това започнаха да инструктират поколението как да хвърля коктеили "Молотов" върху главите на освободителите и техните деца - никои не пита хвърлящите защо трябва да го правят, нито пък освободителите и техните деца чии го крепят там. Как да се учудвам, че според някои от това поколение, ПОКОЛЕНИЕТО (някъде си) било виновно за днешния просперитет на хвърлящите, а ПОКОЛЕНИЕТО в БГ било виновно за днешния хал, защото не било хвърляло. Много тъпо! Ами аз пък се радвам, поне че поколението в БГ не се подлъга тогава да хвърля коктеили "молотов" без да има причина за това. Пък ако вие си мислите, че с или без коктеили "молотов" дереджето ви сега щеше да е по-розово, плюите поколението...

14 Февруари 2006 23:36

Поколението в България просто си харесваше комунизъма, ясно като бял ден. Още не може да го забрави. Ти отговори на въпроса ми ако искаш.

14 Февруари 2006 23:39

Димитри не за първи път подхваща тази тема. Сега е изокал най-силно. Ама какво от това. Какво от това, че и мен ме мъчат същите въпроси, болезнено при това, място не си намирам. Защото на един, който каже - свободата е най-важното, двама казват - не, хляба! Ами затова сме на този хал сега, защото и тази свобода не си я изработихме сами. И затова сега не можем да накараме чиновниците да работят за нас, а не за себе си. А полицаите да пазят нас от бандитите, а не обратното. И съдиите да съдят по закон и справедливост. И т.н., и т.н., за каквото се сетите.

14 Февруари 2006 23:41

Не обичам лъжата, никаква, даже бялата, смешно е, отлага истината и тя после се приема с гняв. Може да сгрешиш, хомо перфектус още не е сътворен, затова е измислена прошката, ясно артикулирана и адресирана, значи човека срещу теб има достойнство, уважава те, гарантира, че няма да повтори. Хитрувания не помагат, политикът трябва да е разбираем, тогава избираем, да казва истини, целта и пътя как ще идем там, не трябва да допуска репресия върху другомислещи, теза, антитеза, консенсус. Така за свободата

14 Февруари 2006 23:42

Димитри,
Написаното ми хареса. Ся ще ти пусна нещо старо, в твой стил, па утре ще ти напиша друго, спешиъли фор ю. Сори-Зарезан!

"Мнозина си мислят, че великата октомврийска е протекла по мед и масло: достатъчен е бил един залп и царистите моментално изули гащите. Нищо подобно. Болшевиките, които направили революцията октомври-декември 1917, били твърде слаби и никой не си ги турял наум, а знаменитата фраза на вожда “Есть такая партия!”, тоест, че има партия, готова да вземе властта, предизвикала смях в залата, където била произнесена.
Но после на смеещите се хич не им е било до смях.
Болшевиките твърдели, че вземат властта временно до създаването на Учредително събрание в началото на януари и декларирали, че ако на изборите в Събранието не ги изберат, ще отстъпят властта на победителя. Само, че властта им се усладила. И когато от 715 депутата избрани се оказали само 183 болшевики, Ленин не се двоумил много, за да разгони събранието. Още в края на ноември наредил на матроса Дибенко да събере 10 хиляди матроси за разгонването на учредителите. С толкова хора матросът можел да разгони и ленинската партия, но се надявал на министерско кресло после. На 5 януари 1918 година, в деня на откриването на Учредителното събрание на улиците на Петроград излезли повече от 60 хиляди демонстранти – интелигенция, работници, войници от гарнизона, студенти, за да подкрепят демокрацията и да подкрепят предаването на властта в страната на волята на учредителното събрание. Насреща им хората на Дибенко открили огън. Паднали стотици убити.
Дибенко после писал в спомените си, че стреляли във въздуха. Влезли на Учредителното събрание. Там пиянката-веселяк Дибенко саморъчно сложил кръст на демокрацията в Русия, но историята обаче е записала фразата на неговия подчинен, анархистът матрос Железняк "Караул устал. Очистить помещение! Пора расходиться". После Дибенко, както всички лидери на Революцията, които не успели да умрат от естествена смърт, бил застрелян – позорял често идеята.
Когато условията са назрели, винаги се намира слон за стъкларския магазин. „Нищо не се повтаря освен глупостта, а историята е глупост и се повтаря”, казва Лао Дзъ.
След опита за нападение над казармите в Монкада хващат Кастро докато спи, като патрулът е имал заповед да го убие, но не я изпълнява; отделно стотиците опити за покушение срещу него. Така нямаше да има „La Historia me asbolvera” Така го оправдава историята, че хиляди не искат да я живеят с него и оставиха костите си по океанското дъно на път за Маями. Залпът на полицията през Мюнхенският пуч е можел да уцели Хитлер, вървящ в пърата колона. „Аз съм ръката на провидението, което ме е натоварило с мисията да Ви обединя... аз живях за нея”, казва той. От неговата мисия немците се наложи да правят филма „Залезът”, за да се отърват от десетилетното чувство за вина. „Епископски сан, присъден на Лутер в подходящ момент, може би щеше да охлади хъса му за реформациране на църквата. Младият Карл Маркс вероятно също е можел да бъде спечелен от прусащината с някаква титла и важна държавна служба и да не напише „Капиталът”; а Ласал – с титла и униформа на царедворец”- пише Ерик Хофър.
Сите българе-заедно..
През 2001-ва Волен Сидеров можеше да стане депутат от НДСВ, но Провидението реши друго. „Дързостта на водачите идва от чувството, че притежават някаква неудържима сила - сляпата вяра, че са избраници на провидението или убедеността, че имат мисия”, пише Хофър.
Станишев можеше да отстрани пияния и компрометирал се сам лидер на БСП-Русе Иван Иванов, но си трае и вместо него колективите се събират да изключат Мариан Димитров, постъпил като европеец, гражданин и родител..Защото заместникът на Станишев -Ивелин Николов, се намеси в полза на..Иванов... А независимата "Дума"-мълчи...
На втория конгрес на НСДАП през 1925-та, Хитлер трябва направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. На тази среща Хитлер за малко да потъне в историята, защото на конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските социалисти, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на "нестройните социалистически принципи". Там Хитлер държи дълга реч и Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Въпреки конференцията, разривът там между националисти и социалисти намира кърваво решение едва в Кристалнахт през 1934.
Още със създаването на СА през ноември 1921-ва, Рьом, водачът на СА, и Хитлер се скарват жестоко, но този конфликт се проточва с десетилетие, свършвайки пак в Кристалнахт. Рьом се застрелва, така както и съратниците на Кастро, междувпрочем–никой от тях не остава докрай с него.
Революциите си ядат децата. Само Вождовете – не.
През 1930-та Вилхелм Райх пише, че копирането на Малкият вожд винаги е клоунада, понеже възпроизвежда стремежът на малкия човек да прилича на големия, но лишен от качества, той го прави гротескно. Пак Райх пише, че масите са ирационални, че ги водят инстинктите, които периодично довеждат на власт политическата реакция.
Два самеца се бият за женската. Един трябва да е кандидат за нейната любов. Няма двама победители при инстинктите.
Евгени Дайнов писа тук, че параноидалния комплекс, който е от сферата на ирационалното (неподходящо за разумни обяснения) причинява образуване на групови фантазийни механизми. Колапсът тресял здравите общества през 15-20 години. А нашето не било такова. „Напротив, висшисти и учители са ядрото на фантазийната група гласоподаватели на Атака. Именно хората, чиято работа е да предотвратяват фюрерски ксенофобски движения, са онези, които в България ги крепят.”
Тях пък ги затресе стачката.
Капка Георгиева заяви, че Вера Кочовска е предугадила процентите на Атака. Волен има мисия – й казала тя. Затуй не вЕрваме на приказките, за спихтясването на Атака.
Ха върви срещу Провидението, де!

Особено ако се повтаря. Глупостта чия е?"

Редактирано от - Зе Мария на 15/2/2006 г/ 00:08:25

14 Февруари 2006 23:42

>>><<<
Ама Костадинке, ама! Кой шти фърли оборотен амбалаж като му е платил депозит бе? У! и ти..

14 Февруари 2006 23:47

Фичо нито пиша за теб, нито ти дължа отговор. За разлика от теб, не съм бил старшина-школник, нито фильософ, нито дипломат. Та от теб самия едва ли има някои, които да може по-добре да отговори на въпроса ти. И аз бих те попитал защо толкова недолюбваш комунизма, като се има предвид горното, но го намирам за излишно пък и имам отговора.

14 Февруари 2006 23:48

Дрън-дрън. Аз знам отговора, но искам всеки от вас да си отговори за себе си.

14 Февруари 2006 23:51

Когато Зле Мария цитира Дайнов - шапки долу!
Не само Вера Кочовска - Капка е гледала на карти на Сидеров и също му е познала процентите .

14 Февруари 2006 23:52

Чичо Фичо, мене нарцисизъм не ме гони, какъв ти е въпроса

14 Февруари 2006 23:53

Drug,
понеже едно време, вуйчото на г-н Чичо, който е бил Пълномощник на ЦК на БКП, му е отвъртял два шамара - та затова сега се пише дисидент и мразещ комунизЪма.

15 Февруари 2006 00:05

Пейчо, към тебе нямам въпроси.

15 Февруари 2006 00:10

Колко е прав Д.И.Ако това беше станало преди десетилетия , България вече нямаше да я има , българи нямаше да има , и проблеми нямаше да има.
И да знаеш уважаеми Д.И , фактите ги няма както в книжките , така и в идеологиите..Там се пишат художествените измислици , за да не ги нарека изгъзици.
Там има метафизика.И сега ще те възпяват , но пак метафизически , с измислици и допускания.
И не хората са оптимисти и песимисти , т.е.с разбрицан разсъдък.Фактите ги правят такива.Апашите днес са непоправими оптимисти , нормалните хора са реални песимисти.Барон Мюнхаузен го питай , може и да ти го каже.Нали и той прилага метафизиката.
А ако ти стигне кураж и имаш кураж , пиши чрез фактите , тези от действителността.

15 Февруари 2006 00:11

Зе Мария - ako Левски беше с ботуши, а Ботев с каска...

15 Февруари 2006 00:12

Чичо Фичо, не обичам да ме хвалят, хората около мен не го правят, знаят, и ако не им държи да казват истина, значи не стават за екипа, другото оправя майтапа, иначе не се издържа. Щом те дразнят отговаряш и готово, другата буза....

15 Февруари 2006 00:12

Има си хас пък и да не го знаеш... сал не чакаи от другите да си отговорят според очакванията ти.

15 Февруари 2006 00:13

Съдбо, съдбо наша историческа...
Нямахме своя Ян Палах, затова пък сега имаме своя Сидеров...
малиии, шашна ме тази последователност,
нооо, може би двата факта са взаимосвързани, а?
Нека да помислим...

15 Февруари 2006 00:15

Дет са вика-сал един ме разбра, и то погрешно

15 Февруари 2006 00:23

Няма да успееш да го прелистиш, Джимо, защото такова книжле и такава авторка просто няма. Май не си разбрал майтапа на John Kenney.

15 Февруари 2006 00:24

Разбира се че когато няма Ян Палах има Сидеров. Когато я няма доблеста на Палах идва ксенофобията на мижитурките на Сидеров. Просто.

15 Февруари 2006 00:25

Нямала България своя Ян Палах.Хората се палят като факли , скачат от етажите , борят се да си отидат от живото и от тази деградирала държава , ама на , нямало Ян Палах.
Има и имаше , даваха го с дни по телевизията , пожарната на пост стоеше , той се обливаше с вода и заплашваше да се пали и вместо той да се запали , друго горя.И купища книги горяха.И биваци от диваци имаше.Поркаха и жулеха наркотици като шашави.Всичко имаше.Днес ги крият тези герой.Днес никой от тези герой не ще да каже какъв бабаит е бил.
Какво ярко доказателство , каква метафизика ще се взриви-от измислици и лъжи.И разбира се пак ще излезе комунистически номер.Важно е да се лъже , да се извърта , да не се говори за тези типове и примитиви.

15 Февруари 2006 00:28

HC11,
по-скоро подобните на теб са мижетурки. Сигурно си седнал удобно и пишеш ли пишеш, докато някой друг трабва да изрине авгиевите обори, за да могат мижетуркити да стъпян на чисто.
Егати отвратите нагли!!! Пръста си не мръднал - квалификации прави.

15 Февруари 2006 00:29

Зе Мария: "Дет са вика-сал един ме разбра, и то погрешно".


Понякога може би в това е щастието - да не са твърде много тези, които ще те разберат. Че ще те разберат погрешно е почти сигурно.
Днес, по друг повод, разказах вече историята на младия пионер-футболист Вездехуй Самаьобов, останал също така погрешно разбран (но от много повече хора), - когато се качил на ринга на боксов мач, за да разтървава биещите се там боксьори. Цялата публика го разбрала, и се изредила да му засвидетелства разбирането си.

Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 15/2/2006 г/ 00:32:01

15 Февруари 2006 00:30

Г-н Иванов, предполагам че поглеждате за реакциите на форума. Затова си позволявам да Ви задам въпрос, имайки предвид голямата Ви ерудиция.
Знаете ли период от време в цялата известна история на човечеството, когато хората да са живели без да имат измислен враг от себеподобните? (Измислен, защото тези врагове винаги най-напред са измислени, после стават истински.) Така, да си живеят, грижейки се за живота си, за прехраната си, за поколението си. Вероятно такъв живот би могъл да се нарече “щастлив”, защото е естествен.
И, BTW, дали такъв живот няма драстично да удължи живота на човека? Защото няма спор, че омразата разяжда индивида не само психически, но и физически.
Разбира се, не очаквам тук да ми отговорите. Но ще бъда доволен, ако някога прочета Ваши разсъждения по този въпрос.
С искрено уважение,
Графът

15 Февруари 2006 00:32

Той нашият Ян - Пламен, след 20 години повторил историята,
я повтори като , фарсразбира се, пък и такова беше времето, на фарса и на фалца...
Но, както отбелязах, с появата на Хайдут Сидер, попълнихме тези исторически липси, нъл тъй...
****

15 Февруари 2006 00:41

Юмжагийн, имаше въпрос, отговорих, истина е че много се кефуркат с чичо Фичо и се измъчва, мене не ми пука, щом дедо ме харесва страшно нема

15 Февруари 2006 00:44

Зе Мария и Д. Иванов ?

Кой ми хареса повече? ЗеМария е май по-права, а и се запомня по-лесно. То за старците е ясно - забравят. Ама и ние младите често забравяме. Не, че имаме какво толква много да помниме - 16 години. Цял един преход.

А за В.Сидеров - вчера го гледах малко. Разправяше за някакво дете и как то било пребито от много други деца с ...камъни. Нещо се подсетих за две други - май пак бях претрепани с камъни. Лоши работи. То май и бутилката отвориха и нещо се измъкна навънка - остава да видим как ще свърши всичко това. Но не се знае - също както чашата на половина. Едни викат полупразна била - други: Не, сакън - полупълна. Иди ги разбери хората - та и Воленчо.

Дали е полупразен или полупълен? Поне е тука, още не е избягал в чужбината.

15 Февруари 2006 00:47

В тази България, която моето поколение провали, докато слухтеше пред радиоапаратите да чуе по "Гласът на Америка":[/red
Съгласен съм Димитри. Провалихте я. Но все пак различните хора с различни чувства са слушали това радио. Едни да го докладват, други .. за друго. Нали?
Всичко това събрано с традиционата българска робска психика, наистина провали поколения.
Имам чичо. Много надъхан комунист. От онези дето друго не виждат и не знаят. Децата му са в Португалия сега. Той си продаде кончето за да им купи билетите. На мен ми казваше:
-Ти да ми беше говорил, за провокатор щях да те взема. Ама децата ми ми го казаха. 'Тате тука всичко е умряло вече'. Тъжно е някак си накрая на живота си да разбереш че всичко е било грешно.
И аз так мисля. Тъжно е.
[/red]

Редактирано от - bot на 15/2/2006 г/ 09:11:09

15 Февруари 2006 00:48

Ебахти комуната се събрала тука развииш ли?
А, щях да забравя да хвърля още една провокация. Най-лошото на българския преход към демокрация беше че беше мирен. Един вид комунистите ни го турнаха мирно и спокойно.
А и още като не са виновни 60 годишните къде ви са 30 годишните бе аланкоу?

15 Февруари 2006 00:57

Вени,
за какво “Наистина, Димитри е много прав.” Напротив хич не е прав като твърди “тази България, която моето поколение провали! Това че той и такива като него са се провалили не означава, че цялото поколение се е провалило, още по-малко България! Те се изживяваха като непризнати гении, на които комунизма “пречеше” на изявата, в същност бяха едни завършени сноби. В условията на демокрация и свободна конкуренция истината за тяхната провала очевадно блесна. Провали се не поколението, а галениците на поколението - тези които услужливо през деня превиваха врат, вечер слухтяха по късите вълни, а сега в условията на масовата мултимедия, пропуснали технологичния скок, само мрънкат епистоларно по стар навик! Видяхме до къде стигнаха великите “наблюдатели” единият се паркира в Сега, а другият в Стандарт и толкоз, само от време на време се размърдват да напомнят за себе си, че още съществуват, без да правят нещо съществено.
***
Който се бори може да спечели, който не се бори вече е загубил!
***
Смешно ми е, като гледам сегашните борци за демокрация, които по времето на комунизма бяха примерни комсомолци, политически “фазани”, подготвяха се да бъдат идеологически кадри и рупори на партията, изучиха отлично идеологическите марксистко-философски дисциплини, че даже и докторати защитиха и очакваха да достигнат административни висоти, но колко лошо ... палачинката се обърна и те бързо плюха на всичко българско и започнаха да “дават акъл” като слуги на лъжата отвъд океана срещу паница леща! Те са също част от така нареченото провалено поколение, защото за тях няма нищо свято освен GOD BLESS AMERICA. Ами да си стоят в любимата им Америка и да не дават натрапчиво акъл, където никой не им го иска.
Друг е въпросът, че освен всичко друго, салтоморталето на ценностната им система им нанесе тежки психически поражения, като ги порази с неизличим нарцисизъм, до степен да се изживяват, като истина от последна инстанция и вездесъщо да дават оценки за щяло и нещяло.

15 Февруари 2006 01:00

Щастието, монголецо , според едно есе в Ридър Дайджес, написано преди 70 години, е във възможността ежедневно да повтаряме малки неща, които ни доставят удоволствие...
Като причинените от каналът Спейс Платниум, да речем.



и по темата..
Из "21 август 1968-а"(със съкращения) -"Когато часовниците са спрели" Георги Марков

Редактирано от - Зе Мария на 15/2/2006 г/ 01:10:43

15 Февруари 2006 01:02

Умирам да ме поучават "преуспели" червени тиранти със зелени чорапи от същото поколение.

15 Февруари 2006 01:08

Гледаме - балшевистката антибългарска паплач пак е надигнала глава на форума. Да не се налага пак да пеят "Къде си верна ти лиубоф народна".
Когато Швейк изхвърлял за ТРЕТИ път един нахален кредитор казал: "Бог обича троицата"
Май натам отива работата...