Втората половина на януари 2006 беше изпълнена със събития, които силно повлияха преценките на хората. Сред тях са дискусиите за депутатския имунитет и зачестилите конфликти в парламента (поведението на Димитър Стоянов в пленарна зала, скандалът с Владимир Кузов, прекратените следствени дела срещу осем народни представители поради имунитета им и др.). Силно влияние на обществените нагласи оказа и жестокото убийство на сестрите в Пазарджик.
Негативни настроения породиха зачестилите разкрития за нарушаване на трудовите права в предприятията, особено след смъртта на двете работнички в "Еврошуз" в Дупница. Макар и по-косвено, в неблагоприятния фон на събитията от месеца се вписаха и съобщенията за открити болни птици, заразени с вируса на птичия грип.
Появиха се опасения за повишаване на цените на природния газ и енергоресурсите, а оттам и на сметките за отопление. Студът и рекордно ниските температури допълнително формираха тревожност и подсилиха страховете от поскъпване.
В тази ситуация негативната обществена реакция взема връх и това намира израз в ръст на неодобрението за работата на институциите и политиците. Няма пощадени политици,
нито такива, които
да извличат дивиденти
от ситуацията (въпреки че подобни опити не липсваха). Не само нараства делът на неодобряващите институциите и политиците, но и този на одобряващите ги. Друг е въпросът, че тепърва ще се установи доколко трайно могат да повлияят на общественото мнение подобни ситуативни обществени нагласи.
Към момента дори традиционните фаворити на общественото мнение Бойко Борисов и Георги Първанов са подвластни на общата тенденция. В началото на февруари Борисов продължава да оглавява класацията на най-одобряваните политици (със 77% одобрение), въпреки че с 4% се е увеличило неодобрението към него, а одобрението е намаляло с 3%. Тези обществени нагласи имат малко отношение към работата в новото му амплоа на кмет на столицата.
Регистрираме обществен респект към силовите институции - армията и полицията. Това е типично за случаите, в които има социално безпокойство. Те запазват одобрението към своята работа в сравнение с края на 2005 г., дори армията добавя нови 2 пункта. Тя е одобрявана от 48%, а полицията - от 46%.
С 9% расте неодобрението на парламента, с 5% намалява одобрението. Най-критични към работата на НС са
елитните обществени прослойки -
столичани, висшистите, трудово активното население, както и симпатизантите на опозиционните партии.
С 10 пункта в сравнение с края на 2005 расте неодобрението за работата на кабинета, с 3 намалява одобрението. Правителството се ползва с по-високо от средното одобрение сред симпатизантите на БСП и ДПС. 57% от симпатизиращите на НДСВ са критично настроени към кабинета.
Социологическият прочит на данните показва, че тези обществени нагласи не се дължат на конкретни действия на кабинета. За правителството се мисли като за основна част от политическия елит, който като цяло в момента попада в неблагоприятен събитиен контекст.
В момента президентът е одобряван от 3/4 от българите, а неодобрението към него, дължащо се преди всичко на изострена критичност на хората, е нараснало с 6 пункта.
Председателят на Народното събрание също е засегнат от общата неблагоприятна тенденция. Хората, които го подкрепят, не намаляват статически значимо, но неодобрението към него расте с 6.5% и се дължи главно на скандалите в парламента.
Одобрението към действията на премиера се запазва без промени в сравнение с края на 2005 г. - 42%, но неодобрението му нараства с 8% и в момента е 41%. За ръководителите на основните институции е в сила правилото, че колкото по-високо си в политическата йерархия,
толкова по-силно те засяга
социалното недоволство
Средно с около 10% расте неодобрението и към всички лидери на парламентарни групи. Петър Стоянов остава най-одобряваният лидер на ПГ (с 27%), следван от Волен Сидеров (22%) и Михаил Миков (21%). Наред с това неодобрението и към тримата нараства изразително. Особено показателен за общия спад на доверието към политиците е ръстът на неодобрението към Волен Сидеров с 9%.
За първи път след
парламентарните избори
НЦИОМ регистрира спад на одобрението за лидера на "Атака". В началото на февруари неодобрението към него е почти трикратно по-високо от одобрението (64%:22%).
Засиленото обществено неодобрение намира израз и в отношението към политическите партии. Според 41% от респондентите няма партия, която да отстоява интересите на хора като тях, а други 12% не могат да посочат такава. Разделението на десните формации (които са посочвани общо от 9% от хората като отстояващи техните интереси) не им позволява да се очертаят като сериозна политическа алтернатива в общественото съзнание.
Всеки четвърти от неодобряващите кабинета дава положителна оценка за работата на премиера. 30% от интервюираните смятат, че Сергей Станишев се справя с работата си по-добре от своя предшественик. Това мнение се споделя най-често от симпатизантите на БСП и на ДПС, от живеещите в малките градове и в селата и от хората на възраст над 50 години. 17% от интервюираните са на мнение, че Станишев се справя с работата си по-зле от Сакскобургготски. Това мнение по-често от останалите се споделя от симпатизантите на НДСВ, на СДС и от столичани.
В началото на февруари расте неодобрението и към работата на повечето министри. Най-одобряваните от хората членове на кабинета са Стефан Данаилов (60%), Меглена Кунева (50%), Румен Петков (39%), Ивайло Калфин (36%) и Емел Етем (36%). Министрите, чието одобрение расте най-изразително през януари, са Нихат Кабил (с 5,5 %) и Ивайло Калфин (с 5.3%). Нарастващото одобрение за работата на министър Кабил е резултат от активното му поведение по повод на създалата се опасност от разпространение на птичия грип.
НЦИОМ регистрира положителен отзвук на идеите, лансирани от президента в неговия отчет пред парламента. Най-добре се приема идеята на Георги Първанов да бъде създадена независима от изпълнителната власт служба за борба с корупцията. Три четвърти я подкрепят, а само 4% са против.
Доста по-трудно се оказва за българите да преценят дали е необходимо да се свали имунитетът на магистратите (т.е. те да не могат да бъдат задържани без разрешение на ВСС). 56% от запитаните са съгласни с подобна идея.
Подкрепящите идеята за засилване на мажоритарното начало при избора на депутати са почти 10 пъти повече от противниците й (68%:7%).
АТАКА ВЕЧЕ Е ВТОРАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА В БЪЛГАРИЯ!!! По данни на НЦИОМ, където работела и авторката на статийката.
Специални благодарности на газетата Сега и Монитор - с най-голям принос за възхода на Атака.
Благодарим за старанието и все така!!!
В ролята - вестник "Сега" ...Що така , бе господа -другари, къде изпуснахти най-пикантните данни за парламентарните партии и доверието към тях ?
..За добро или за лошо един политик се радва на специално внимание..Значи е чудно, че дори и той 'губел' ала-бала..Всичко разбирам, но злобата към него - не..Що така бе другари/господа?Какво губи всеки един от вас?Какво ви взе тоя или е на път да ви вземе?За какво се пънете?Какво доказвате? 
). Що си нямате ваш си форум където да си седите и да си гукате в захлас за това какъв невероятен мъж, патриот и българин е гусина сидеров? защо неуморно вдигате шум по другите форуми опитвайки се да убедите другите и себе си че на някой освен на останали без сензационен материал журналисти и на отегчени от междуособици партизани им пука за вас? от изказванията ви оставам с впечатлението че работата вече е опечена и следващия премиер ще е неизбежно сидеров. какво се пънете тогава? 
