Може да звучи цинично, но едва ли имаше по-удобен момент от жестокото убийство на двете сестри в Пазарджик полицията, следствието и прокуратурата да покажат, че заслужават доверието на обществото. Вместо обаче да заработят в синхрон и да разкрият в кратки срокове извършителя, те отново се оплетоха във взаимни обвинения и подмятания. Така горещите следи изстинаха и ще е цяло чудо, ако виновникът бъде установен и наказан.

Няма пропуски в разследването, обяви вътрешният министър Румен Петков преди дни. Но две седмици няма и резултати - убиецът е на свобода, откъм Пазарджик валят противоречиви информации, разминават се версиите за случилото се, а очевидно има и конфликти между ангажираните в разследването правоохранителни органи.

Няма спор, че



психологическият натиск върху разследващите е огромен



- като се започне от настръхналото население, мине се през провокациите на "Атака" и се стигне до купищата медии, които всяка вечер предават "на живо" докъде е стигнало разследването. Това обаче ни най-малко не оправдава паническите действия на разследващите, нито постоянното изтичане на противоречива информация от тях в публичното пространство. Само няколко примера.

Най-напред полицията официално обяви, че децата са убити с камъни, после - че са удушени. "Смъртта на момичетата е причинена от черепно-мозъчна травма", разколеба преди последната версия доц. Мария Грозева, която е участвала в аутопсията. Тя дори обвини апелативния прокурор на Пловдив Росен Димов, че я заплашил със затвор, ако говори по случая.

Естествено в медиите имаше и контраобвинение - че следствието е забавило с 9 дни предаването на анализ на ДНК-проби от убитите момичета, че те не са взети както трябва и затова полицията не може да си свърши работата. "Пробите, които аз взех, заминаха на втория час след аутопсията," отвърна доц. Грозева. По думите й е закъснял материал, който не са вземали лекари. Така под въпрос бяха поставени действията на експертите криминалисти, върху които евентуално ще се гради обвинението, ако, дай Боже, убиецът бъде хванат.

Грозева разказа също, че при топенето на снега са изчезнали следи и остатъци от кръв. Журналистите бяха обвинени, че са утъпкали местопрестъплението и са унищожили важни улики. Ако е вярно, е интересно как медиите са пробили плътния полицейски кордон, обградил местопрестъплението? За огледа в местността бяха струпани 120 оперативни работници от региона и София! Надзорът се осъществяваше от ред "отговорни" фактори като главния секретар на МВР ген. Илия Илиев и апелативния прокурор на Пловдив Росен Димов. Под тях работят полицаи, следовател, окръжен прокурор на Пазарджик, прокурор по делото и т.н. При такъв контрол



как е допуснато "замърсяване" на местопрестъплението?



В медиите изтече и психопортретът на евентуалния убиец. Цял ден от РДВР-Пазарджик се оправдаваха, че не са тиражирали никакъв доклад, а накрая директорът полк. Жоро Стоицев призна, че е достоверен, ама бил първоначален и вече много различен. Но точно този документ подхрани подозрения към приятеля на едното момиче и той бе изтипосан в част от медиите с трите имена, снимка и интервюта дори. Привикваните на разпити железничари, които се вписваха донякъде в профила на местен или разведен мъж, с десет години по-голям от момичетата, също попаднаха под прожекторите. Също не без помощта на полицията. Задържани и пускани след 24 часа и разпити с детектор на лъжата, тези хора вече остават с петното на заподозрени пред близки и съседи. И ще бъдат сочени с пръст до гроб, ако истинският убиец остане неизвестен. А най-цинични в цялата история са анонимните подмятания за жертвите на престъплението - с какво са се занимавали, в кого са били влюбени, какъв живот са водили, дали пък не са си го заслужили... В това отношение



медиите определено преиграха



Защото информирането на обществото освен право и задължение, е и отговорност. Гоненето на сензация и криворазбраното "разследване" може да зачерни живота на абсолютно невинни хора. Затова винаги трябва внимателно да се преценява кое и как трябва да бъде оповестено. А не да се произнасят категорични присъди за абсолютно непознати хора.

Изтичането на психопортрета също показа разнобоя между разследващите - директорът на РДВР-Пазарджик Жоро Стоицев се закани издайникът, който не бил от полицията, "да си понесе последствията". Подозрението падна пак върху местното следствие. Прокрадна се и интрига между пазарджишки и софийски ченгета.

Цялата тази дандания е достатъчна, за да се опорочи събирането на доказателства от самото начало. Доверието в полицията няма да се повиши, докато тя не започне най-после така да лови престъпниците, че съдът без колебание да ги вкарва в затвора. А след всички сигнали за нескопосно събрани доказателства и некачествена работа, дори да бъде хванат истинският убиец, и полицията да е стопроцентово сигурна във вината му, един добър адвокат може да го отърве без проблем. Каквито случаи има в биографиите и на най-прехвалени криминалисти у нас. При това тук не става дума за поръчково убийство на мафиот, което е дълго и перфектно организирано, за което са платени куп пари и извършителят е напуснал страната в рамките на час. Това е поредното тежко криминално престъпление с обикновени хора в обикновен български град. Което има всички шансове да остане неразкрито.