България закачи още една червена точка на евротаблото на отличниците и се отчете с нов закон за МВР. Парламентът успя да го приеме малко преди започващата днес партньорска проверка по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи", която може да се окаже и най-решаваща за влизането в ЕС.

Както и при новия Наказателно-процесуален кодекс, и сега управляващите бяха наясно колко важно е законът да бъде приет преди проверката. Гласуването на НПК в деня, в който у нас пристигна еврокомисарят по разширяването Оли Рен, изигра положителна роля. Разбира се, тепърва ще видим дали новият закон за МВР ще има същата рекламна сила. Но е факт, че в него има неща, които ще се харесат на Европа. А главното



е пълната девоенизация на системата,



уреждането на статута на дознателите, преструктурирането на цялата система на един от най-големите държавни мастодонти. За това ЕС отдавна настоява.

Освен европредназначението си новият закон за МВР е много важен поне за 60 000 души, работещи в системата, и за техните семейства. Както и за всички граждани, които, от една страна, разчитат на ведомството да пази сигурността им, имуществото и живота, а от друга - могат да пострадат от прекомерни правомощия на най-силовата машина в държавата.

Значението на нормативния акт пролича и около шумните спорове и скандали при неговото приемане в пленарната зала, свързани предимно с дебати дали един или друг текст няма да ограничи човешки права или да затвори системата откъм граждански контрол.

Новият закон влиза в сила на 1 май и неговото действие ще съвпадне с новия НПК, който пък влиза в сила от 28 април.

Ако и да е нов нормативният акт, половината от текстовете му са дословно преписани от сега действащия закон за МВР, приет през 1997 г.

Затова бяха много странни скандалите точно около разпоредби, които буква по буква фигурираха и в стария закон. Особен шум се вдигна около правото на полицията да влиза в жилища, за да предотврати престъпления или при крайна необходимост, както и около възможността при екстрени ситуации и масови безредици да се използват помощни средства и срещу бременни и непълнолетни. Скандалите бяха подпалени от хора, участвали в писането на въпросните текстове в стария закон. Но за политиката подобни метаморфози са обясними.

Всъщност "Сега" е атакувал тези текстове многократно през последните години. Но тогава в парламента си мълчаха. Критиките бяха предимно заради непълно и неясно написаните текстове, които



дават възможност за злоупотреби и полицейско насилие



Защото едно е полицай да влезе в нечий дом, където мъж е нападнал жена си и може всеки момент да я убие. Съвсем друг случай е служител на МВР да злоупотреби с това право, като влети в нечий апартамент уж при "крайна необходимост" и направи незаконен обиск или подхвърли нещо. Съществуването на този текст е необходим и възможен, но само ако се прецизира. Затова, ако са отговорни, депутатите, които го критикуваха в пленарна зала, би трябвало час по-скоро да инициират подписка за атакуването му пред Конституционния съд.

А по повод разпоредбата бременните и непълнолетните и възможността да станат обект на полицейско насилие тя трябва да бъде отменена още преди законът да влезе в сила. Защото е напълно излишна. А нагласа за отмяната й има и в самия парламент, и сред управляващото мнозинство.

Но е изненадващо, че никой не съзря далеч по-опасни текстове в новия закон за МВР, които предвиждат фактически имунитет за полицаи, причинили травми на хора или щети на фирми при изпълнение на служебните си задължения. Така бе закована абсолютна неотговорност, ако вредите са причинени при изпълнение на "рискова дейност", без да е ясно какво означава това понятие. Освен това отново бе дублиран текстът, който предвижда глоба до 200 лева за лицата, които не дадат мобилните си телефони или колите, когато полицаи и пожарникари ги поискат, за да изпълнят служебните си задължения. Тази разпоредба също е неясна и крие възможности за злоупотреби.

Но да се спрем на



новите неща в закона



Фундаменталното сред тях е девоенизацията и преструктурирането в системата. С големите промени в сега действащия закон за МВР през 2000 г. тази девоенизация бе направена половинчато. Тогава пагоните свалиха централната администрация и някои от възловите оперативни служби като Дирекцията за оперативно-техническа информация и Дирекцията за оперативно издирване. С новия закон пагоните свалят фактически всички, които се вкарват в категории по подобие на държавните служители. До голяма степен се прави опит за уеднаквяване на режима с държавните служители, но с леки преференции за МВР. Отново се връща правилото хората във ведомството да могат да се пенсионират след 20 години общ стаж, от които последните 13 години и четири месеца са в системата. При тези условия всеки служител на МВР може да се пенсионира и да вземе до 20 месечни заплати обезщетение. Това правило фигурираше и до 2000 г., но тогава необходимият стаж бе вдигнат на 25 години общ стаж, от които 16 години и 7 месеца в системата. Сега се връща облекченото положение отпреди 2000 г. Това може да породи своеобразна вълна от пенсиониране в МВР, тъй като полицаите предпочитат да си вземат 20 заплати накуп пред неясното девоенизирано бъдеще.

Разбира се, ще има много възлови места в системата, в които няма да има и един напуснал - като например НСБОП, Гранична полиция, НСС, КАТ и др. Там всеки си кара службата, докато може. Още повече че се запазва и възможността да се работи в системата на МВР до 60 години.

Законът залага и леко вдигане на заплатите сега и повече за в бъдеще, когато се получи пълно изравняване с държавните служители по базисни заплати - такива, върху които се надгражда с бонуси за извънреден труд, прослужени години, ненормирано време и т. н.

Другият фундамент в новия закон за МВР е в преструктурирането на системата. Така вместо досегашните 6 национални служби вече ще има само 3 - Национална полиция, Национална служба "Сигурност" и пожарна. В първата се вливат досегашните национални служби жандармерия, борба с организираната престъпност и гранична полиция. Пак в националната мегаполиция отива и Специализираният отряд за борба с тероризма, известен още и като отряда на баретите. Досега баретите бяха пряко подчинени на вътрешния министър и можеше да излезе от поделението си във Врана само с негова писмена заповед. Сега той ще работи по заповед на бъдещия шеф на националната полиция.

Под лозунга за ефективна борба с организираната престъпност депутатите гласуваха огромни правомощия на МВР. Дано покажат, че наистина са им били необходими.

Сред тези особени правомощия са например възможностите МВР да прикрива служители или



да провежда тайни операции



и като създава свои фирми и фондации или използва съществуващи вече дружества и неправителствени организации. До този момент МВР можеше само да прикрива агенти във вече съществуващи фирми.

Хубаво е, че на второ четене поне депутатите отхвърлиха спорен текст, който предвиждаше всички факти, сведения и предмети, свързани с функциите на министерството, да са класифицирана информация. Това щеше да затвори системата и да създаде наистина "държава в държавата".

В закона за първи път бе вкарано и полицейското дознание, като бяха записани няколко общи текста и няколко разпоредби на какви условия трябва да отговарят дознателите, които с новия НПК ще разследват над 97% от престъпленията. Със сигурност обаче те не са достатъчно и основните критики към закона ще дойдат именно по тази тема. Защото остава неясно каква ще е тяхната самостоятелност да решават преписката, без да питат или без да получават указания от началниците си, какви ще са точно техните правомощия, ще може ли някой да им се меси в решенията, ще има ли принцип на единоначалие и т. н.

Какви са сериозните рискове пред новия закон? Те са свързани с това как генералитетът в МВР ще посрещне девоенизацията и свалянето на пагоните, както и останалите висшестоящи офицери? Не беше отдавна, когато един генерал на висока позиция каза, че е категорично за запазването на офицерските и в частност на генералските пагони. Как той ще приеме сега девоенизацията и как ще работи без пагони и възможност от време на време да слага парадна униформа? Вторият голям риск за реформата в МВР е служителите на ведомството да не си помислят, че живеят и работят извън държавата и обществото. По-големите правомощия може да ги окрилят, че са нещо повече от останалите хора. Третият риск е свързан с реакцията на баретите и на НСБОП от категоричното им понижаване в йерархията и изобщо в системата. Ще е интересно да се види как ще реагират антимафиотите и антитерористите, които ще бъдат ръководени от полицаи. А и с прилагането на закона може да изскочат още изненади. Нормативният акт е огромен, много се бързаше с приемането му и със сигурност тепърва ще бъдат откривани вратички и грешки. Дано не се съществени.

В закона е заложена сериозна реформа в МВР. Сега остава и цялото ведомство да докаже, че заслужава дадените му правомощия и екстри.