Отдавна престана да е новина екзотичната или изцяло липсваща реализация на голяма част от висшистите у нас. Свикнали сме и с инженерите таксиметрови шофьори, и с психолозите мебелисти, и с какво ли не. Запазено място в тази изкривена картина на прехода се полага на учителите. Натикани в дъното на социалната класация и сочени редовно и с изумителна лекота за духовни престъпници, учителите се ползват и от друго "предимство" - да имат за работодател основно държавата. А това и на пръв поглед, и при второ четене предизвиква главно ужас.

И най-големият лаик може с невъоръжено око да се увери, че властите са абдикирали напълно от провеждането на политика спрямо една от най-големите държавно регулирани трудови ниши. Рационалността липсва напълно - и при определянето на държавната поръчка за обучение на нови учители, и по линия на гарантиране на качеството на обучение, и при последващата квалификация на кадрите. Малкото налични данни не се използват, камо ли на тяхна основа да се прилагат целенасочени мерки. Какво показват цифрите?

Ако в българското училище все пак влизат нови кадри, голяма част от тях го правят по неволя. Педагогическите специалности традиционно са в дъното на кандидатстудентските класации, записвани отнемайкъде,



само и само да се отложи

евентуалната безработица



и да се спечелят 4 години младежко безхаберие.

Този проблем естествено не е български патент. Според изследване на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество едва 15% от приетите в начална педагогика в Гърция например заявяват, че тази специалност е била в списъка им от Топ 3 приоритета. В такива държави обаче за разлика от България темата не се подминава с управленска слепота.

Освен че са ниско мотивирани, постъпващите в университетите студенти в педагогическите дисциплини са и цяла армия.

За настоящата учебна година например държавата е отпуснала



3444 места за студенти

в направление

"Педагогически науки"



И без да си гледат на кафе, огромна част от тези младежи сигурно още отсега си знаят, че няма да работят като учители.

Показателна в тази посока е статистиката за младите педагози в училищата. По данни на НСИ през учебната 2004-2005 г. броят на учителите до 25 г. е бил 1274 срещу 2059 за учебната 2000-2001. Същата е и тенденцията в групата от 25 до 29 години. Броят на тези учители е 6304, или около



2 реализирани випуска

от общо 5 обучени



Още по-любопитно е съдържанието на минималното педагогическо обучение, което тези млади хора получават. От общо 210 задължителни часа теоретична подготовка за информационните технологии са предвидени всичко на всичко 15 часа. За сравнение ученик от езикова гимназия покрива в рамките на 1 седмица 18 часа език. Минималистични са претенциите и към подготовката по психология - 45 часа.

Невероятно, но факт - тези изисквания преди 10 г. са били по-високи. През далечната 1995 г. например за информационни технологии са били заделени 60, а не 15 часа.

Миналата седмица просветното министерство направи неубедителна заявка да отстрани част от тези нелепости, представяйки нов проект на наредба за учителската правоспособност. МОН реши, че ще увеличи минималната практическа подготовка от 150 на 180 часа. Общият хорариум се вдига от 360 на 400. Дори и така обаче България няма да достигне минимума от 1995 г. - 220 часа практика и 340 часа теория.

Подготвяните нови стандарти онагледиха и безпомощността на държавата да се опита да въведе



допълнителен изпит за

учителска правоспособност,



който да се държи след завършване на висше образование и определен реален стаж. Тази идея бе обсъждана, но отпадна от окончателния вариант.

За светлото бъдеще се отлага и реалното обвързване на държавната поръчка с оценката на висшите училища от акредитацията. Очаква се тя да реши част от проблемите, защото учителската професия става регулирана и изискванията към акредитацията се затягат.

Мъждива светлина пробива в друг тунел - на недостига от учители по чужди езици и технологии. Просветният министър Даниел Вълчев спомена, че ще препоръча на вузовете да приемат повече такива специалисти, но не посочи как ще ги стимулира. МОН няма право да определя по какви специалности да се приемат студенти, а само отпуска общ брой места за цялото направление "Педагогически науки".



ЧУЖД ОПИТ

Различни програми прилагат страните в опит да компенсират част от изкривяванията на учителския пазар. Великобритания например стимулира финансово учители в области, в които има недостиг на кадри. С цел да привлече в професията ученици с високи постижения пък Израел е разработил индивидуализирана университетска програма с много високи изисквания. Последната година преминава в практиката. В развитите страни се наблюдава стремеж и за увеличаване на възможностите за почасова работа в училищата, както и привличане на специалисти от други сфери. На тях се предлагат по-високи стартови заплати. Въвеждането на минимален успех за прием в педагогически специалности обаче се приема за нож с две остриета, защото непрестижността на професията допълнително може да отблъсне добрите кандидати.