ВИЗИТКА

Димитър Костов е подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банково" от юни 2005 г. Икономист, завършил е Университета за национално и световно стопанство, има две следдипломни квалификации в САЩ. От 1991 до 1995 г. е заместник-министър на финансите, 1995-1997 г. е министър на финансите. След това последователно работи като изпълнителен директор на Централна кооперативна банка (1997-1999 г.) и на банка "Алианц България" (1999-2005 г.). Преди да бъде избран за подуправител на БНБ от парламента, Димитър Костов бе и председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки. Женен, с две деца.





- Г-н Костов, може ли да се каже, че кредитната експанзия в България вече е овладяна?

- Преди да се каже, трябва да се измери по някакви критерии. Доколкото темповете са в рамките на това, което очакваше и възнамеряваше централната банка, отговорът е "да".

- Как ще бъде достигнат договореният с Международния валутен фонд ръст на кредитирането от 17% за тази година, при положение че за миналата бе отчетен растеж от 32.7 на сто?

- Магически числа в тази работа няма. Това, което е обявила БНБ, е, че ръстът през 2006 г. ще е под 20%. Нашето очакване е, че ще бъде около 18-18.5 %. Мисля, че един процент разлика с исканото от Международния валутен фонд не е от толкова голямо значение.

- Когато фондът говори за необходимостта да намалее кредитната експанзия, той визира предимно кредитите за домакинствата - потребителските, ипотечните. А какво става с корпоративните заеми?

- Ясно е, че растат и двата типа кредити. Вижда се и че фирмените кредити нарастват малко по-бавно, докато темповете при домакинските са по-високи. При втория тип заеми обаче базата беше много по-ниска. При това сравнение не трябва да се забравя и че нарастването на кредитите се случва в условията на една отворена икономика, която е в процес на интеграция в глобален мащаб. Все повече се разширява достъпът на българските фирми до външни кредитни ресурси. Само една илюстрация - около 2.8 млрд. евро са средствата, които фирмите са ползвали като кредити от чужбина.

- Какви опасности всъщност крие кредитната инвазия за потребителите и за банковата система?

- Управлението на кредитните рискове, така както и управлението на всички финансови рискове е процес, който задължително трябва да е стабилен. Защото влияе върху цялата икономическа система. Осигуряването на тази стабилност в банковата система става не само чрез прилагането на ясни правила, процедури и модерни мениджърски практики. Трябва да има отделени достатъчно капитал и резерви, за да може при евентуална реализация на кредитните рискове да се покрият загубите от тях. Става дума за това, че разгръщането на бизнеса с управлението на тези рискове трябва да се съпътства с достатъчна скорост на акумулиране на резерви. Скоростта, с която банковата система акумулира капитал, предполага кредитната активност да нараства с по-малки темпове.

За потребителите опасността е в това, че ползването на кредити по принцип е поемане на определен риск. Може на следващ етап да не можеш да си обслужваш кредита и тогава ти взимат обезпеченията. От тази гледна точка всеки трябва да преценява внимателно какви са реалните му възможности да обслужва кредита.

В една книга бяха описали взимането на кредит като да си наденеш въжето на шията - много отговорно и стабилно трябва да стоиш на стола, за да не ти се случи нещо лошо.

- Напоследък се коментира, че колкото повече БНБ затяга условията, толкова по-често банките се преориентират и прехвърлят кредитната дейност към лизинговите си компании. В състояние ли е централната банка да контролира този процес и с какви инструменти?

- БНБ наблюдава процесите в банковата система и няма индикации, че става масово прехвърляне на кредитни портфейли към лизинговите къщи.

Лизингът сам по себе си е един много сериозен бизнес - както всички други видове бизнес във финансовата система. По принцип контролът, включително и от страна на централната банка, не съществува сам по себе си, а за да оправдае и защити определен обществен интерес. В случая с лизинговата дейност - а и световната практика е такава - БНБ не упражнява контрол. Лизинговите къщи не са обект на някакъв специален контрол или регулация, защото в рамките на съществуващите пазарни правила този бизнес може да се развива достатъчно устойчиво.

- Предстои промяна в номерата на банковите сметки с т. нар. IBAN код (International Bank Account Number - б. р.). Как клиентите ще научат новите номера на сметките си и трябва ли всеки един от тях лично да отиде до съответната търговска банка?

- До 1 май банките трябва да са готови с новите номера. Ако сметката е на физическо лице и то веднъж в годината ходи до банката, няма никакъв проблем, ако отиде и научи новия си номер тогава, когато сметката му потрябва. Ако говорим за лице, което е в чужбина и то редовно ползва сметката, значи редовно си общува с банката и ще бъде уведомено по същия начин, по който контактува с нея. Т.е. банките ще уведомяват клиентите си за новите номера писмено или по всякакъв подходящ начин, за който са се уговорили с тях. Много от клиентите ходят редовно в банката, обменят поща и т. н., тоест те могат на място да научат новия номер. В други случаи банките могат да поканят хората да дойдат или да им изпратят информацията по интернет, ако са клиенти, с които поддържат интернет-банкиране. Всяка банка ще е задължена да си уведоми клиентите за новите кодове по начини, които са удобни за самите клиенти.

- Какви промени ще настъпят в платежния процес с въвеждането на кода IBAN?

- Ще се повиши сигурността и бързината на плащанията. Този банков номер позволява ясно и еднозначно да се идентифицира на клиентът, т.е. няма никаква вероятност да се получи дублиране. Това е съществено за сигурността на плащанията. Бързината идва оттам, че базирайки се на тази ясна и еднозначна дефинираност на клиента и като добавим към това развитието на системата за разплащания "БИСЕРА", ще позволим в по-голяма степен автоматизираната обработка на процеса от началото до края.





КАРЕТА



"Очакването на БНБ е, че ръстът на кредитите през тази година ще бъде около 18-18.5 %. Мисля, че един процент разлика с исканото от МВФ (17-17.5%) не е от толкова голямо значение."



"Около 2.8 млрд. евро са средствата, които фирмите са ползвали като кредити от чужбина."



"Няма индикации, че банките масово прехвърлят кредитни портфейли към лизинговите си къщи."